Николай Ботев ще бъде новият старши треньор на ПФК „Етрополе“ за предстоящия сезон в Югозападната Трета лига. Той ще продължи да изпълнява и функциите си на спортен директор на клуба, като ще съчетава работата по развитието на представителния отбор и детско-юношеската школа.

Името на Николай Ботев е неразривно свързано с историята на футбола в Етрополе. Юноша на клуба, дългогодишен футболист и втори капитан на мъжкия отбор, той е сред хората с най-голям принос за възраждането на ПФК „Етрополе“ и завръщането му в Югозападната Трета лига. През годините се утвърди като лидер на терена, организатор на играта и футболист, който неизменно поставя интересите на отбора над личните.

Възпитаник на детско-юношеската школа в Етрополе и дипломиран специалист от Националната спортна академия, Ботев е директор на ДЮШ „Христо Стоичков“ и работи активно за развитието на младите футболни таланти в града. Под негово ръководство школата затвърждава ролята си като основен източник на кадри за представителния тим и важен фактор за бъдещето на клуба. След историческото класиране на ПФК „Етрополе“ за Югозападната Трета лига без допусната загуба в първенството, Николай Ботев застава начело на отбора с амбицията да надгради постигнатото и да утвърди клуба като един от стабилните участници в първенството. В навечерието на новия сезон разговаряме с него за емоцията от изминалия шампионски път, за отговорността да водиш родния си клуб и за бъдещето на футбола в Етрополе.

–Г-н Ботев, вие имате над 350 мача за Етрополе на всякакви нива. Къде сред всички тези спомени се нарежда инфарктният бараж в Ихтиман и завръщането в Трета лига?

– Инфарктният мач в Ихтиман, баражът срещу отбора на „Надежда“ (Доброславци), определено се нарежда сред най-значимите в моята кариера – среща с голям заряд и огромно значение. Имал съм и други важни двубои, като този срещу „Пирин“ (Благоевград) за Купата на България, когато успяхме да ги отстраним на осминафиналите и отбелязах два гола. Силни мачове съм имал и срещу „Чавдар“ (Етрополе), когато отборът беше във Втора лига, а аз бях още млад юноша. През двете години в „А“ окръжната група също имаше много тежки срещи, но баражът срещу „Надежда“ в Ихтиман остава сред най-емоционалните, защото постигнахме нещо голямо след изпълнение на дузпи. Смело мога да кажа, че съперникът беше много добър отбор с опитни състезатели и в големи периоди от мача стоеше по-добре от нас. Но фактът, че стигнахме до „В“ група без нито една загуба, прави тази победа напълно заслужена.

-Вие сте част от този отбор, който извървя пътя от Окръжната група до Трета лига. Какво е усещането да върнеш Етрополе там, където му е мястото на футболната карта?

-Удовлетворението е огромно, защото го постигнахме само за две години, в които бяхме в А окръжната група. Искам да поздравя всеки един от състезателите и хората , които бяха близко до отбора. Искам да поздравя и кмета на Община Етрополе, инж. Владимир Александров и заместник-кмета Ивайло Георгиев, които бяха неотлъчно до отбора. Имахме доста привърженици и усещахме подкрепа, позитивизъм, който тласкаше отбора напред. По-голямата част от момчетата в този отбор нямаха опит с изключение на мен, капитана на отбора Николай Николов, Владимир Тачев и Христо Василев, които сме играли В-Б група, а Николай Николов и в А група. Всички останали се сблъскваха за първи път с този футбол, но даваха максимума от себе си.

Шапка им свалям, защото тренирахме само два пъти седмично и повечето идваха след работа, уморени, но на терена се раздаваха на сто процента. Всички гледахме в една посока и пътят до Трета лига беше наистина ценен и заслужен.

-Като капитан и един от най-опитните футболисти, как успявате да запазите хладнокръвието на по-младите момчета по време на изпълнението на дузпите?

-Много хора казват, че дузпите са лотария и късмет, аз обаче не смятам, че е така. Да, наистина не се знае какво ще се случи, но дузпите са много повече от това, защото тогава излиза характерът на дадения състезател, излиза емоционалната стабилност, самочувствие и увереност. Много е важна психическата устойчивост на този, който ще бие наказателния удар и на този, който пази вратата. На младите състезатели преди дузпите в Доброславци казах само една дума – думата „Вяра“. Трябваше да вярват във себе си, в собствените си възможности, да подходят със самочувствие при изпълнението на дузпите. Бях сигурен, че ще се поздравим с успех, както се и случи. Искам да споделя, че нашият вратар Боби беше играч на мача със спасяванията, които направи. Когато ние изпуснахме втората дузпа, той веднага успя да хване тяхната втора, което отново ни върна настроението и психологическата нагласа, че ние ще успеем да се справим.

-Вие сте играл професионален футбол. Каква е разликата в тежестта на капитанската лента в вашия роден град, в сравнение с другите клубове?

-Колкото и нескромно да звучи и с отбора на Чавдар Етрополе, и с отбора на ПФК Етрополе имам доста мачове като капитан. Разбира се, че се усеща тежестта, все пак водиш отбора и го представляваш в трудните моменти, и ти трябва да излизаш на преден план. Така, че тежестта е голяма, но освен мен и други футболисти от Чавдар Етрополе и ПФК Етрополе, абсолютно заслужено са могли да носят лентата. Първи капитан на отбора е Николай Николов и той разбира се е много по-опитен от мен, защото е играл и в А група, но тежестта на лентата, особено когато си местен, е огромна. Тук отново трябва да се покаже характер, трябва да се покаже устойчивост и самочувствие, за да може да водиш отбора напред. От друга страна, аз като треньор знам, че за един отбор е хубаво да има колкото може повече лидери вътре на терена. И когато капитанът ти е лидер, когато около него има състезатели, които са лидери, те водят отбора напред и той върви в правилна посока.

-Важно ли е за децата от школата да виждат, че техният директор продължава да се състезава на терена за емблемата на Етрополе?

-Да, важно е. Освен директор на школата съм и треньор на футбол 9, както и преподавател в СУ „Христо Ясенов“ в Етрополе. Опитвам се да съчетавам всичко, но когато децата виждат, че ръководителят на школата играе и се раздава, това ги мотивира. Част от ПФК Етрополе е изграден от кадри на ДЮШ „Христо Стоичков“.

– Колко важна е тази приемственост между ДЮШ и мъжкия тим в Етрополе? 

-Много е важна, особено когато мъжкият отбор е в по-горните групи, по този начин дестинацията Етрополе, школата „Христо Стоичков“ е още по-привлекателна за млади състезатели. Децата се развиват във футболната школа, но тяхната цел е да влязат в мъжкия отбор. И когато той е в по-висока група, мотивацията на тези малки футболисти става още по-голяма. Така че,  за децата от школата това е едно от важните неща – отборът да бъде в горната група.

-Влизането на мъжкия отбор в Трета лига как променя перспективата за младите таланти, които завършват академията? Вече има ли ясен мост за тях към полупрофесионалния футбол?

– Когато отборът е в Трета лига е много добра алтернатива за младежите, защото може да ги забележи някои от големите отбори и това разбира се е и нашата цел. В Етрополе имаме страхотна материална база, страхотни условия за развиване на футбол, но в крайна сметка ние целим децата, които излизат от нашата школа, да играят в мъжки отбори от А група, а защо не и в добри отбори в чужбина, за да може да се развиват.

-Как се работи на терена с треньор като Тодор Василев, с когото се познавате от толкова много години?

-С Тодор Василев работихме и преди в школата като треньори, сега работим и като ръководители и мога да кажа, че с него сме в много добра комуникация. Слушаме се един в друг, когато на единия му е трудно, другият му помага и общуването ни е на много добро ниво. С него се работи много добре. Тодор Василев отдели доста енергия и време за този отбор. Убеден съм, че той също изпитва същата удовлетвореност, която и аз, от влизането на отбора в Трета лига, защото и той е преминал през много трудни моменти през тези две години, но успя да се справи и да запише името си в историята като треньор, който класира ПФК Етрополе в Трета лига – без нито една загуба и със спечелени три баража.

-Югозападната Трета лига ще изисква много по-голямо физическо раздаване. Ще ви виждаме ли редовно по десния фланг и през новия сезон, или административните ангажименти в школата ще вземат превес?

-В момента не мога да дам категоричен отговор. Имам още ангажименти в школата, а след това ще преценя. Истината е, че ми се играе. Футболът е страст. Ще видим къде ще мога да бъда най-полезен.

-Какво е Вашето послание към феновете в Етрополе, които отново пълнят стадиона и мечтаят клубът да си върне старите позиции в професионалния футбол?

– Да бъдат винаги зад отбора. Публиката е дванадесетият играч и в трудните моменти може да даде огромна сила. Футболът има спадове, затова е важно феновете да останат до отбора и да го подкрепят до края.

Тодор Василев: Възраждането на футбола в Етрополе е факт

ПФК „Етрополе“ се завърна в Югозападната Трета лига след силен и безапелационен сезон под ръководството на старши треньора Тодор Василев. Отборът доминира в Областната група София – Запад, завършвайки кампанията без нито една загуба – 18 победи и 2 равенства. След успешното преминаване през първия етап, етрополци спечелиха и квалификационните баражи. Те надиграха „Брацигово“ с 3:1, а в решителния сблъсък срещу „Надежда“ (Доброславци) в Ихтиман стигнаха до драматична победа след изпълнение на дузпи и си осигуриха място в Трета лига. Старши треньорът Тодор Василев бе основната фигура в изграждането на този състав, който върна Етрополе на футболната карта на България.

– Г-н Василев, какви са първите ви емоции след този исторически успех за Етрополе?

 – Все още не мога да осъзная какво всъщност постигнахме. Това е резултат от много труд и постоянство. Започнахме да тренираме дузпи още преди полуфиналния мач за областен първенец срещу Трудовец.

-Във футболните среди се знае, че влизането в тази група е най-трудно, как го постигнахте?

-Истината е, че влизането от окръжна група в Трета лига може би е по-трудно, отколкото влизането от Б в А група. Момчетата показаха характер и дисциплина на професионалисти.

– Какво си казахте в съблекалнята с момчетата непосредствено преди решителния квалификационен бараж? 

– Да бъдем спокойни, уверени и да играем нашия стил, защото сме по-качествения отбор.

-Отборът завърши сезона в Окръжната група без нито една загуба. Очаквахте ли толкова категорична доминация в началото на сезона?

– Излязохме от групата без загуба, но даже ни е яд, че не записахме само победи и допуснахме тези равенства. Това показва какъв характер има този тим.

-Изиграхте общо 22 мача през сезона в Окръжната група и баражите без нито едно поражение. Като треньор, кое ви радва повече – успешното нападение или фактът, че защитата остана стабилна в най-напрегнатите моменти? 

-Изключително доволен съм от цялата симбиоза в отбора. Всички звена се справиха перфектно през целия сезон, от футболистите и спортно-техническия щаб до ръководството. Този триумф е общ!

-Кои са основните тактически компоненти, в които отборът трябва задължително да израсне, за да бъде конкурентен в Трета лига? 

-Оттук нататък ни чака още по-сериозна работа. Задължително трябва да се направи обстоен анализ, подбор и селекция, за да сме конкурентни на отборите там. Трета лига е съвсем друго ниво и ние трябва да сме готови за него.

-Вашите фенове показаха невероятна лоялност през сезона. Какво означава тази победа за цялата спортна общественост в града? 

Искам специално да благодаря на нашите привърженици. Имаме фенове не само в Етрополе. Много наши приятели от чужбина също следяха неизменно случващото се и този успех е за всички тях!

Интервюта взе: ПЕТЯ ПЕНКОВА