Бившият учител от Етрополе създава ръчно рисувани чаши с мотиви от фолклорните области на България, а всяко нейно изделие е различно
Българската шевица пази вековни символи и послания за здраве, сила и любов, а днес продължава да вдъхновява творците да я пресъздават по нов начин. Любимка Кусева, харизматичен учител по теория и практика на мебелното производство и майстор на ръчно рисувани чаши от Етрополе, избира стъклото.
Специално за фолклорния фестивал „Балканът танцува и пее“, проведен през юни в Етрополе, тя решава да създаде колекция от ръчно рисувани чаши с характерни шевици от седемте фолклорни области на България. Според традицията червеният цвят е знак за здраве и любов, а геометричните фигури символизират единството и благоденствието.
Но преди да хване четката, започва с проучване.
„Исках всичко да е научно издържано, затова първо си направих проучване, след което разработих мотиви на шевици, конкретни за всяка област“, разказва Любимка. – „Цветовете съчетавам според вътрешното си усещане и ако ме накарат да направя едно и също нещо два пъти, не гарантирам, че ще се получи еднакво.“
Точно това прави ръчните изделия на Любимка необикновени и предпочитани за подарък по всякакви празнични поводи. Някои дори прескачат границите на България. „Шопската салата е по-вкусна в българска купа, „избродирана“ с любов от човек, когото обичам и уважавам“, споделя етрополката Мария Баръмова, която повече от 20 години живее със семейството си в Атланта, САЩ. – „Любимка е много сърдечен човек и всичко, което прави, го прави с любов и желание. Щастлива съм, че притежавам нещо, рисувано от нея, което ме свързва с Етрополе.“
30 години учи младите да създават, а не да копират
Творческият път на Любимка Кусева започва далеч преди първата нарисувана чаша. Любимка Кусева е родена на брега на Дунав в село Селановци. Като дете свири на цигулка в местното читалище, тренира лека атлетика и участва във всички олимпиади в училище, но особено много ѝ върви математиката. По-късно завършва „Механична технология на дървесината“, придобива мебелна специалност „Вътрешна архитектура“ и също така завършва Института за учители по практика в Сливен. Омъжва се за етрополеца Недко Кусев и вече 50 години животът ѝ е изцяло свързан с балканското градче. Първоначално работи по специалността си като технолог в тогавашния завод „Етрополски бук“, но истинското си призвание открива като учител в Професионалната гимназия по дървообработване и лека промишленост. Цели 30 години Любимка Кусева предава знания и опит на учениците си, учи ги на труд и отговорност. Въпреки, че вече е пенсионер, все още спомените предизвикват вълнение, особено тези за самостоятелните изложби на техникума в края на учебната година: „Това беше представяне на продукция, изцяло изработена от учениците в реални условия без намесата на мама и татко. Като започнеш от проекта и завършиш с готовото изделие. За мен всичко е въпрос на труд и на идеи. Моят подход беше при разработка на проект за мебели да давам на учениците да ползват странична литература, да взаимстват идеи, но категорично държах да не копират нито от списание, нито от свой съученик. Исках всеки да покаже собствена идея и едно с едно изделията да не бъдат еднакви“. Кусева не крие гордостта си, че голяма част от нейните възпитаници заемат престижни длъжности в „Елаците-Мед“ и в други големи компании, включително в чужбина.
Всичко започва с рисуване върху буркан
След пенсионирането си Любимка прекарва времето си най-вече в грижи за семейството и четене на книги. В един момент осъзнава, че в главата си има нови идеи и би било добре да опита да ги осъществи. Още от ученическите си години обожава да посещава Сувенирната палата в София и всякакви подобни магазини в други градове в страната. Наясно е, какво би могла самата тя да изработва от дърво, но за това се изисква специализирана техника, с каквато вкъщи не разполага. Тогава ѝ хрумва, че вместо дърво, може да използва стъкло, за да не е зависима от друг. Набавя си необходимите материали и започва да експериментира. „Започнах с рисуване върху буркан. Всичките ми първоначални модели бяха пробни. Най-напред изписваш шарката върху хартия, след което я нанасяш върху стъклото. Използват се специални бои за стъкло и керамика. Купих си учебник по рисуване, за да изуча техниките. Постепенно разбрах, че за да станат нещата, се изисква определена температура и че си има тънкости“, спомня си Любимка. Като начинаещ творец в тази област най-напред търси мнението на своя приятелка резбар, както и на опитен художник в този бранш, който да погледне с професионално око първите й опити. Положителната оценка я насърчава да продължи и така се раждат невероятно красиви образци на приложното изкуство, които майсторката описва така: „Най-напред правех серии от две чаши, сега вече ги правя по шест. Според случая избирам различни мотиви. Освен тези с шевиците, имам колекции с растителни, с геометрични, с коледни мотиви, сватбени и др.“
От етрополските базари до изложение във Велико Търново
Първите публични изяви на Любимка Кусева с ръчно рисуваните чаши са през миналата година на базарите за Коледа и Великден, организирани от Община Етрополе. На изключително голям успех се радват и чашите с изображения на най-емблематичните забележителности на Етрополе, официално представени на ХХ-то юбилейно международно туристическо изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново.
„Когато работя съм в своя си свят и нито виждам, нито чувам. Това ми носи спокойствие и удовлетворение. Като приключа с някой проект и съм доволна, в следващия момент си казвам: „Чакай сега. Аз мога много повече“. Така Любимка Кусева продължава да запълва пространството с красота и хармония, а времето – със смисъл и стъпка към по-духовните измерения. Предстои й да довърши колекцията чаши с шевици от останали две фолклорни области, а след това – накъдето я отведе въображението…
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
