Певицата разказва как композира песента, защо избира стихотворение на Георги Билев и как Цветелина Василева, Софи Маринова и самата тя обединяват гласовете си за родния град
СИБИЛА КУСЕВА
– Г-жо Рай, как приехте новината, че Етрополе ще има свой химн и какво означава за Вас личното участие в създаването му?
– Много се радвам, че нашият град Етрополе ще има свой химн, който изцяло е създаден и изпят от етрополци! Още повече се радвам, че съм част от създателите и написах музиката за него.
Като етрополка, която е избрала изкуството и сцената да бъдат нейна професия и да живее в родния си град, мисля, че това е най-голямата ми награда и постижение за моето житейско творчество. Да остане и късче от мен и след мен чрез моята музика за родния ми град – не само като певица, но и като творец.
Още в самото начало, след встъпването в длъжност на господин Александров като кмет на Етрополе, имах възможност на едно културно събитие да поговорим за етрополските творци, които с времето се забравят, за местния културен живот и за хората, посветили творчеството си на нашия град. Обсъдихме и темата, че децата ни не познават достатъчно добре изкуството на тези хора.
Тук се роди и идеята за химн на града ни. Господин Владимир Александров сподели, че ще е най-справедливо да се организира конкурс и да бъде избрана комисия, която да определи най-подходящата песен. Той изрази и желанието си да има цялостна политика за отдаване на внимание и почит към местните творци.
Това се случи и бяха изслушани различни песни от създадената комисия, но доколкото разбрах, те не са били достатъчно подходящи. Имаше и опити с вълнуващи песни, създадени от изкуствен интелект, които спечелиха симпатиите на много хора в интернет пространството, но не можеха да бъдат регистрирани като реално авторско музикално произведение.
– Какво Ви мотивира да се заемете със създаването на музиката и да защитите идеята си за бъдещия химн на Етрополе?
– Исках да бъда изслушана и благодаря, че това се случи, защото положих много усилия да се информирам и да науча като член на Съюза на българските композитори какво се изисква, за да напишеш или композираш химн.
Повод да се опитам да композирам беше и моят опит и музикално образование. Създала съм няколко песни за моя град и много други, които се пеят и слушат в националния ефир. Някои от тях са вдъхновени и посветени на Етрополе – „Любимото Етрополе“, „Етрополският вечен романс“, „Моят град“, „Етрополските сезони“ и други, които публиката обича и които са печелили награди.
Но за химна трябваше поезия. Трябваха силни думи, които да са останали през годините с непромененото си въздействие и да карат всеки етрополец да се чувства горд. Исках да се вдъхновя от поезията на един от най-значимите поети на Етрополе – Георги Билев. Потърсих съвета на Бистра Александрова, която познава добре творчеството му. С нея бяхме категорични, че „Песен за моя град“ е най-подходящият текст и просто чака своята мелодия.
С малко думи Жоро Билев докосва всеки с искрения си поклон към родния град. Този текст е вдъхновяващ, неостаряващ във времето и напълно достоен за химн.
– Защо е важно именно сега Етрополе да има свой химн?
– България има нужда да наложи своето национално богатство и да заеме достойното си място в Европа като страна с богата култура. Това самочувствие може да има всеки български град и село, когато съчетаваме доброто от миналото и го надграждаме. Днес политическите конфликти са много, близо до нас има война и всичко това се отразява на хората, чийто живот никак не е лесен.
Нужна ни е обединяваща кауза, която да ни напомня кои сме и колко много имаме, с което да се гордеем. Изкуството, музиката и словото винаги са имали тази сила. Затова е хубаво и нашият град да има свой химн – свой символ и своя културна кауза, която да повдига духа ни и да ни обединява.
– Какъв човек беше Георги Билев за Етрополе и какво означава за Вас, че неговите думи оживяват чрез този химн?
– Георги Билев е етрополският рицар на поезията. Помня неговия въздействащ глас, неговия авторитет и неговата поезия. Красив, с осанката на истински интелектуалец, патриот и уважаван човек – такъв беше той. Сигурна съм, че щеше да бъде много щастлив, ако можеше да чуе своята „Песен за моя град“, облечена в музика.
„Етрополе, легенда стара,
мой град надежда и съдба.
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента.“
– Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на музиката към този текст?
– Предизвикателството беше в срещата между различни поколения творци, работили върху една и съща тема. Аз имах в ръцете си прекрасен текст на утвърден родолюбец и поет, създаден в различно време от моята музика. Трябваше да почувствам неговия ритъм, неговото вълнение и да го пресъздам в песен. Не беше лесно, защото трябваше да запази същото послание, но и да има по-съвременен музикален изказ, без да изгуби и за миг възторженото си въздействие.
Тогава се роди и идеята ми трите етрополки певици да изпълним химна заедно. Почувствах как всяка от нас би изпяла тази мелодия по свой начин и би пресъздала текста чрез своя собствен стил. Тогава моята идея нямаше да се осъществи, ако господин Александров не я подкрепеше и не помогнеше тя да бъде обсъдена и реализирана по най-добрия начин.
Така оперната певица с международно признание Цветелина Василева, Софи Маринова – една от най-обичаните певици на България, и аз – Вили Рай, се съгласихме да изпеем химна на Етрополе безвъзмездно. И трите трябваше да пеем за родния си град.
Задачата ми стана още по-сложна. Трябваше да дам друго музикално измерение на песента. Много се вълнувах, докато разпределях гласовете на всяка от нас, така че да изпее най-подходящата за нея част и да изрази по най-добрия начин текста.
Големи звезди, обединени единствено в името на химна. Успяхме, независимо че всяка беше изключително заета. Ето какво означава да пееш за Етрополе. Не мога да не отбележа и хората, които участваха в създаването му. Симеон Николов със своя мъжки вокал помогна да пресъздадем хор, който въздейства още по-силно в припева.
Не мога да не спомена и моя добър приятел и музикант Даниел Борисов, с когото създадохме демо записите – без тях студийният процес е невъзможен. Аранжиментът е дело на моя дългогодишен приятел и колега Светослав Лобошки – автор на едни от най-популярните песни в България. Записите бяха реализирани от Максим Горанов, който успя да събере в студио певици с толкова различни музикални стилове.
За по-малко от четири минути музика стоят трудът и професионализмът на много хора. Това е истинско музикално произведение, официално защитено и регистрирано в Музикаутор.
– Имахте ли притеснения как ще бъде приета песента?
– Знам, че това е много хубава песен, измислена и изпята със сърце и душа. Няма как човек да не настръхне от посланието на всички, които участват в нея, защото в тази песен е събран целият етрополски дух, обич и талант. Тя е още по-въздействаща, защото е песен, наречена химн на Етрополе – песен, която напомня гордостта на дедите ни и остава за поколенията след нас като послание за преданост и етрополско родолюбие, което никога не бива да забравяме. Горда съм, че съм сред хората, които създадоха това. Благодаря на г-н Александров и на всички участници в този проект за доверието.
