Петя Лалева – поезия без граници

0 2 6 минути за четене

От Брусен до Рим – историята на една поетеса, чието слово печели международно признание и слави България по света

Творчеството на поетесата Петя Лалева се простира далеч извън пределите на България и на европейския континент. В навечерието на празника на град Етрополе в конферентната зала на комплекс „Етрополия“ се проведе вълнуваща среща с нея. Името ѝ е добре познато сред емигрантската общност в Италия, а нейният житейски път води началото си от етрополското село Брусен, където е родена и живее до завършването на 8 клас. Петя разказва с усмивка, че се е появила на бял свят в една люта зима през януари 1963 г., когато пътищата били затворени и баща ѝ не можел да стигне до болницата в Етрополе. Затова цяла седмица е стояла без име и акушерката я кръщава на баба ѝ Пена. Започва да пише стихотворения 9-годишна в селското училището, повлияна и от будните представители на своя род. „Навремето дядо ми е бил кмет. Вкъщи са живели попът и учителката. Баща ми много обичаше музиката. Чичовците ми Георги и Марин свиреха в селския оркестър. Чичо Георги беше учител по музика и ръководител на оркестъра – той е учил Софи Маринова. Мама пък много хубаво рисуваше и от нея това съм наследила“ – споделя Петя.

За жалост; на село никой не обръща внимание на стиховете на младото момиче. Първа открива поетичния ѝ талант учителката ѝ по литература в гимназията в Ябланица и публикува нейно стихотворение в местния в. „Искра“. След завършване на Техникума по фина механика и оптика в София Петя работи във Военния завод в Божурище. Там печели първи места в конкурса за лично творчество и стиховете и звучат по местната радиоточка. Следва един доста дълъг и труден за нея период, в който не твори. „Седем години стоях аз без песен и над чувствата бе паднала есен“, ще напише по-късно тя.

Останала без работа и изпаднала в безизходица, Петя взема тежкото решение да напусне страната

и да замине в чужбина. През 2005 г. пристига в Италия, за да търси препитание. Първо попада на остров Прочида до Неапол, където остава три месеца. Работата ѝе много тежка, още повече, че не говори италиански. Тогава си казва: „Аз пиша. За мен островът не е решение на проблемите ми. Ще отида в Рим, където е културата, където са хората на изкуството, където мога да бъда чута“. Така ѝ прави. Преди трайно да се установи във Вечния град, за кратко се връща в България, събрала материал за три книги, които иска да издаде. В една книжарница се запознава с Гергана Гешанова, която я свързва със съпруга си – издателя Христо Гешанов. Така на бял свят през 2008 г. се появява стихосбирката „Небесна мана“, с финансовата подкрепа от Надежда Димитрова и Павел Васев от Брусен. Книгата с 32 стихотворения излиза в навечерието на празника на българската просвета и култура – 24 май и по този повод Петя дава интервю за Радио Ватикана. Водещият журналист изтъква, че поезията на българката носи космополитен дух и е своеобразен разговор за света и живота, за вярата, за доброто и злото.

През следващите две години излизат другите две книги от трилогията – „Венецът“ и „Кръстът“, както и двуезичният сборник на български и италиански „С дъх от Балканите“, където Петя Лалева е съавтор с Бианка Иванова и Пиер Паоло Мариани. След това успехите на българката зад граница следват един след друг. В периода 2008-2024 г. печели десетки призови места на международни конкурси за поезия. Най-забележителните сред тях са първите места в конкурсите: „Да освободим творчеството“ в Неапол, „На площадчето“ в Салерно, „Марта Редолфи“ в Болцано, специална награда в „Сан Лоренцо“ в Рим. Последната награда на Петя е 1-во място от литературен конкурс в Салерно, където в предишни години е печелила грамоти, плакети, медали и специална награда за двуезичната книга „Жар в пепелта“. Петя пише стиховете си само на български, а на италиански ги превеждат.

Боряна Патева и племенницата на Лалева – Радина Атанасова. Художественото оформление на всичките книги е дело на другата ѝ племенница – Диана Атанасова, художник дизайнер с 4 мастър класа. „Идеите, вдъхновението идват спонтанно, но не го ли запиша, отлита и е изгубено завинаги“, споделя авторката. – „Всичко ме вълнува. Пиша за социалния живот, за самотата, за любовта. Когато напиша ново стихотворение, щастието е като да си родил дете. Добрата поезия е възприета навсякъде, когато е написана истински, когато не е нещо фалшиво, а идва от душата и сърцето. Това се усеща и тогава всеки си мисли, че е написано точно за него. Затова вероятно и италианците харесват моята поезия.“

Животът и творческият път на Петя в Италия са тясно свързани с българската православна църква в Рим, в момента управлявана от свещеника проф. Иван Иванов, където самата поетеса е църковен настоятел. Лалева високо цени познанството си и с директора на Културния институт Жана Яковлева, която от 35-40 години работо усърдно за популяризиране на културата на България. На световния ден на поезията – 21 март през 2022 г., Петя Лалева е избрана да представя България сред 16 държави. Участва също в международен проект Рим-Ню Йорк. „Там мои стихове стоят под картините на един известен италиански художник Карло Баталия. Така моите произведения отлетяха за Ню Йорк, преведени на италиански“, споделя поетесата. Лалева е единственият автор чужденец в Античната антология с 41 италиански поети „Озарявам с огромна светлина“. Също така нейната биография е включена в италианския „Алманах на творческата жена“ през 2019 г., а поезията ѝ присъства в Енциклопедичен справочник на българската литература за периода 19-21 век, създаден от Европейската, Американската и Австралийската диаспора през 2021 г.

През годините на емиграция Петя Лалева активно участва в редица събития, посветени на националните празници на България – 3 март, 24 май и др., организирани от Българската асоциация и Българския културен институт в Рим. Едно от най-вълнуващите преживявания е срещата ѝ с главата на Римокатолическата църква във Ватикана папа Франциск. Ето какво си спомня авторката оттогава: „По покана на един изключително талантлив млад българин-художник Николай Делиянев или Ник Дел, както го знаят в Италия, на 28 май 2024 г. имахме частна аудиенция с папа Франциск. Николай беше нарисувал една картина „От А до Я“, а аз написах към нея стихотворението „Послание за мир“. Подарихме на папата картината със свещената азбука и моето произведение на четири езика – български, италиански, испански и английски. Нашата делегация беше от 12 души. Всичко беше много тържествено. Бяхме облечени в черно и папата поздрави всеки от нас с ръкостискане.“ Преди това дарението е осветено от Негово преосвещенство архимандрит Антоний на 24 май в църквата „Сан Клементе“ в Рим пред мощите на Свети Кирил Философ.

Темата за Бог и вярата са силно застъпени в творчеството на Петя Лалева като нещо съкровено: „От много малка търся Бог. Библията съм я прочела 4 пъти. Първоначално съм кръстена в православната вяра, а по-късно приех и евангелистко кръщение в ледените води на река Искър. Смятам, че християнската вяра е една. Посещавам всякакви църкви – православни, евангелистки, католически. Важното е да намериш Бога и да си в мир със себе си. Смятам, че донякъде успях да го постигна.“.

Представянето в Етрополе на поетесата, прославила родината си далеч в чужбина, бе уважена лично от кмета на Общината инж. Владимир Александров, който връчи на Петя Лалева поздравителен адрес и красив букет във формата на книга. Изключителна свежест внесоха изпълненията на ВГ „Оренда“ към НЧ „Тодор Пеев-1971“. Самата авторка силно се вълнуваше и предпочиташе стиховете й да говорят вместо нея. Ето какво сподели тя след срещата: „Много ме развълнува моето представяне, организирано от Клуба на миньора и минното дело към Елаците-Мед, много мило и трогателно беше. Сега като се завърнах в родния край, забелязвам, че градът видимо е станал по-хубав. Преди изглеждаше запустял, а сега просто цъфти. Най-важното е да се запазим хора, да се забрави злобата, да оставим всичко лошо в миналото и хората да отворят сърцата си за Бог и за доброто.“

Следващата значима изява на Петя Лалева е на 26 септември 2026 г. в Рим и със сигурност ще зарадва нейните почитатели.

НАРИСУВАХ