Васил Стипцов – създателят на музикалната школа на Етрополе

Всеки град си има личности с огромен принос към израстването на образованието, просветата и културата на местната общност. За Етрополе такава ярка фигура е Васил Стипцов, останал в паметта на няколко поколения като учител, вдъхновител, създател на музикалната школа, радетел на музейното дело. Безценни сведения за професионалната и творческа биография на видния общественик откриваме в откровения му разговор с Венета Мишева, уредник в Исторически музей – Етрополе от 26 юли 2002 г.

Васил Стипцов е роден в етрополското село Ямна на 28 септември 1924 г. Първоначално учи в местното училище и в съседното село Лопян, а след това в гимназия в гр. Ябланица. Завършва два престижни учителски института – във Велико Търново и в Дупница. Още като дете на село сам се научава да свири на дудук, а вече като студент пее в хор, научава се да свири на цигулка и взема уроци по солфеж. Една седмица след 9 септември 1944 г. става първият доброволец от Етрополе за фронта и организира доброволческа група от 8 човека. След завръщането си в родния край  една година учителства в Лопян, а от учебната 1947-48 г. се премества в етрополското Основно училище „Екзарх Йосиф І”(сградата на училище „Хр.Ботев” до Часовниковата кула). Наред с българския език преподава и музика, като сам свири на цигулка, кавал и устна хармоника.

За пръв път в историята на учебното дело в Етрополе организира училищен тригласен хор от около 70 човека, който се явява всяка година на общински и околийски фестивали и винаги печели награди. По същото време Стипцов създава и първия ученически струнен оркестър с 12 цигулки и един акордеон. За изявите на читалищната сцена се изработват специални стойки за нотите. Сред участниците в този оркестър личат имената на видни етрополски музиканти и творци като Николай Христов, Марин Дицов, Георги Билев, Марийка Саева и др. Ето какво споделя самият Стипцов: „Наред с това бях и лектор по музика в девическата професионална гимназия към Дърводелското училище. За първи път в това училище създадох тригласен смесен хор.

Директор тогава беше Павел Басмаджиев. Той присъстваше на всяка репетиция и едва ли не плачеше от радост. Помоли ме да подготвим самостоятелен концерт, който да се запише като „златна страница” от историята на училището. Изнесохме концерта в читалището в края на учебната 1948 г.  в присъствието на учители, ученици, родители и много граждани“. През 1948 г. Васил Стипцов създава и първия работнически хор в Етрополе в трикотажна фабрика „Първи май”.

След създаването на Средно политехническо училище в Етрополе музиката и хоровата дейност се поемат от Манол Манолов. Така всички ученици, хористи и оркестранти на Стипцов продължават да работят под ново ръководство, а той се отдава на преподавателската си дейност по български език и  география. По негова идея за първи път в Етрополе се изгражда географска площадка в двора на училището, която привлича вниманието и интереса на граждани и гости. Площадката разполага с клетка с всички уреди за измерване на времето, направен е и ландшафт с планини, низини, полета, морета и реки, всичко боядисано с  блажна боя. „В момента, когато се свързах с метеорологичната служба във войската да даваме сведения за времето в Етрополе, се наложи да оставя географията. Сведения сме давали няколко пъти в Плевен в ІV-ти армейски артилерийски полк“, разказва Стипцов.

В края на 50-те години младият учител привлича вниманието на окръжния инспектор по образованието Христина Серафимова с новаторския си подход на преподаване на български език и литература. Впечатлена от начина му на работа и практиката да измисля малки разкази в помощ на изучавания материал, експертът кани Стипцов да изнася открити уроци пред колегите си от района. По-късно от Министерството на просветата му възлагат да участва в създаването на новите учебници, които излизат през 1963 г., както и да направи всички изходни текстове за V,VІ и VІІ клас.

На 1 септември 1968 г. Васил Стипцов  става първият директор на новосъздаденото основно училище в Етрополе – днешното ОУ „Христо Ботев“. Наред с учебните дисциплини изключителен приоритет се дава и на извънкласната дейност. Тогава се ражда легендарният фанфарен оркестър, голямата гордост на училището и запазена марка на „ботевци“ десетилетия наред. За диригент е привлечен Иван Дицов  и заедно с директора прослушват и определят кои осмокласници да бъдат включени в оркестъра. Стипцов се свързва с гвардейския полк в София и оттам донася гвардейска униформа, която приспособяват за оркестрантите.

В началото на 70-те години за първи път се създава и оркестър от устни хармоники, който се представя отлично на читалищата сцена. Негов ръководител е Апостол Даскалов, учител по музика на Стипцов от гимназията, когото той извиква от София. Овации печели и тригласният пионерски хор с ръководител Йорданка Данаилова.

Последните десет години от трудовата си кариера Васил Стипцов завършва като учител по български език в етрополската гимназия „Христо Ясенов“. Учениците му го помнят най-вече със стриктното му отношение към правописа и пунктуацията. Ето какво си спомня Георги Георгиев: „Стипцов ни критикуваше с тънка ирония, когато допускахме правописни грешки. Проверяваше писмените ни работи и след това се обсъждаше всичко. Купихме си правописни речници и внимавахме да не грешим. Той ни разказваше и неща, които ги нямаше в програмата. И до днес, ако не прочета поне 20 страници, считам деня за загубен. Всичко това дължа на учителя си Стипцов. За мен той ще остане истински просветител, който не жалеше сили и време да ограмотява“.

Георги Георгиев добавя, че дори след пенсионирането си Васил Стипцов не се разделя с червения молив, с който поправял забелязаните правописни грешки в надписи и обяви в града. За огромните си заслуги в сферата на образованието е удостоен с високото отличие – орден „Кирил и Методий”. Като учител и директор е награждаван 14 пъти с грамоти, значки, медали, ордени и две екскурзии до Съветския съюз. Самият той споделя: „Най-голямата награда за мен е моралното удовлетворение, че с нещо съм допринесъл за развитието на учебното дело в Етрополе.“

Топли спомени за своя дядо Васил пази в сърцето си неговата внучка Веселка Колева: „Дядо ми беше изключителен човек – мъдър, добросърдечен и с неподражаемо чувство за хумор. Като дългогодишен учител той държеше изключително много на правилната реч и на грамотността. Често ни напомняше колко важно е човек да говори и пише правилно. С усмивка казваше как цял живот учил учениците си, че българските женски лични имена обикновено завършват на гласна буква, а после съдбата му подарила правнучка Никол, която опровергала това правило. Той обичаше да повтаря, че понякога една единствена запетая може да реши човешка съдба за живот или смърт като даваше за пример известния израз – „Да се помилва, не да се обеси“. Така дядо ми умееше да преподава най-важните уроци – с мъдрост, с чувство за хумор и примери, които остават в паметта завинаги.“

Няма как да сглобим напълно тази история за учителя, музиканта и общественика Васил Стипцов, без да отбележим неговия принос за развитие на читалищната дейност. Той ще остане в златните страници на културната институция като създател на Детската музикална школа през 1955 г. и неин директор в продължение на 20 години. Школата е една от първите в Софийския регион и на изключително високо ниво. В началото класовете са два – по цигулка и по акордеон, по-късно се включва и пиано. Самият Стипцов също преподава цигулка и въвежда солфеж и теория на музиката. В спомените му четем: „Всеки срок провеждахме родителски срещи с програми, за да видят родителите какво са научили децата им. В края на всяка година изнасяхме концерт и правех отчет за работата през годината.“

Активната обществена дейност на Васил Стипцов е свързана и със създаването на музей в Етрополе. Той приема на драго сърце инициативата на Григор Григоров и Кръстьо Матеев и заедно се захващат за работа. За сграда на музея е определена Килийното училище, спомня си Стипцов: „Направихме остъклени шкафове с етажерки. Материалите се събираха на едно място и после ги разпределяхме. Имаше стан, чакрък, совалка, бърдо, нищелки, паралия, подница и мн. др. Всеки понеделник записвахме какво е събрано за седмицата, всички експонати постъпваха като дарение, никой не е искал пари. Всичко съм записвал най-подробно.“ Стипцов остава секретар на музея до 1968 г., когато експозицията се пренася в новата сграда.

Васил Стипцов умира на 28 септември 2012 г. Награден е посмъртно с грамота за принос в развитието на просветата и културата в Етрополе.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА