Над 160 души участваха в общественото обсъждане по ОВОС – водите, горите, здравето и работните места бяха сред основните теми

Какво ще бъде бъдещето на „Елаците-Мед“ и на региона през следващите 15 години? Отговорът на този въпрос събра на 21 август повече от 160 души в НЧ „Тодор Пеев – 1871“ – граждани, представители на местната власт, синдикати, неправителствени организации, експерти и ръководството на дружеството.

Повече от два часа продължи общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционното предложение за добив и първична преработка на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“ до 2041 г.

В залата преобладаваха изказванията в подкрепа на продължаването на дейността. Наред с това бяха поставени въпроси за водите, въздуха, горите, здравето и рекултивацията.

Какво предвижда проектът?

Инвестиционното предложение не предвижда промяна в използваната технология. До края на концесионния срок през 2041 г. се предвижда да бъдат добити и преработени около 187,2 млн. тона руда, при запазване на производителността от приблизително 16 млн. тона годишно.

Сред темите, които предизвикаха обществен интерес още преди обсъждането, беше въпросът за площите и горите. По време на срещата ръководителят на екипа, изготвил ДОВОС – д-р г.н. Екатерина Гюлеметова, направи важно разграничение между териториалния обхват на Рудодобивния комплекс и площите, върху които реално ще се извършват дейности.

По представените данни териториалният обхват на комплекса се увеличава с 2629 дка, но горските площи, за които е предвидено обезлесяване във връзка с инвестиционното предложение, са 59 дка. Те са свързани със съпътстващи дейности, а не с разширяване на самия рудник.

В залата – експерти, местна власт и много граждани

На общественото обсъждане присъстваха кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров, председателят на Надзорния съвет на „Елаците-Мед“ проф. дтн инж. Цоло Вутов, изпълнителният директор на „Елаците-Мед“ АД инж. Драгомир Драганов, генералният директор инж. Стоил Димитров, директорът „Околна среда и води“ инж. Александър Григоров, експертите, изготвили Доклада за ОВОС – Екатерина Гюлеметова и Пламен Станев, представители на ръководството на „Елаците-Мед“, общински съветници, представители на синдикални и неправителствени организации и множество граждани.

Докладът за ОВОС беше представен от инж. Александър Григоров. В него са разгледани възможните преки и косвени въздействия върху околната среда при продължаване на добива от рудник „Елаците“ до 2041 г.

По време на обсъждането стана ясно, че в Регионалната инспекция по околната среда и водите – София са постъпили 17 положителни становища относно реализацията на инвестиционното предложение, както и подписка в подкрепа на продължаването на дейността на „Елаците-Мед“ до 2041 г., подписана от над 4600 души. Постъпило бе и възражение от група общински съветници от ПП „Левица – Етрополе“.

Водите – един от ключовите въпроси

Сред обсъжданите теми беше опазването на водите. В проекта не се предвиждат промени в питейно-битовото водоснабдяване на комплекса. Според екипа по ОВОС атмосферните емисии от рудника се задържат в границите на котлована и не достигат до Етрополе.

В района на рудника са изградени три пречиствателни станции за отпадъчни води. По представената на обсъждането информация те осигуряват необходимото качество на заустваните води в река Малък Искър. Екипът по ОВОС посочи, че представеният проект не съдържа предпоставки за очаквани неблагоприятни въздействия върху околната среда.

Председателят на „Екогласност“ Емил Георгиев заяви, че организацията не е против продължаването на концесията, но настоя за строг граждански контрол и предложи участие на организацията в него.

Общинският съветник и бивш кмет на община Етрополе Димитър Димитров също заяви, че не е за закриване на предприятието, но постави въпроса за спазването на екологичните норми. Той цитира данни от 2008 и 2009 г., според които от рудника в река Малък Искър са постъпвали води с високо съдържание на метали.

На това твърдение инж. Александър Григоров отговори, че част от цитираните данни се отнасят за период преди изграждането и въвеждането в експлоатация на две от действащите днес три пречиствателни станции.

Той се позова на официални данни на Басейнова дирекция „Дунавски район“, които по думите му показват подобряване на състоянието на водите и намаляване на концентрациите на разтворени метали. Като един от признаците за подобряване на водната среда той посочи и постепенното връщане на рибата в реките в района.

Но компанията не разчита само на направеното до момента. Изпълнителният директор на „Елаците-Мед“ АД инж. Драгомир Драганов съобщи, че се реализира проект за удвояване на капацитета на най-новата, трета пречиствателна станция. Предвидена е и нова дренажна разработка на кота 700, както и допълнителна отводнителна система. Целта е чистите води да бъдат отделени максимално от зоните, в които могат да влязат в контакт с минни отпадъци. По думите на Драганов двете инвестиции – в пречистването и дренажната инфраструктура – са на обща стойност около 100 млн. евро. Новата дренажна система ще има значение и след приключване на минната дейност, тъй като ще може да улавя дренажни води и след закриването на рудника.

Здравето – факти срещу твърдения

Друг чувствителен момент в дискусията беше въпросът за здравето на населението. Димитър Димитров цитира данни, според които смъртността от респираторни заболявания в общината е „три пъти по-висока от тази в Софийска област“, а смъртността от онкологични заболявания – с около 30% по-висока.

Д-р Момчил Сиджимов, лекар със специалност „Комунална хигиена“ и експерт, разработил здравно-хигиенната част на ДОВОС, обясни, че оценката на здравния риск не може да се основава на един отделен показател, а изисква комплексен анализ на здравно-демографските данни.

„Абсолютно невярно е, че смъртността от ракови и дихателни заболявания тук е три пъти по-висока, отколкото в областта“, заяви д-р Сиджимов.

По представените от него данни общата смъртност в община Етрополе през 2024 г. е по-ниска от средната за Софийска област. Показателни са и данните за децата. Анализът на дихателните заболявания при тях, при които няма професионална експозиция, показва, че през 2023 и 2024 г. детската заболеваемост от респираторни заболявания в Етрополе е по-ниска от тази в Софийска област. „Здравното състояние на общината не се различава съществено от това на цялата Софийска област“, обобщи д-р Сиджимов.

Какво означава „Елаците-Мед“ за Етрополе?

В дискусията постепенно стана ясно, че въпросът за продължаването на дейността трябва да се разглежда в по-широк контекст. Председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ инж. Валентин Вълчев заяви, че продължаването на дейността е важен въпрос не само за региона, но и за България. По думите му общественият интерес изисква едновременно да бъдат запазени икономическата дейност и работните места и да продължи грижата за околната среда. Федерацията е внесла писмено становище в подкрепа на продължаването на концесията до 2041 г.

Общинският съветник Лъчезар Лазаров говори за направените от минната компания инвестиции в опазването на околната среда и заяви категоричната си подкрепа „Елаците-Мед“ да продължи да работи до 2041 г. Той благодари на ръководството за подкрепата към хората в община Етрополе. Гражданският активист Йордан Гаврилов подчерта значението на компанията за местната икономика и реализираните социални проекти, финансирани от дружеството. Гаврилов припомни, че именно той първи е поставял въпросите, свързани със състоянието на реката. Днес той вижда направените инвестиции като третата пречиствателна станция и други реални подобрения и се надява тази положителна тенденция да продължи.

Кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров постави акцент върху дългосрочната връзка между предприятието и развитието на общината.

Той припомни, че „Елаците-Мед“ стартира през 80-те години на XX век и че тогава се е предвиждало дейността да приключи още през 2000 г., при положение че не са били изградени необходимите хидротехнически съоръжения за пречистване на водите.

Днес картината е различна. По данни, представени от кмета, за периода 2014–2025 г. община Етрополе е получила 41 млн. лева концесионни такси и подкрепа за социални, образователни и инфраструктурни проекти. Само в рамките на настоящия мандат общата стойност на даренията от „Елаците-Мед“ и Група ГЕОТЕХМИН е 1,776 млн. евро, като 1,431 млн. евро са предоставени по Благотворителна програма „Българските добродетели“.

Подкрепата обхваща около 40 дейности и проекти – за училища, детски градини, общинската болница и други инициативи в общината.

Какво следва?

Кметът на община Етрополе изрази удовлетвореност от проведената дискусия и от изразената подкрепа към инвестиционното предложение. Той пое ангажимент всички получени в писмен вид становища да бъдат изпратени до компетентните институции.

Обществени обсъждания на Доклада за ОВОС бяха проведени и в други населени места от региона в рамките на процедурата. Инвестиционното предложение и Докладът за ОВОС ще бъдат разгледани по установения ред, като постъпилите мнения, въпроси и становища са част от процедурата.

А обсъждането в Етрополе показа нещо съществено – когато става дума за предприятие, което повече от пет десетилетия е част от живота на региона, разговорът не може да бъде само за рудника. Той е и за работните места, доходите, местния бизнес, инвестициите в околната среда и бъдещето на Етрополе.

Емил Димитров – Ревизоро: „Няма ги рудниците, няма ги и хората“

Понякога един обществен дебат престава да бъде просто спор за цифри, концесии и срокове. Превръща се в разговор за дома. За реката, край която си израснал. За хората, които познаваш. За това дали след години по тези места ще има училища, работещи семейства и деца, или само празни къщи и спомен за някогашен рудник.

Именно така говори и бившият министър на околната среда и водите Емил Димитров-Ревизоро по време на общественото обсъждане в Етрополе за продължаването на дейността на „Елаците-Мед“ до 2041 г. Защото за него темата е близка. Майка му живее по поречието на река Малък Искър в село Караш. И затова, когато говори за водата, той говори и като човек, който има лична причина да иска тази вода да бъде чиста.

„Реката през ден си сменяше цвета“

Димитров припомня години, в които Малък Искър е изглеждал съвсем различно. Река, която „през ден си е сменяла цвета“. Това е спомен, който трудно се забравя. Но той не остава само при спомена. Като министър на околната среда и водите през 2020 г. прави проверка заради сигнали за замърсяване на реката от различни източници.

И именно затова днес той поставя въпроса не само емоционално, а и през числата. По негови данни при Роман, където се събират водите, общият отток на Малък Искър е около 9100 литра в секунда, докато от района на Етрополе идват около 100 литра в секунда.

Това, според него, е важно, когато се търси реалният произход на промените в реката.

Работата и бъдещето на района

В позицията си Димитров постави и друг въпрос – какво би се случило с района при прекратяване на минната дейност. Той даде пример с населени места, в които рудниците са били закрити, а впоследствие са започнали процеси на обезлюдяване. Според него подобна перспектива трябва да бъде отчетена, когато се обсъжда бъдещето на „Елаците-Мед“.

„Няма ги рудниците, няма ги и хората“, коментира Димитров, правейки паралел с бивши рудодобивни райони, сред които и тези на „Редки метали“.

Според него продължаването на концесията до 2041 г. има значение не само за самото предприятие, но и за местната икономика. Той посочи, че става дума за около 700 работни места и за значителни приходи за община Етрополе.

Димитров отхвърли и тезата, че информация за евентуални екологични проблеми може лесно да бъде укривана. По думите му голяма част от хората в района работят в предприятието, имат семейства и деца и именно те биха били сред първите, които биха реагирали при реален риск за здравето.

По отношение на качеството на въздуха той коментира, че зимното замърсяване в района в значителна степен е свързано с битовото отопление с дърва, а не с взривните дейности в рудника.

В обобщение на обсъждането Димитров посочи, че различните участници са поставили различни акценти – рекултивация, отпадъчни води, контрол върху околната среда. Според него общото между позициите е разбирането, че предприятието трябва да продължи да работи, като едновременно с това се гарантира спазването на екологичните изисквания.

Текстът подготви: ТОДОР АКМАНОВ