Янко Янков – родолюбец и майстор на историческото кино

На пръсти се броят талантливите личности от Етрополе, които се нареждат до световните имена в областта на изкуството и културата. Безспорен колос в това отношение е режисьорът Янко Янков, останал в историята на българското кино като създател на едни от най-стойностните филми за всички времена. До края на живота си той търси уединението и спокойствието на малката лятна къща в с. Бойковец, черпейки вдъхновение от красотата на Етрополския Балкан.

„Много лъчезарен, изключително ерудиран и високо интелигентен човек, който безкрайно милееше за Етрополе“ – такъв ще остане Янко Янков в спомените на неговия родственик по майчина линия д-р Владимир Китов. „Животът на проф. Янко Янков е  монумент на истински български будител. Живееше в своя балон на духа, беше крайно чувствителен към всяка житейска неправда и воюваше безкомпромисно в името на справедливостта и доброто“, допълва колегата режисьор проф. Иван Ничев.

Янко Янков е роден на 1 ноември 1924 г. в Етрополе в семейството на ветеринарния фелдшер Захари Янков и началната учителка Миленка Янкова – Захариева. Бащата е родом от Трънско и загива, падайки от кон, когато Янко е на 8 години. Майката Милена е потомка на будни етрополски родове – внучка на свещеник Симеон Бенчев и на първият кмет на Етрополе след Освобождението Иван Герчев. И двамата родители на Янков са тясно свързани с читалищната самодейност в града. Творческият път на бъдещия режисьора също тръгва от театралната трупа в Етрополе под ръководството на Кръстьо Мишев. Първото му участие на сцена е на 16-годишна възраст в ролята на Борис Денев в „Долу маските“ на Александър Тихов. В периода 1941-1943 г. са и първите му режисьорски изяви на читалищната сцена.

След завършване на началното си образование в родния град, Янко Янков учи в Пета софийска мъжка гимназия в София. През 1943 г. е мобилизиран на фронта. „Като участник в Отечествената война е бил шофьор на камион и е стигал чак до езерото Балатон в Унгария. После създава и филм за тези събития – „Непримиримите“ (1964 г. ), спомня си д-р Китов.

Преди да се захване с киноизкуство, една година Янков следва машинно инженерство в София

Приет е във ВИТИЗ в режисьорския факултет при проф. Боян Дановски, откъдето го изпращат да следва кинорежисура в Москва. През 1952 г. е поканен от режисьора Сергей Василев за втори режисьор на българо-съветския филм „Героите на Шипка”. Още с първата си кинотворба „Това се случи на улицата” (1956 г. ), с участието на Апостол Карамитев, Янков печели както признанието на публиката, така и престижни награди в чужбина. Това е и първият български филм на съвременна тематика в комедийния жанр, с който Янков излиза извън социалистическия реализъм.

Проф. Петя Александрова го сравнява с италианския „Крадци на велосипеди“ на Виторио де Сика, а кинокритикът Божидар Михайлов пише: „С Янков българското кино за първи път се обърна към интимната сфера на човека. Филмът се появи срещу течението, срещу патетиката и приповдигнатостта, характерна за тогавашния етап.”

Обратно на логиката, този успех не носи ползи на режисьора, а води до редица проблеми. Има периоди, през които дори му  забраняват да снима.

Никога не получава званието народен артист и си остава заслужил. „Той беше бунтар с новаторски дух и по-различно мислене“, споделя д-р Китов. – Знам, че имаше няколко сценария, на които му бе наложена цензура и забрана. Показваше някои неправилни подходи на тогавашната власт, на отношението спрямо хората. В „Опак човек“ (1973 г.) например усмива по своя си фин начин насилственото включване на хора в ТКЗС.“

Когато не снима филми, Янко Янков намира себе си в друг вид изкуство – рисуването. Освен красиви картини, умее да прави фигурки и скулптури от дърво. За щастие, тези паузи не продължават дълго и на бял свят се раждат нови шедьоври на българското кино. Филмовата кариера на Янко Янков блести с 9 игрални филми, повечето от които се превръщат в класика. В лентата „Години за любов” (1958 г.) Янков открива за киното голямата българска актриса Невена Коканова, като я кани за ролята на Ема и така я орисва да се превърне в звезда. По време на снимките Коканова среща и бъдещия си съпруг Любомир Шарланджиев, който пък играе ролята на Чавдар. През следващата 1959 г. се появява филмът „Стръмната пътека”, посветен на живота на миньорите, а част от епизодите Янков снима в родното Етрополе в тогавашния ресторант „Балкан”. След  „Признание”(1969 г.) и „Опак човек” ( 1973 г.) идва най-голямата лична драма в живота на Янко Янков. По време на работата върху следващия филм „Адиос, мучачос“ (1978 г.) на снимачната площадка се случва нелеп инцидент и пред очите на Янков загива синът му Серьожа. Той е единствено дете на режисьора и съпругата му Нина Янкова, също режисьор, дългогодишен служител на Българската национална телевизия и Българската кинематография. Тази трагедия оставя своя отпечатък докрая на живота и на двамата.

Безспорно най-известният игрален филм на Янко Янков е „Търновската царица” (1981 г.) по повестта на Емилиян Станев, сниман през 1980 г. във Велико Търново. Звездите на тази продукция са Стефан Данаилов и Камелия Тодорова. Това и до днес остава един от най-предпочитаните филми на българската и чуждестранната публика.

През 1981 г. Янко Янков се захваща с мащабна продукция по романа на Иван Вазов „Под игото“. В този 9-сериен филм работи с най-блестящите представители на  актьорската гилдия като Георги Георгиев – Гец, Георги Парцалев, Георги  Калоянчев и много други. Като сценарист и режисьор включва допълнителни сюжетни линии и персонажи от други пет произведения на Вазов. Това е най-мащабната и най-вярна до Вазовия текст екранизация, художествена хроника на трагичната съдба на Априлското възстание.

Заснемането на филмовата версия на „Под игото“ в околностите на Етрополе

е един от най-ярките моменти за общността, разказва Галина Бончева, която е пряк участник в събитията: „По това време работех като учител и получих задачата да заведем група ученици за масовка на снимките между селата Лопян и Ямна. Атмосферата на снимачната площадка беше магична. Виждах вълнението в очите на децата – за тях това не бяха просто снимки, а урок по родолюбие на живо.“ Галя приема с радост поканата на екипа самата тя да се включи в сцените. Облича костюм в стил „стара градска мода“ и се пренася в епохата на възрожденските градове. „Беше изключително преживяване да видиш как един режисьор от такъв ранг вдъхва живот на Вазовия роман точно тук, в нашето Етрополе. Този ден остана за мен не просто като работен ангажимент, а като личен досег с голямото изкуство и с един човек, който никога не забрави откъде е тръгнал“, споделя Бончева.

Подобна теза споделя във в. „Литературен свят“ журналистът Величко Хинов: „Янко Янков носи от детството в душата си чист спомен за свидния Етрополски Балкан, за градчето родно с шумна живописна чаршия, за хората, за предците. Духът на Възраждането се е вселил у момчето и от мечти, след толкова години се реализира във вълнуваща филмова творба: „Под игото”.

За съжаление, Янков страда от тежък диабет и към края на снимачния период здравословното му състояние рязко се влошава. „За последно го видях в „Пирогов“ в деня преди да почине. Беше направил тежък кръвоизлив на язва в стомаха. Тогава не съществуваше сегашната медицинска техника и той си отиде от кръвозагуба едва 62-годишен“, споделя с болка д-р Китов.

Янко Янков умира на 5 януари 1989 г., без да успее да довърши две от сериите на филма. Това прави съпругата му Нина Янкова, която е втори режисьор. Премиерата на „Под игото“ е през 1990 г. и за 36 години е показван неколкократно по БНТ поради големия интерес. Сериите се радват на голяма популярност и в Унгария, където се излъчват по повод различни събития.

Освен като режисьор и сценарист на  игрални филми, Янко Янков остава в историята на българското кино и като автор на 9 късометражни филми. Изявява се в епизодични роли и като актьор. Също така е сред основателите на кинопедагогиката в България. Като професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” завежда  катедра и води клас по кино и телевизионна режисура. Трима професори успяват да убедят ръководните фактори в държавата в началото на 70-те години на миналия век, че е въпрос на висок национален престиж самостоятелното изграждане на бъдещите филмови кадри.

Проф. Янков обичаше студентите като свои деца

Прекарваше цялото си свободно време с младите колеги и имам чувството, че обучението им беше станало по-важно  за него даже от реализацията на собствените му филми. Щедро ги даряваше със знания си и със своите професионални умения“, споделя неговият асистент проф. Иван Ничев. Сред учениците на Янков са също Иван Георгиев-Гец, Андрей Слабаков, Димитър Петков, Михаил Мелтев и др.

„Янко Янков си отиде, но докато има българи, те ще гледат филмите му по телевизията, а неговите ученици докато са живи ще го носят в сърцата си“, убеден е проф. Ничев. За последните години в България са прожектирани над 40 пълнометражни филми на Янко Янков, без да се броят прожекциите в чужбина. За заслугите си е отличен с ордените „Кирил и Методий“ и „Народна република България“.

Режисьорът отдава живота си на голямото изкуство, но винаги пази в сърцето си специално място за село Бойковец „Тук беше неговият малък оазис, където си почиваше и се зареждаше. Беше изключително остроумен, душата на компанията. Покрай него в селото се заселиха видни кинодейци като Георги Георгиев-Гец, Джоко Росич, Стойко Пеев и т.н.“, разказва д-р Китов.

По повод 85-годишнината от рождението на Янко Янков през 2009 г. в Бойковец е осветена чешмата, изградена в негова памет в двора на параклиса „Св. Богородица” от съпругата му Нина и сестра му Ветка. За 100-годишния юбилей на режисьора през 2024 г. на площада в селото са прожектирани филмите му, а Инициативен комитет внася предложение да бъде удостоен посмъртно с почетно звание на Етрополе и една от улиците да носи неговото име. В основата на всичко това е Димитър Куюмджиев, лично ангажиран със съхранението на интелектуалното наследство на Янко и Нина Янкова, части от което дарява на Исторически музей-Етрополе. Музеят също отбелязва 100 години от рождението на Янко Янков с откриване на тематичен кът в памет на видния режисьор етрополец.

Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА