„В сърцето с Етрополе“ – историята на града през съдбите на неговите хора

Какво кара един човек от съседна Златица да посвети книга на Етрополе? Отговорът на твореца – о.з. полковник инж. Тодор Чомпалов е: уважението към историята и възхищението от хората, които през вековете са изградили облика на този старопланински град.

Автор на 15 исторически книги, Чомпалов не обича да бъде наричан писател. Сам определя трудовете си като „български патриотични и биографично-географски сборници“, защото не измисля сюжети и герои, а събира и съхранява истински истории за личности и събития, които не бива да бъдат забравяни.

През 2019 година той издава книгата „Родени между Козница и Гълъбец“, посветена на известни личности от Средногорието. Тогава се ражда и идеята да насочи вниманието си към хората отвъд Балкана – онези бележити личности, родени или свързани с Етрополе. Така през 2026 г. се появява книгата „В сърцето с Етрополе“.

„Градът е само на 27 километра от Златица. Делят ни проходът Кашана и един недостроен повече от половин век тунел. Истината е, че много неща свързват двата старопланински града“, разказва Чомпалов.

25 века история, събрани в една книга

В продължение на една година той издирва архиви, сравнява източници и проверява десетки биографии. Събира в книгата на едно място близо 50 житейски истории на достойни етрополци – хора, оставили следа не само в местната, но и в националната история.

Още в началото авторът повежда читателя назад във времето, към корените на Етрополе. Той проследява историята на града от тракийските времена до наши дни, като напомня, че това е едно от най-древните селища в България с над 25-вековна история.

През вековете през района преминават римски и византийски войски, а проходът Кашана се превръща в естествена връзка между Северна и Южна България. По-късно градът се утвърждава като важен рударски и занаятчийски център.

Чомпалов отделя внимание и на съвременното развитие на общината. Днес индустриалният облик на района е тясно свързан с дейността на „Елаците-Мед“, а рудник „Елаците“ е най-големият открит рудник на Балканския полуостров. Според автора социалната политика на компанията и подкрепата ѝ за развитието на общината също са част от съвременната история на Етрополе.

Героите, които не бива да бъдат забравяни

Най-силно впечатление на Тодор Чомпалов правят етрополците, участвали в борбите за национално освобождение. „Шапка свалям на тези герои“, казва той.

Сред тях особено място заема Христо Бръмбаров – име, което според автора не е достатъчно познато на широката публика. Неговият живот е истинска енциклопедия на българските освободителни борби. Доброволец във Втората българска легия, четник на Христо Ботев, участник в Сръбско-турската война, воевода във ВМРО и опълченец в Руско-турската война, Бръмбаров загива през 1877 година край Шейново.

Не по-малко вълнуваща е съдбата на Симеон Кръстев – участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, който намира смъртта си край село Вишовград.

Сред страниците на книгата оживява и образът на свещеника Михаил Арнаудов, когото Чомпалов определя като една от най-достойните личности, родени в Етрополе.

Тодор Пеев – голямата гордост на града

Когато говори за личностите, свързани с Етрополе, авторът неизменно стига до името на Тодор Пеев.

Проучвайки неговия живот, Чомпалов остава впечатлен от срещите му с Васил Левски, от създаването на революционния комитет в Етрополе и от цялостната му отдаденост на националната кауза.

„Гордост за всеки град е да има такава личност“, убеден е той.

Градът на офицерите

Сред откритията, които силно впечатляват автора, е фактът, че след Освобождението сравнително малкият старопланински град е дал на България четирима генерали герои – ген. Иван Кючуков, ген. Христо Вълчев, ген. Павел Христов и ген. Христо Данчев.

Техните съдби са свързани с Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – едни от най-трудните изпитания в българската история. В книгата намира място и етрополецът Бончо Василев, който още преди войните трупа боен опит като войвода на чета на ВМРО в Македония през 1904–1905 година, където е ранен.

Разказано е и за генерал Димитър Гръбчев, достигнал високи позиции в системата за сигурност на България в епохата на комунизма, както и за генерал Валентин Петров, който в годините на демокрацията е бил главен секретар на МВР. „Едно време е било огромна чест да бъдеш офицер. Етрополските семейства са давали мило и драго, за да изучат децата си“, казва Чомпалов. За него това не е случайност, а доказателство за ценностите на поколения етрополци – образование, дисциплина, чест и служба в полза на България.

Родове, изградили облика на Етрополе

Специално място в книгата е отделено и на старите етрополски родове. Благодарение на проучванията на Юлиян Ангелов авторът представя десетки фамилии и техните родословни дървета.

„Тези родове са скелетът на обществото в Етрополе. Те са дали много от себе си, за да го има градът такъв, какъвто е днес“, смята той.

Любопитно е, че немалка част от тези семейства водят началото си от преселници от Албания, Влашко и Гърция. Привлечени от поминъка, природата и възможностите за развитие, те се установяват в района и постепенно стават неразделна част от историята на града.

Общото между тях е трудолюбието и стремежът към образование – качества, които според Чомпалов обясняват успехите на поколения етрополци.

Поети, писатели и хора на духа

Етрополе не е дал на България само революционери и генерали. В книгата присъстват и личности, оставили следа в културата и изкуството.

Авторът описва прави трагичната съдба на поета Христо Ясенов, който изчезва безследно по време на Белия терор през 1925 година.

Сред героите на книгата е лекарят проф. д-р Александър Герчев, бившият министър Георги Павлов, инициаторът за създаването на Историческия музей Григор Григоров, създателят на празника на етрополските зетьове Николай Коев – Кофето, известният актьор и кинорежисьор проф. Янко Янков.

Читателите ще открият още имената на: поетесата Бистра Александрова, автор на пет стихосбирки с любовна лирика, на Евгения Христова – изследовател и летописец на читалищното дело, на художничката и поетеса Стефка Хикова, която успешно съчетава багрите на живописта с красотата на поетичното слово, на любимата учителка по български език и литература на поколения етрополци Цветанка Николова, на Мая Горчева, литературен историк, доцент в УниБит, на гъдуларя Ангел Добрев и много други известни личности.

Прави впечатление, че сред героите на книгата не присъстват политици – избор, с който авторът поставя акцент върху приноса на хората в историята, културата, образованието, науката и обществения живот на Етрополе.

Послание за младите хора

Според Тодор Чомпалов най-важната задача с подобни книги е да помогнат на младите хора да опознаят своите корени.

„Ще се радвам, ако повече млади хора прочетат тази книга. Надявам се нещо в тях да трепне и да си кажат: „Я какво нещо е било!“, споделя той.

Защото между страниците на „В сърцето с Етрополе“ не са събрани просто дати и биографии. Там живеят примерите за родолюбие, чест, трудолюбие, образование и саможертва – качествата, които са изградили Етрополе и са му отредили достойно място в българската история.

Посланието на автора към етрополци е ясно – да пазят паметта за своите предци и да продължават да изследват миналото на своя град.

„Етрополе е неизчерпаем исторически извор. Има още много неща, които трябва да бъдат открити и разказани“, убеден е Тодор Чомпалов.

А неговата книга е още едно доказателство, че историята на Етрополе не е само минало. Тя е повод за гордост, вдъхновение и увереност, че и днес градът продължава да ражда достойни хора.

Текст: ТОДОР АКМАНОВ