Отговорността е огромна, а понякога има и агресия срещу екипите. Благодарността е най-голямото ми удовлетворение!
Има професии, които човек избира. Има и такива, които се превръщат в съдба.
За д-р Станка Кръстева медицината никога не е била просто работа – тя е призвание, на което остава вярна вече повече от три десетилетия.
Днес, след 34 години лекарска практика, тя продължава да посреща всеки ден с готовност да помогне, независимо дали става дума за тежък случай в Спешна помощ или за дежурство във Вътрешно отделение на МБАЛ – Етрополе.
„Още като малка знаех, че искам да бъда лекар“, спомня си тя. Дори когато не успява да влезе в Медицинската академия от първия опит, не се отказва. Подготвя се отново, успява и по време на следването работи като медицинска сестра, за да се издържа. Това е първият урок, че пътят към лекарската професия изисква постоянство и много лични жертви.
След дипломирането си през 1994 г. започва работа в болницата в родния си Годеч, а по-късно е лекар в село Станянци. Това са години, които няма да забрави. „Следобед оставах сама на дежурство. Нямаше мобилни телефони, нямаше кого да попиташ за съвет. При всяка спешна ситуация трябваше сама да вземам решения“, разказва тя.
Именно тогава разбира, че в медицината лекарят често остава сам срещу болестта и трябва да носи огромната отговорност за всяко свое решение.
Нов дом, нови пациенти
Съдбата я отвежда в Етрополе през 1999 г., след като създава семейство с д-р Мирослав Тотов. Въпреки че съпругът ѝ е добре познат общопрактикуващ лекар, тя трябва сама да изгради своето име. „В Годеч вече ме познаваха като лекар. В Етрополе започвах отначало и трябваше отново да се доказвам.“
Първоначално работи в практиката на съпруга си, а през 2004 г. постъпва във Вътрешно отделение на местната болница. Там среща д-р Цветана Иванова, която определя като свой голям учител. „Научи ме на изключително много неща. Тези години бяха много ценни за професионалното ми развитие.“
През 2009 г. придобива специалност „Вътрешни болести“, а шест години по-късно поема ново предизвикателство – започва работа в Центъра за спешна медицинска помощ в Етрополе, като и до днес продължава да дава дежурства и във Вътрешно отделение.
Всеки ден започва с неизвестното
За хората Спешна помощ е линейка със сирèна. За лекарите зад тази сирèна стои непрекъснато напрежение. „Никога не знаеш какво те очаква. Може да бъде инфаркт, инсулт, тежка катастрофа или пациент в критично състояние. Получаваме сигнали от телефон 112 и често обслужваме не само общината, но и Ботевград и Правец.“ При такива случаи няма време за притеснение.
„В първия момент не мислиш за себе си. Мислиш единствено какво трябва да направиш, за да спасиш човека. Едва след това осъзнаваш колко тежка е била ситуацията.“ Според нея лекарят в Спешна помощ трябва да взема решения за секунди, да запази самообладание и да вдъхва увереност на хората около себе си. „Пациентът не трябва да вижда, че се притесняваш. Той трябва да усеща спокойствие.“
Благодарност за цял живот
Сред хилядите пациенти има случаи, които никога няма да забрави. Един от тях е мъж от село Ямна. На пръв поглед симптомите не показвали тежък инфаркт, но електрокардиограмата подсказвала, че нещо не е наред. Д-р Кръстева решава незабавно да го транспортира до София. По време на пътуването състоянието му рязко се влошава. В болницата лекарите установяват масивен инфаркт и успяват да спасят живота му.
„След няколко дни дъщеря му дойде при мен и ми каза: „Ако не бяхте Вие, сега нямаше да имам татко.“ Такива думи никога не се забравят.“ И до днес спасени пациенти я чакат с цветя на 8 март и на 7 април – Деня на здравния работник. „Това е най-голямото удовлетворение.“
Понякога благодарността идва по съвсем различен начин. „Наскоро една жена ме прегърна на улицата. Помислих, че съм я лекувала. Оказа се, че съм била при тежко болния ѝ съпруг, който е починал. Тя ми каза, че никога няма да забрави как тогава съм я успокоила. Разбрах, че понякога лекарят помага не само с лечение, но и с човешко отношение.“
Цената на една професия
Зад белите престилки стоят и личните жертви. Д-р Кръстева признава, че най-тежко е било за семейството ѝ. „Когато малкият ми син беше едва на година, щом звъннеше телефонът, започваше да плаче. Знаеше, че ме викат на спешен случай и пак ще изляза.“ Почивните дни и празниците също рядко са истинска почивка. „Не обичам празниците, защото тогава имаме най-много работа. Даваме много извънредни дежурства, тъй като няма достатъчно лекари.“ Тя не крие трудностите, пред които са изправени медиците. „Работата е тежка, отговорността е огромна, а понякога се случва и агресия срещу екипите. Това отказва младите лекари.“
Избрала е Етрополе
По време на специализацията си получава предложение да остане да работи в голяма столична болница. Отказва без колебание. „Не можех да оставя семейството си. Разбрах, че и хората в малкия град заслужават качествена медицинска помощ. Ако човек иска да бъде добър специалист, може да го постигне навсякъде.“ И днес, след толкова години, тя не съжалява за избора си. „Мотивира ме благодарността в очите на хората. Когато ме срещнат на улицата и ми кажат едно „благодаря“, това ми дава сили да продължавам.“
Дори вкъщи медицината трудно остава зад вратата. Съпругът ѝ също е лекар, а двамата им синове са поели по сходен път – единият учи медицина, другият фармация.
Посланието
След повече от три десетилетия в лекарската професия д-р Станка Кръстева е убедена, че най-доброто лечение започва още преди човек да се разболее. „Пожелавам на всички жители на община Етрополе да бъдат здрави и никога да не се налага да търсят Спешна помощ. Нека се грижат за себе си, да водят здравословен начин на живот и да не пропускат профилактичните прегледи. Всеки носи най-голямата отговорност за собственото си здраве.“
ТОДОР АКМАНОВ
