Православният християнин се познава по добротата
Отец Емил е игумен на Етрополския манастир „Света Троица“ от 2003 г. Там той живее заедно със съпругата си и двете им деца. Грижи се за Светата обител като за собствен дом и за заслугите му е определен за „Духовник на Софийска област за 2015 година”.
Манастирът е посещаван всяка година от хиляди вярващи и туристи, сред които има и много знаменитости. По повод настъпващите великденски празници, отец Емил припомня колко важна е религията и вярата и призовава да се обръщаме по-често към духовния свят, за да бъдем щастливи и здрави.
– Отец Емил, разкажете ни как избрахте именно манастира „Света Троица“ за Ваш дом?
За мен това беше Божия промисъл. Бях в София и в един разговор с Ловчанския митрополит Н.ВПр. Гавриил го попитах има ли място в Ловчанска епархия за един свещеник, тъй като бях още цивилен. Той ми предложи няколко места, но аз веднага избрах етрополския манастир. Това беше първото място, където отидох, за да преценя дали мога да пребивавам. Винаги съм живял в планината и красотата на Етрополския Балкан ме впечатли. Погледнах – навсякъде планини и си казах: „Това е моето място“. Така още с влизането в град Етрополе, преди да стигна до самия манастир, знаех, че това е моят дом. И така, от 2003 г. съм тук вече толкова години.
– Предстои големият православен празник Възкресение Христово. Какво според Вас трябва да знаят гражданите?
Най-важното за всеки православен християнин е да знае, че това е празникът на празниците в нашата православна вяра. Възкресението можем да кажем, че е тържество и смисъл, и основа на нашата вяра. Защото е казано в Свещеното писание, че ако Христос не е възкръснал, то празна е и нашата проповед, и оттам ще бъде празна и нашата вяра.
В навечерието на Великден идват все повече хора, когато започва самата служба. Тъжното е, че те не остават до края ѝ, а тя продължава и след 00:30 часа. След като си кажем „Христос Воскресе!“ службата продължава с Божествена света литургия в чест на празника. Може би ние, свещениците, имаме голяма вина затова, защото не сме пояснили, че празникът не е само така да се чукнем с яйцата, той е в нашата вяра, че Христос е приел тези мъки и това Христово Възкресение е заради самите нас.
Преди години се излекувах благодарение на вярата и силните молитви към Бог
– Какво най-вече бихте искали да кажете на християните за Великден?
Великден е свързан с много традиции, които са на всеки един православен християнин. Първото е нашият пост. Другото е молитвата. Тя е 50 дни преди Възкресение Христово – всеки един християнин, истинските православни християни знаят това и посещават нашите православни храмове през този велик пост, който изпитва нашите тела. Но пък вярата и молитвата изпитват нашата духовност.
– Манастирът „Света Троица“ е с хилядолетна история. Как етрополци са съхранили християнските ценности през вековете?
Етрополци са доста будни хора и днес, и преди. Тук е била втората по големина книжовна школа и именно в нашия манастир са писали, преписвали и разпространявали богослужебни книги. В по-късно време е имало таен революционен комитет. Тогавашният игумен Йеромонах Хрисант е бил съратник на Васил Левски и така свързваме манастира с будността към Освобождението на българския народ.
В днешно време се стремим да запазим вярата. Много хора знаят, че през лятото на Етрополския манастир се правят православни детски лагери. Идват деца от цяла България. Те изучават вероучение в нашата страна и прекарват в манастира по десетина дни, което за тях е награда, а и практикуват нещата, които през цялата година учили –участват в богослуженията, в почистването на манастира и около него, когато са тук. Такива деца, които посещават православно вероучение, може да ги познаете, където и да видите сред много хора и в нашите училища.
– Случвало ли се е едни и същи дечица да идват в няколко поредни години?
Повечето от децата, докато станат седми-осми клас, идват всяка година. На тях много им харесва тук. Случвало се е по четири-пет години подред да идват едни и същи деца.
В училищата трябва да се изучава вероучение
– До каква степен етрополци са вярващи?
Обикновеният човек съди по това, че се продават доста свещи, но вярата всеки я носи в своята душа. Посещението и в нашите православни храмове в град Етрополе, и на манастира спрямо други градове, в които аз съм ходил, е доста по-голямо.
– Успява ли празникът да обедини хората, да ги направи по-сплотени и по-единни?
С един ден празник хората трудно може да бъдат обединени, но вижданията ми са, че хората, които идват целогодишно на богослужение, са единни в ежедневието. В същото време те помагат както на непознати, така и на хората, които сме постоянно в църква – било с труд, било с вяра, било с молитва.
Вече 42 години съм в православната ни църква, още от ученик до днес – според мен православният християнин винаги може да го познаем по добротата, по отношението му към околните.
– Как според Вас християнската религия може да помогне на хората да станат по-добри? И смятате ли, че вярата им помага да се справят с житейските трудности и болести?
Определено вярата помага на хората. Вярващият човек винаги е добър. Благодарение на вярата и на силата на молитвата, можем да се избавим от много болести и да бъдем изцерени. Има безброй доказани такива случаи. При мен самия се е случвало лично. Дълго е за обяснение, но с моята вяра и с по-силните молитви, които съм отправял към Бога, се излекувах преди десетина години от една душевна болест, за която медицината нямаше лек. Не физическа, душевна беше болестта. И така, в рамките на няколко месеца, с молитвите на много хора и на мен самия, аз получих изцеление. Много хора идват при мен в манастира за молитва, след това идват да отправят своята благодарност към Бога за това, че са получили своето изцеление – било телесно, било духовно.
– Защо според Вас в последните години у нас не се говори много за духовния свят?
В интернет всеки чете постоянно някакви неща, а за религията там много малко се споменава. Самите ние като свещеници – в това мога да обвиня и себе си, сякаш не сме чак толкова дейни и не даваме гласност. Аз винаги съм се стремил да има вероучение в училищата в гр. Етрополе, защото това е първото нещо, на което децата трябва да се научат. Навлезе ли човек във вярата още като дете, той си остава и като по-голям там. Когато влезем в един храм, трябва да знаем защо палим свещи, да имаме своята вяра и да отправим и молитвата, която ни е нужна в дадения момент. Не трябва да сме просто свещопалци.
– Съветвате в училищата да има вероучение?
Да. Преди няколко години имаше вероучение като свободноизбираем предмет в училище СУ „Христо Ясенов“ в гр. Етрополе. Не мога да кажа по какви причини тази година вече го няма. При мен продължават да идват родители с желанието техните деца да изучават предмета „Религия“, но не мога да кажа по какви причини този предмет отпадна. Надявам се догодина да се върне. В Етрополе преди десетина години имаше 120 деца, записани да изучават предмета „Религия“, което е много за нашия неголям град. И тези деца ходеха с желание.
– А какво бихте посъветвали атеистите?
Тях трудно мога да ги съветвам, защото споровете с тях са дълги. Те са убедени, че няма Христос, и оттам – че не трябва човек да бъде вярващ. И след време те сами се убеждават, не дай си боже, ако нещо ги сполети, че има Бог и че нашият живот, колкото и да мислим, че сами си го устройваме, ни е даден от Бог и Бог след това взема нашата душа.
– Какво е Вашето пожелание към всички хора в Община Етрополе?
Пожелавам им да бъдат по-усърдни в своята молитва, по-често да посещават православните богослужения и да изразяват винаги своята доброта. И нека Христовото Възкресение да донесе мир в нашите сърца. И Бог да бъде с всички нас, жителите на Етрополе, и Бог да бъде с всички хора от нашата Майка България!
