ЕЛИ ХРИСТОВА
„Всеки от нас върви нанякъде и търси своя път. Спира се пред светофари с червена, жълта и зелена светлина. Стоим, за да се огледаме и ослушаме, да съберем мислите си и ако това е нашият път, бързо и безпрепятствено да продължим.“ Това е написала творецът от гр. Етрополе Стефка Д. Хикова на корицата на първата си книга „Картини с бои и с думи“, събрала нейни картини и стихотворения. Изданието бе представено на 17 март т.г. през ценители на изкуството. Творческата вечер бе организирана от „Клуб на миньора и минното дело при Елаците-Мед – Етрополе“.
Стефка Хикова е работила като библиотекар в НЧ “Тодор Пеев-1871“, след което в общинска администрация – Етрополе. Но както е казал писателят Ричард Бах, „Всяка мечта ни е дадена, а заедно с нея и силите, необходими за осъществяването ѝ“. Мечтата отвежда Хикова в София, за да взема уроци по рисуване. Тя показва за първи път свои картини през 2017 г. Следва поредица от изложби в Етрополе. Нейни картини има в Русия, Франция, Германия и Белгия. Рисува с масло и акварел натюрморти и пейзажи, в част от които възкръсва и красотата на Етрополе – Часовниковата кула, Църквата „Св. Архангел Михаил“, Етрополския водопад…Обича да рисува и феи и стари къщи. Сред картините, включени в книгата ѝ, е и „Потъващата църква“, създадена по идея на Владимир Александров, председател на Клуба на миньора и домакин на творческата вечер. Той благодари на художничката-поетеса, че е пренесла гостите в свят, изпълнен с магията на багрите, в който „говори със сърцето си“.
Думата „мечта“ често присъства в поезията и в послеслова „Моите звездни мигове“ към книгата на Стефка Хикова, заедно с убеждението, че щастието е в пътуването към нея. Удовлетворението от постоянния стремеж да се изкачим до връх „Еверест“ и постигнатите „звездни мигове“ по пътя носят топлина, светлина и озарение. Може би затова в стихотворенията си нашата съгражданка се усмихва на цветята, които „тихо шептят“, а снежният ден е „нежен“ и в него има топлина и доброта.
