Всеки ученик има нужда някой да повярва в него

През последните години ОУ „Христо Ботев“ в гр. Етрополе премина през едно от най-трудните изпитания в историята си. Пред реалната опасност училището да затвори врати, кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров и неговият екип застанаха зад каузата то да бъде съхранено. Последваха множество работни срещи, обществени обсъждания, инвестиции в материалната база, обновяване на сградата, изграждане на нова спортна площадка и последователни усилия училището отново да се превърне в привлекателно място за обучение.

Един от преподавателите, които ежедневно влагат сърце в тази мисия, е учителят по физическо възпитание Златка Колева. На 24 май тя беше отличена от кмета за своя принос към образованието. Самата тя приема наградата не като лично признание, а като отличие за своите ученици – деца, които въпреки трудностите се стараят, радват се на всяко внимание и доказват, че когато срещнат разбиране и подкрепа, могат да изненадат всички.

– По случай 24 май бяхте отличена лично от кмета на Община Етрополе. Какво почувствахте?

– Много се зарадвах. Честно казано, не го очаквах, защото съм сравнително отскоро в училището като постоянен преподавател. Тайничко се надявах, разбира се, но когато разбрах, бях истински щастлива.

Работя тук от 2018 г. Първоначално три години замествах титуляр по физическо възпитание, след което прекратиха договора ми, когато колежката се върна от майчинство. От 2024 г. вече съм назначена постоянно. Преди да стана учител, работех като технолог в шивашки цехове.

– След награждаването казахте, че това отличие е за Вашите ученици. Какво Ви дават те всеки ден?

– Техните светещи очи са най-голямата награда. Часът по физическо е любимият им и аз всеки ден се старая да го направя още по-интересен и по-забавен.

– Училището премина през тежък период, но благодарение на усилията на Община Етрополе днес вече изглежда различно. Как тези промени се отразяват на децата?

– Определено има промяна в положителна посока. Всички виждат подобренията. Децата много се радват на новата спортна площадка. Радват се, че училището стана по-топло и по-уютно. Надяваме се скоро да бъде ремонтиран и физкултурният салон.

За мен най-големият проблем остава друг – честите отсъствия. И причината не са децата, а липсата на достатъчна ангажираност от страна на някои родители.

Аз съм класен ръководител на шести клас. Инициирахме три поредни родителски срещи, на които не дойде нито един родител. Това е най-болезненото. Децата се успиват, не идват на училище, а за родителите това често изглежда нормално. Ние се опитваме по всякакъв начин да ги мотивираме, но сами не можем.

– Възможно ли е според Вас училището отново да привлича повече деца и постепенно да върне славата си?

– Много се надявам. Нашите деца са страшно задружни. Петокласници, шестокласници, седмокласници – всички са като едно семейство. Не се делят по възраст.

– Как се разбират децата от различните етноси, когато учат заедно?

-Много добре. В първи клас има и българчета, и ромчета. Те играят заедно, няма напрежение. Големите ученици също много помагат на малките.

Наскоро бяхме на екскурзия до Враца. Помолих седмокласниците, всеки да поеме отговорност за едно първокласниче, докато сме в пещерата. Те не ги изпуснаха нито за миг. Бяха много отговорни.

– Напоследък училището все по-често участва в спортни и обществени прояви. Колко усилия стоят зад това?

– Много. Именно защото учениците често отсъстват, всяко едно участие изисква огромен труд. Репетираме до последния момент, а понякога някой решава, че няма да дойде. Въпреки това не се отказваме. Учителите влагат страшно много усилия. Работим непрекъснато с тях, убеждаваме ги, мотивираме ги, даваме им увереност.

След всяко събитие, в което участват. Когато ги видя на сцената, на спортното игрище или на площада, си казвам, че има надежда. Те много обичат да участват. Обичат изненадите, обичат състезанията, чакат с нетърпение инициативи като „Златна есен“. Искат да побеждават.

– Колко важна е ролята на учителя?

– Огромна. Всичко зависи от подхода, от това дали ще ги насърчиш, дали ще им дадеш увереност, че могат. Много често ми казват: „Ще се изложим. Ние не можем.“

Аз им отговарям: „Няма значение дали ще победим. Важно е да участваме, да видим другите, да се учим.“ И постепенно започват да вярват в себе си.

– Какво бихте казали на родителите, които сега избират училище за своите първокласници?

– Да ни се доверят. Училището има бъдеще. Но то няма как да се развива, ако не успее да привлече повече семейства и повече ученици. Много ми се иска отново да бъде училището, което помня – с пълни класове, с много живот.

При нас всички се познаваме по име. Знаем семействата, обръщаме внимание на всяко дете. Като малко семейство сме. Именно затова вярвам, че ако повече родители ни се доверят, ОУ „Христо Ботев“ може отново да се превърне в едно силно училище.

Върху материала работи: СИБИЛА КУСЕВА