Има хора, за които професията не е просто работа, а призвание, съдба и начин на живот. Такъв човек е д-р Ирина Начева – началник на отделение „Физикална и рехабилитационна медицина“ в МБАЛ „Проф. д-р Ал. Герчев“ – Етрополе. Вече 47 години тя прекрачва прага на болницата със същата енергия и грижа за пациентите, както в първия си работен ден.
Родена в етрополското село Лопян, д-р Начева завършва Медицинския университет във Варна през 1979 г. Същата година започва работа в болницата в Етрополе. Оттогава до днес професионалният ѝ път е неразривно свързан с лечебното заведение и с хората от общината.
Кариерата ѝ преминава през различни отделения и предизвикателства. Работи във вътрешно отделение под ръководството на уважаваните лекари д-р Даков и д-р Димитров, след което става участъков терапевт и се грижи за диспансерно болни пациенти. Седем години е част от екипа на Спешна помощ, където всеки ден носи различни изпитания и тежки човешки съдби.
През 1990 година в болницата е открито отделение по физиотерапия. Благодарение на придобитата специалност по физиотерапия и рехабилитация д-р Начева застава начело на новото отделение – място, което с годините се превръща в неин втори дом.
Днес отделението разполага с десет легла, които почти винаги са заети. Пациенти идват не само от Етрополе, но и от други населени места, търсейки помощ за своите здравословни проблеми.
Зад всичко това стоят не само медицинските знания на д-р Начева, но и нейното отношение към хората.
„Никога не съм се замисляла да сменя болницата. Толкова много я обичам, обичам колегите си, обичам хората от града“, споделя тя.
Тези думи обясняват най-добре защо след близо половин век работа лекарят продължава да бъде на своя пост.
За д-р Начева физиотерапията е една от най-хуманните медицински специалности. Тя не лекува само конкретно заболяване, а разглежда човека като едно цяло. Изискват се знания от различни области на медицината, внимание към детайла и най-вече способност да разбираш болката на другия. Може би затова и днес тя говори за пациентите си с особена топлота.
„Винаги живея с болката на пациента. Мислено се прехвърлям в неговите преживявания и всеки ден очаквам да стане по-добре“, казва тя.
Това съпреживяване е останало непроменено през всички години – независимо дали е работила във вътрешно отделение, в Спешна помощ или във физиотерапията.
Най-голямата награда за нейния труд не са отличията и признанията. За нея най-ценна остава една единствена дума: „Благодаря.“Тази дума чува ежедневно от хората, които си тръгват от отделението по-здрави, по-спокойни и с надежда за по-добър живот.
През годините отделението също се променя. Благодарение на направените инвестиции и на подкрепата на Група ГЕОТЕХМИН и „Елаците-Мед“ днес то разполага със съвременна апаратура за физиотерапевтично лечение – магнитотерапия, лазертерапия, апарати за раздвижване на крайници и модерни комбинирани уреди, които съчетават няколко лечебни метода едновременно.
Но д-р Начева е убедена, че най-важният ресурс остават хората. С особена благодарност тя говори за своите рехабилитатори и кинезитерапевти, които нарича „златните момичета на моето отделение“. Според нея именно техният професионализъм, търпение и добро отношение карат пациентите да се чувстват спокойни и да чувстват грижата за тях.
Днес лекарят наблюдава тревожна тенденция – все повече млади хора страдат от заболявания на костно-ставната система и болки в кръста и крайниците. Въпреки това тя продължава да вярва, че правилното лечение и навременната рехабилитация могат да помогнат на много хора да възстановят качеството си на живот.
На 73 години д-р Ирина Начева вече е пенсионер, но все още всяка сутрин идва на работа.
„Работата ме крепи. За мен е удоволствие да идвам в болницата“, признава тя.
Макар да осъзнава, че е време по-младите да поемат щафетата, тя продължава да работи, защото знае колко голяма е нуждата от опитни лекари. И защото болницата е останала неразделна част от нейния живот.
Когато не е сред пациентите си, д-р Начева намира спокойствие в родното село Лопян. Грижи се за своята градина, отглежда цветя и зеленчуци, разхожда се сред красивата природа, чете книги и се радва на своите четирима внуци, когато дойдат при баба.
Но дори тогава мислите ѝ често се връщат към болницата и хората, които очакват помощ. Защото след 47 години служба има нещо, което не се е променило – любовта към професията, съпричастността към човешката болка и желанието и да помогне хората да бъдат „здрави, щастливи и да знаят, че когато имат нужда, вратата на болницата винаги е отворена за тях“.
