Васил Левски и Тодор Пеев – единомишленици в делото и близки приятели
„Избирането на етрополеца за председател на революционния комитет “Бочукооглу” отваря нова страница в неговите дела в полза на Отечеството
Днес, когато отбелязваме 150 години от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски, за която той даде живота си, заслужава да се припомни за делата на великия българин, вписали трайно и завинаги името му в златните страници на историята на град Етрополе и Средногорието. Сред съратниците на Апостола е една от най-ярките фигури на Българското възраждане – известният учител, книжовник и революционер от Етрополе Тодор Пеев Стоянов Инджов, с когото ги свързва не само здрава дружба, но и единомислието в идеите и дейността за освобождение на Отечеството.
Тодор Пеев е роден през февруари 1842 г. в семейство, което има шест сина. Бащата хаджи Пейо Инджов е един от видните градски първенци, знатен етрополски търговец на кожи и добитък и член на градския съвет. На шестгодишна възраст бъдещият революционер и съратник на Левски постъпва на училище при даскал Димитър Дилов и другите местни просветители. По техен съвет баща му го изпраща да продължи образованието си при учителя Манол Лазаров, който към 1857 г. преподавал в училището в град Ловеч. Година по-късно Тодор Пеев е в София, където надгражда наученото до момента в класното училище на изтъкнатия просветен деец Сава Филаретов. Показал солидни знания и подготовка, по препоръка на учителя си, той сам става просветен деец, като учи в продължение на една година децата на град Самоков.
Завърнал се в родното Етрополе, Тодор Пеев продава наследеното от баща си и заминава да учи в столицата на Османската империя Истанбул, където се записва в реномирания католически Френски колеж „Сен Беноа“ в Бебек. Там, от 1862 до 1864 г., той получава престижно за времето си образование, научава турски, гръцки, френски език на завидно ниво. След завръщането си от Истанбул става главен учител в Силистра. В дунавския град открива класно училище, изнася беседи пред учителите от селата и оглавява протеста на тамошните българи срещу гръцкия владика Дионисий, който го наклеветява пред турските власти. Етрополецът е арестуван като опасен бунтовник. Това му дава възможност да се срещне с управителя на Дунавския вилает Мидхад паша. Впечатлен от ерудицията на българския учител, валията дава на етрополеца препоръчително писмо до Софийския управител Азис паша и Пеев е назначен за главен учител в Кюстендил с високата за онова време годишна заплата от 100 турски лири (около 10 500 гроша).
На новото си назначение той бързо си създава авторитет сред местното гражданство, дава идеята през 1869 г. за основаване на читалище „Искра“ и става един от първите му спомоществователи. Пребиваването на Тодор Пеев в Кюстендил съвпада с борбите на българите за прогонването на последния гръцки владика в града Игнатий. Учителят застава начело на тази борба и с още няколко кюстендилски граждани е арестуван и изпратен в София. В негова защита се надигат почти всички кюстендилски жители, децата на които той учи на родолюбие, честност, съпричастие към идеите за освобождение и отхвърляне на омразното османско владичество. При освобождаването си и завръщането в Кюстендил, Тодор Пеев е посрещнат като народен герой.
И с още по-голямо усърдие и желание продължава борбата срещу фанариотското иго в града. Завръщането му в родния град през 1870 година е времето, когато в Българско, под ръководството на Васил Левски, се засилва организираната борба за освобождение. През есента на същата година с личното участие на Левски в Етрополе се основава частен революционен комитет. На учредяването му за председател е избран учителят Тодор Пеев, касиер става Илия Правчанов, а секретар – Илия Вълчев. По възприетата тактика от Левски за обозначаване с тайни наименования на основаните комитети, етрополският е известен като „Бочукооглу“. Този момент от живота на Тодор Пеев отваря нова страница в неговите дела в полза на Отечеството.
Помага му игумен Хрисант от „Света Троица“
Предан на революцията, председателят развива активна дейност за разрастване на организацията, като с помощта на игумена на манастира „Света Троица“ – Хрисант, учредява още няколко комитета в близките села. Той не само е добре подготвен учител, въвел пръв в местните училища преподаването по звучната метода, но се грижи и за духовното израстване на своите съвременници. През 1871 г. по негова инициатива се учредява етрополското читалище „Напредък“. И подобно на други в различни селища, културната институция се явява легална форма на разпространение на революционните идеи чрез възрожденската преса, издавана в Румъния. Като завършил образованието си в османската столица, Тодор Пеев е добре приет и от представителите на властта, които го почитат и често търсят неговото мнение при решаване на местни спорове.
В началото на 1872 г. от Букурещ се получава известие за свикване на революционните дейци на общо събрание. Тодор Пеев получава доверието на комитетските дейци в Етрополе и на още десет комитета в района и на Златица и околностите ѝ, да ги представлява на събранието като техен пълномощник. На събранието в румънската столица той е избран за негов секретар и на 3 май 1872 г. из под перото му излиза препис на Устава на БРЦК, който е приложен към протокола от заседанието на пълномощните представители.
По доклада на Георги Билев „Тодор Пеев – живот и революционна дейност“, изнесен на научна конференция в гр. Етрополе, и други архивни материали.
