„Да живееш „бавно“ просто означава да правиш всичко с правилната скорост – бързо, бавно или с каквото и да е темпо, което дава най-добри резултати“ – казва писателят Карл Оноре. „Живеем в епохата на скоростта. Бързаме, за да сме по-ефективни, по-конкурентоспособни. Надпреварваме се с другите и със себе си всяка минута, всеки час, всеки ден. Искаме от всичко, по много, веднага. И докато живеем на ръба на изтощението, тялото и умът ни непрекъснато ни напомнят, че губим контрол.
„Забави темпото!“
съветва писателят.
В някакъв момент от живота си всички ние сме чувствали, че искаме да отидем далеч от цялото бързане, от целия шум и просто да бъдем със себе си. Чували сте общия рефрен: „Просто съм толкова зает!“. Изявлението понякога се изговаря с нотка на гордост, защото в нашата култура „да си зает“, често се приравнява на „да си важен“. Обществото намалява стойността ви до това, което можете да произведете и това, което можете да консумирате.
Бавният живот (Slow Life, англ.) е начин на мислене, чрез който поддържате по-смислен начин на живот, в съответствие с това, което цените най-много. Вместо да се стремите да правите нещата по-бързо, бавното движение се фокусира върху това да правите нещата по-добре. Често това означава да забавите темпото и да отделите точното време за онова, което е най-важно за вас. Забавеният ритъм на живот означава да изключите автопилота и да живеете по-добре, а не по-бързо.
История на бавното движение
Бавният живот (Slow Life) започва с гигантското жълто M, когато веригата за бързо хранене „Макдоналдс“ отваря първия си италиански клон в Рим през 1986 г. Започват протести на хиляди хора, които приемат това като шамар в лицето на местната кухня. Италианската кухня е свързана с това да отделите време за приготвяне и да се насладите на храната. Изправени пред откриването на веригата в сърцето на Рим, Карло Петрини и група активисти сформират Slow Food – движение „Бавна храна“, което защитава регионалните хранителни традиции. Движението вече има поддръжници в над 150 държави, в това число в България, и продължава да защитава местните кулинарни традиции, да насърчава справедливо заплащане за производителите, насладата от качествена храна и да участва в дейности, свързани с устойчивостта. В книгата си „Възхвала на бавността“ авторът Карл Оноре, един от говорителите на бавното движение, изследва как Slow Food предизвика по-широко движение за бавен живот, като „бавното“ сега се прилага и в други области на живота, включително работа, семейство и грижа за децата, свободно време. След публикуването на книгата скоростта, с която живеем, само продължава да се увеличава, но също и осъзнаването на значението на движението за бавен живот. Днес бавното пътуване, бавната мода, бавният фитнес, бавното градинарство, бавното проектиране, бавната работа съществуват и все повече хора признават, че по-бързото невинаги е по-добро.
Бавно
Днес е трудно да си представим живота си без неговото влияние. Вземете възраждането на виниловите грамофонни плочи и аналоговата фотография, правенето на хляб с квас и варенето на собствена специална бира. С нарастващия фокус върху здравословното хранене и интереса към полезните ефекти на билките, сега има дори „Бавна медицина“. Движението за бавен живот може дори да повлияе и на това как четем.
Автор: Галя Бончева
