Ансамбълът трябва да бъде училище за живота, а не само за танци

Осемдесетгодишният юбилей на танцов ансамбъл „Балканска младост“ се превърна в едно от най-впечатляващите културни събития в Етрополе, събирайки на една сцена поколения танцьори, както и гости от цяла България и чужбина. Зад мащабната организация стоят месеци подготовка, много доброволен труд и любов към българския фолклор. Реализирането на празника стана възможно и благодарение на подкрепата на Община Етрополе и кмета инж. Владимир Александров, както и на десетки съмишленици и спонсори, голяма част от които са настоящи или бивши танцьори и техните семейства.

– Г-жо Пушкарова, направихте впечатляващ юбилей по повод 80 години на ансамбъла – с грандиозен спектакъл, който събра танцьори от цяла България, а дори и от чужбина. Как се организира подобно мащабно събитие?

– Такава организация изисква много продължителна подготовка и много хора, които са влюбени във фолклора. Това са хора, които са живели с този ансамбъл години наред и повечето от тях продължават да живеят за него.

– Успяхте да съберете на една сцена всички поколения – от най-малките до ветераните. Как?

– Танцът не може да бъде нещо еднократно. Танцът е душа, танцът е сърце и остава завинаги – за цял живот.

– Известна сте и със своята желязна дисциплина. Как успявате, въпреки строгостта, да накарате хората да обикнат народните танци, фолклора и да бъдат толкова сплотени – като едно голямо семейство?

– Без дисциплина колективните дейности няма как да се случват. Любовта, с която работя и която се опитвам да предавам на поколенията, вероятно е това, което ги привлича. Дисциплината е нещо напълно нормално в нашите среди, а успех има, само когато човек има самоконтрол и самодисциплина. При децата това трябва да се изгражда още от най-ранна възраст.

– Случвало ли Ви се е да бъдете по-строга с някого и след това да Ви стане мъчно, че сте прекалили?

– О, да. Аз съм човек, който прави забележките директно, прямо и веднага. Но също така съм човек, който умее да каже „Извинявай“. Дори съвсем наскоро, по време на подготовката за юбилея, ми се случи с едно дете. На следващата репетиция първото нещо, което направих, беше пред всички танцьори да ѝ се извиня. Никога не го правя насаме. Ние сме хора и допускаме грешки. Важното е да си ги признаваме, за да дадем правилния пример и на децата. Всеки греши в живота, но трябва да има самоконтрол, самодисциплина и смелост да признае грешката си. Така животът става по-лесен.

– Кой е моментът, който най-силно Ви е докоснал през всичките тези години и който няма да забравите?

– Такива моменти са много. Ако трябва да говоря за последния ни юбилей, той беше изключително емоционален за всички нас. Споделих го и с настоящите, и с бившите танцьори. Най-много ме докосва, когато виждам погледите им – дори след години, когато вече имат успешни семейства и бизнеси – с каква любов се връщат и работят, за да може ансамбълът да се представи достойно и всичко да се случи така, както го мечтаехме.

– Няколко пъти казахте, че реализирането на този фестивал е било Ваша сбъдната мечта. Смятате ли да го превърнете в традиция?

– Да. Това беше мечта на целия ансамбъл, не само моя. Аз винаги споделям идеите си с танцьорите. Ние не говорим само за танци и за стъпки – говорим много и за живота. Това беше наша обща мечта и силно се надяваме да успеем да я превърнем в традиция именно тук, защото градът ни е прекрасен и разполага със страхотни места за подобни събития.

– Вече преминахте през цялата организация. Това означава ли, че следващото издание ще бъде по-лесно?

– Да, вече имаме опит и вероятно в някои отношения ще бъде по-лесно. Надявам се обаче да успеем да продължим, особено когато имаме подкрепата, която получаваме от Община Етрополе в лицето на кмета инж. Владимир Александров, както и от нашите спонсори. Почти всички те са бивши или настоящи танцьори, или техни семейства. Именно това прави всичко още по-въздействащо и емоционално.

– Имате множество международни отличия. Защо толкова рядко говорите за тях?

– Успехите ни наистина не са малко. За мен обаче е много по-важно какви хора изграждаме. Затова предпочитам да говоря за танцьорите и за ансамбъла като социална общност. Да, имаме много международни награди. Носители сме на „Златна брадва“ от един от най-старите и престижни фестивали в Закопане, Полша. Имаме и трето място от фестивала в Бююкчекмедже, Турция, където участваха представители на 63 държави, включително много професионални ансамбли. Но за мен най-голямата награда е, когато виждам как танцьорите излизат на сцената и дават сърцето и душата си. В залата и на сцената се учим не само да танцуваме, а и да живеем. Казвала съм им много пъти – дори да сгрешим, трябва да се изправим и да продължим, защото както е на сцената, така е и в живота. Ансамбълът трябва да бъде училище за живота, а не само място, където се танцува. Никога не съм си поставяла за цел да създавам професионални танцьори. Всеки човек трябва да намери своя собствен път.

– Само преди дни организирахте юбилейния фестивал, а веднага след това се включихте и в поредицата събития за празника на града и Празника на зетьовете. Как намерихте сили?

– С много труд. Ние нямаме работно време. Работим, когато трябва и колкото трябва. Затова винаги казвам на танцьорите: „Поклон и благодаря!“, защото всичко, което правят, го правят със сърце. Радвам се, че зад това чувство по някакъв начин стоя и аз.

– Когато на сцената всички Ви прегърнаха, какво почувствахте?

– Почувствах това, което усещам винаги – тяхната любов. Аз давам много любов и получавам много любов. Това е чувство, което трудно може да бъде описано с думи.

– Какво си пожелавате оттук нататък?

– Пожелавам си най-вече здраве – за мен, за семейството ми и за всички хора. По-ценно от здравето няма. Когато човек е здрав, има сили да следва мечтите си. А когато има подкрепата на хората около себе си, всичко е възможно.

Интервю на СИБИЛА КУСЕВА