Марина Христова: Малкият град не е компромис, а осъзнат избор
Младата фармацевтка избира да остане в Етрополе и след години професионален опит прави смелата крачка към собствен бизнес

Да останеш в малкия град, когато пред теб има възможности за професионално развитие другаде, понякога е по-смелото решение. За магистър-фармацевта Марина Христова Етрополе е градът, в който иска да отглежда децата си, да работи и да се развива.
Преди няколко месеца тя прави още една голяма крачка – открива собствена аптека близо до Часовниковата кула. За избора да останеш в Етрополе, за професията на фармацевта в малкия град, за трудностите да създадеш собствен бизнес и за това как се съчетават професионалните амбиции с грижата за две малки деца разговаряме с Марина Христова.
Интервю на Недка Дакова
– Марина, вие сте магистър-фармацевт. Къде започна професионалният Ви път?
– Завърших „Фармация“ в Медицинския университет в София. Още от първи курс започнах работа като стажант в аптека в столицата. След дипломирането си през 2021 г. работих в аптека в Ботевград, а след това бях управител на болничната аптека в МБАЛ „Проф. д-р Александър Герчев“. Този опит ми даде възможност да видя различни страни на професията и да натрупам увереност, преди да направя следващата крачка.
– Имали сте възможности да се развивате и извън Етрополе. Защо избрахте да инвестирате тук?
– Винаги съм искала да остана в малкия град, тук да създам семейство и да се реализирам. Имах предложения за професионално развитие в други направления на фармацията и в по-големи градове, но за мен малкият град не е компромис, а осъзнат избор.
Тук отношенията с хората са различни. С времето ги опознаваш, знаеш от какво имат нужда и можеш да им отделиш повече внимание. Харесвам спокойствието, близостта между хората и начина на живот в Етрополе. Исках професионалният ми път също да бъде свързан с града.
– Как се роди идеята за собствена аптека?
– Преди шест години, докато бях по майчинство с първата ни дъщеря, съпругът ми се обади и каза: „Открих най-подходящото място за аптека!“. Така започна всичко. На мястото имаше стара къща. Първоначално мислехме да я преустроим и осъвременим, но в крайна сметка решихме да започнем от основите. Не беше лесно да вземем решение да съборим старата сграда. Днес обаче ми харесва мисълта, че на едно място с минало успяхме да дадем нов живот и бъдеще.
– Какво не виждат хората зад една нова сграда и отворената врата на един нов бизнес?
– Години труд, постоянство и много предизвикателства. След покупката на имота започна дълъг процес – проектиране, съгласуване, строителство, избор на материали и оборудване, изпълнение на всички изисквания за такъв тип обект.
Имаше неочаквани трудности и моменти, в които трябваше много бързо да вземаме решения. Най-много време ни отне административната част – работата с различни институции, сроковете и подготовката на документацията. Инвестицията също е сериозна. Но аз обичам предизвикателствата и приемах всяка следваща стъпка като част от пътя.
Когато човек види крайния резултат, трудно може да си представи колко работа стои зад него.
– Как приеха аптеката етрополци?
– Получихме много поздравления и положителни отзиви. Но за мен най-ценното е, когато хората се връщат. Това означава, че са получили отношението, което очакват, и са ни се доверили.
В малкия град това доверие има особена стойност. Хората се познават и много бързо разбират къде са били изслушани и къде са получили професионално отношение.
– Когато създавахте аптеката, за какви потребности на хората искахте да помислите още от самото начало?
– Искахме да създадем място, в което различните хора да се чувстват удобно и спокойно. С предимство обслужваме бременни жени, родители с малки деца и хора в неравностойно положение. За най-малките направихме мини детски кът с интерактивна масичка, за да могат да се занимават, докато родителите им са в аптеката. Помислихме и за качеството на средата – имаме пречиствател за въздух, който пречиства и овлажнява въздуха, което е особено важно през есенно-зимния период.
Има и денонощен вендинг автомат за продукти от първа необходимост, така че част от най-необходимото да бъде достъпно и извън работното време. При спешна необходимост се стремим да реагираме и да помогнем и извън обичайното работно време.
– В малък град фармацевтът често познава не само пациента, но и неговото семейство. Предимство ли е това?
– Да, стига да се спазват професионалните граници и конфиденциалността. Когато познаваш хората, можеш по-добре да разбираш потребностите им, включително когато става дума за постоянна терапия. Това помага за по-добрата комуникация и създава доверие.
В същото време личното познанство никога не трябва да влияе върху професионалната преценка. Всеки трябва да получава еднакво професионално отношение, а личната информация да остава поверителна. Именно балансът между близостта и професионализма е едно от големите предимства на работата в малкия град.
– Промениха ли се очакванията на хората към фармацевта през последните години? За какво най-често търсят Вашия професионален съвет?
– Определено. Хората все по-често идват не само за конкретен продукт, а и за професионален съвет. Фармацевтите сме специалисти по лекарствата – познаваме тяхното действие, приложение, взаимодействия и нежелани реакции.
Особено често съвет търсят хора с хронични заболявания, които приемат повече лекарства. Питат за взаимодействия, странични ефекти, начин на прием. За мен е важно хората да знаят и границите на нашата професионална компетентност – кога можем да помогнем със съвет и кога трябва да ги насочим към лекар.
Днес има огромно количество информация, особено в интернет, но не всичко прочетено е надеждно. Затова ролята на квалифицирания здравен специалист става още по-важна.
Аптеката не е само място, откъдето човек получава необходимите лекарства. Тя трябва да бъде място на доверие, професионализъм и грижа. Затова искаме да насърчаваме и профилактиката. В началото на септември например организирахме безплатно измерване на кръвната захар. Такива инициативи могат да насочат вниманието на хората към здравето им и към необходимостта от навременна профилактика.
– Аптеката е нова, но вече разширявате екипа. Какви хора търсите?
– Търсим магистър-фармацевт и/или помощник-фармацевт. Квалификацията е задължителна, но за мен отношението към пациента и към колегите е също толкова важно.
Най-много държа на отговорността. Работим с хора и с тяхното здраве и трябва да мога да се доверя на човека до себе си – да бъде внимателен, коректен и професионален. Знанията и опитът непрекъснато се надграждат, защото в нашата професия се учим всеки ден. Но доброто отношение, екипността и чувството за отговорност са качества, без които трудно се работи.
– Промени ли майчинството Ви начина, по който гледате на професията си?
– Със сигурност. Когато станеш родител, разбираш по друг начин какво означава да носиш отговорност и да се грижиш за някого. Вероятно това ме направи още по-чувствителна към нуждите на семействата с деца.
– Как се съчетават две малки деца, професията на фармацевт и собствен бизнес?
– Не бих казала, че винаги успявам. Понякога просто правя най-доброто, на което съм способна. Има дни, в които всичко се случва едновременно – работа, семейни ангажименти, недоспиване и малко хаос.
Но децата ми са и най-голямата ми мотивация. Те ме научиха да ценя времето си, да бъда по-организирана и да не се отказвам, когато е трудно. Искам да бъда пример за тях – да виждат, че когато човек има мечта, трябва да работи за нея, дори когато пътят не е лесен.
Разбрах и още нещо важно – големите неща рядко се постигат сами. Без подкрепата на семейството ми щеше да бъде много по-трудно да съчетая майчинството с всичко необходимо около създаването на аптеката.
– Къде бихте искали „да бъдете“ след пет години?
– Бих искала да кажа, че сме изградили място, на което хората имат доверие, и стабилен екип от професионалисти, които работят с желание и отговорност.
За мен успехът няма да бъде само в резултатите на бизнеса. Ще бъде в това хората да продължават да идват при нас с доверие и да знаят, че ще бъдат изслушани и ще получат професионално отношение. Ако след пет години мога да кажа това, ще смятам, че сме успели.



