Гергана Василева – майстор на декупажа и сапунените цветя

Етрополката  Гергана Василева е млада дама, която влага сърце и душа в изящни произведения, изваяни от сръчните ѝ ръце. Тя е майстор на декупажа – от френски „изрязвам“, както и на букетите от сапун. Страстта към приложното изкуство се разпалва преди 3-4 години и това не е случайно. Още от малка Гергана обича да рисува и се записва да учи в специализирана паралелка по изобразително изкуство в ОУ „Христо Ботев“ в Етрополе. Първите си уроци и професионални знания  по рисуване получава от своя учител и вдъхновител Николай Георгиев. „Често ходехме на пленери по цяла седмица и работехме усилено. Портретите много не ми се отдаваха, но обожавах пейзажите. Николай Георгиев е такъв учител, че те кара все повече и повече да харесваш рисуването“, споделя художничката.

След 7 клас Гергана продължава образованието си в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение в Челопеч и дълго време след това не се занимава активно с изобразително изкуство. Преди няколко години творецът у нея се пробужда и тя решава да прогони скуката като опита нещо ново. „Работя от 16-годишна в заведения, след това пет години в банка, все места, където има много хора. В момента съм експедитор стоки и товари във фирмата на баща ми, където разполагам с достатъчно свободно време да творя.“

Любовта към рисуването и желанието да създава с ръцете си красота постепенно превръщат едно хоби в страст. Най-напред Гергана се захваща с декупаж. Така на бял свят се появяват прелестни къщички за ключове, дъски и кутии с различно предназначение. Преди да чуе за тази техника, която е много повече от изрязване и лепене, само е помагала на сина си по проекти за училище.  Майсторката обяснява, че в декупажа се изисква прехвърляне на дадена картина с трансферен гел върху плоскост. Най-голямото предизвикателство е когато части от изображението се изтрият, и трябва да съумееш прецизно да ги дорисуваш. Използват се материали като акрилни бои, лакове, вакси и т.н., но на първо място е фантазията и естетическите предпочитания на твореца. „Всеки път се стремя да предложа нещо ново. Правя кутии за салфетки, за бижута, за кръщавки и дори за памперси за бебета“, разказва Гергана и не крие, че слабост са ѝ изображенията на птици, пеперуди, цветя. За прочутите си кухненски дъски пък избира закачливи картинки, за да внесе повече настроение, а другата страна на дъската остава годна за използване по предназначение. „По-лесно ми е да работя, ако познавам добре хората или ми обяснят точно какво искат. Винаги ги питам какво е помещението, за да преценя какви цветове ще подхождат или пък правя няколко варианта, от които да си изберат.“

Талантливата етрополка откровено признава, че когато дълго време прави едно и също нещо, в един момент губи мотивация и нищо не се получава добре. Това е основателна причина да се разнообрази от декупажа като се захване с изработване на т.нар. „сапунени“ букети.

Най-точният момент за старт на новото начинание е навечерието на женския празник 8 март. „Трябваше да избера между восък и сапун. Тъй като не харесвам особено цветята-свещи заради стърчащите фитили, реших да работя със сапун – обяснява Гергана. –  Доста съм взискателна към себе си, затова когато виждам по-хубави цветя от моите, не се самозалъгвам, а се старая да бъда по-добра. Най- трудно ми е да изпълнявам поръчки, които на самата мен не ми харесват, но клиентите са по-важни и ги правя“. В момента майсторката разполага с различни молдове /калъпи/ за цветя, но не спира да добавя и още, и още. Всяка една аранжировка дарява красота, пръска аромат и носи огромна радост както за твореца, така и за притежателя си. Тези букети не са козметичен продукт, а истинско произведение на приложното изкуство, което може да замени като подарък букета от живи цветя и да остане дълготраен спомен.

В днешното напрегнато ежедневие не може да не се запитаме как се съчетава едно толкова поглъщащо занимание със служебните и чисто семейните задължения. Гергана се оказва късметлийка. „Хубавото е, че синът ми вече е голям, скоро ще навърши 18 години и ми е по-лесно. У дома съм разхвърлила цветята, в офиса съм разхвърлила декупажа, през деня правя едно, вечер – друго, но и двамата мъже вкъщи са много оправни. Помагат ми много“ – споделя младата жена. „Тази работа ми носи спокойствие. Вярно е, че понякога е страшно натоварващо и нямаш почивка, но в повечето време е удоволствие и разтоварване. А когато се получи нещо хубаво, си казваш: „Заслужаваше си!“

Най-голямото удовлетворение за Гергана е да вижда усмивките и възхищението на лицата на хората, които се спират пред нейните творби и ги вземат за вкъщи или за подарък. Ето защо е изключително благодарна на Исторически музей-Етрополе за поканата да участва в изложбата „С дъх на пролет“, организирана по повод Международния ден на музеите – 18 май. В продължение на месец нейните творби заедно с тези на Илинка Райчинова-Петрова и Ралица Чикова привличат вниманието не само на етрополци, а и на гости от цяла България и чужбина. Посетителите на изложбата не крият възхищението си от красотата и изяществото на експонатите, изработени с различни техники и от различни материали. „Силно приветствам тази инициатива на музея, както и Алеята на занаятите по време на празника на Етрополе – Петровден. Нека да се показва какво се прави в този град, защото има много способни хора. От ръчно изработеното по-хубаво няма и се надявам хората все повече да започнат да го ценят“, казва Гергана.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА