Празникът на етрополските зетьове – легендата продължава

Етрополе е град с хилядолетна история, запазила един особен дух, който витае още от времето на древните траки, та чак до днес. Тук е пълно с легенди и предания, които са останали живи в паметта на етрополци, но и се развиват, създавайки основа за нови празници и традиции. Безспорно най-известна е историята за Зольовската чешма.

Сладкодумно ни я разказва уредникът в Исторически музей-Етрополе Венета Мишева. Според легендата красивата етрополка Рашка Хаджипавлова обичала бедния чобанин Дончо, който по-късно станал хайдутин. Любовта им била помрачена от богатия турски търговец Рустем ага, който искал Рашка да се омъжи за него. С помощта на майстор Зольо тя успяла да се защити, убила насилника с кама и избягала при любимия си в Балкана. Там станала смела войвода и повела дружина след смъртта на Дончо. По нейна заръка майстор Зольо съградил на „Белия извор“ – красива чешма, увековечаваща образа на любимия ѝ и превърнала се във вечен символ на любов, смелост и вярност.

Днес е известна като Зольовската чешма, а поверието, че който пие вода от нея, остава завинаги в Етрополе, ражда самобитен празник, сам станал легенда -Празника на етрополските зетьове, дал ново нарицателно име на планинското градче – Зетрополе. Инициатор, създател, вдъхновител, организатор, сценарист, карикатурист или както всички го наричат „баща на етрополските затьове” е Николай Коев – Кофето.

Той е роден на 4 декември 1937-ма година в Оряхово, но прекарва целия си съзнателен живот в Етрополе, изцяло отдаден на духовността и културата. Надникваме в спомените на Коев, включени в книгата „Етрополе и етрополските зетьове” на Георги Гергов, за да научим от първа ръка как възниква идеята за Празника на етрополските зетьове в далечната 1970 г. Оказва се, че всичко започва на „обмяна на обед” в малко кръчме в центъра на Етрополска Рибарица след среща между селските ръководители и началниците на отдели в Градския народен съвет начело с председателя му Атанас Гребенаров. Още в 3 часа следобед няколко човека, между които и Кофето тръгват да си ходят  с оправданието, че си имат работа. Шефът Гребебаров започва да се смее: „Автобуса, а? Не работа, ами ви е страх от жените да не ви се карат. Я се вижте, бе! До един сте заврени зетьове!“

Подхвърлената на шега идея за зетьово сдружаване не дава мира на Коев, който веднага усеща, че в нея има потенциал за нещо по-голямо. След месеци ровене в общинския архив и щателно проучване, става ясно, че в Етрополе са се задомили 450 зетьове – внушителна цифра за малък град. Предстоящият дебют на зетьовски празник скоро става най-обсъжадната тема в града. За организирането на такова мащабно събитие на Кофето му трябват съмишленици. Като начало се сформира 9-членен Управителен съвет на сдружението, в който влизат: Николай Коев – създател, организатор и председател на Етрополското сдружение „Зольовец”, Величко Гетов – знаменосец, Цоло Божилов и Илия Джелепов – асистенти, Васил Вутов /Сводски/ – шеф на митницата, Дако Петров, Васил Нейков, Тодор Вирчев и Тодор Киряков. В подготовката на празника активно се включват и всички ръководители на предприятията в града. Усилено работят художниците: Тодор Василев, Петко Бончев, Димитър Манов, Генчо Братанов.

Въпреки, че няма много време за подготовка, се взема решение празникът да се проведе на 1 април – Деня на хумора и шегата. Сформира се Организационен комитет, който ръководи дейностите по разгласяване и реклама, подготвяне на подходяща украса, изграждане на „митница“ на площада във „Вранащица”, организиране на Седмица на хумора и сатирата с карикатурни изложби, посещения на театри, детски представления, концерти и др. Цялата тежест по изготвянето на план-сценария пада върху Николай Коев. Той написва текста и музиката на песента „Изповед”, която се превръща в химн на зетьовете и е издадена на грамофонна плоча от Балкантон. По време на празника се раздават стотици листовки, диплянки с карикатури, флагчета с емблемата на сдружението. Издаден е и рецептурник с любими ястия от кухнята на приведения зет. Има Оперативен щаб, който координира различни комисии, всяка от които отговаря за конкретно място и събитие. Самото протичане на празника преминава по следния начин: Откриването става на площад „Зольовец“ при легендарната чешма с приветствие на общинското ръководство, след което „златен зет“ чете Призив-обещание от името на всички събратя под чехъл, заявили, че ще останат верни на лозунга – „Да си зет на Етрополе не е само чест, но и късмет.“

Безспорно най-очакваната атракция е смехотворният парад по централната улица, какъвто се прави за първи път в града. От Часовниковата кула потегля карнавалното шествие, начело с мажоретен състав, следван от знамето. На първия зетьовски празник сдружението още няма знаме и тогава знаменосецът Величко Гетов държи розови кюлоти, а асистентите Цоло Божилов и Илия Джелепов държат крачолите. По-късно сдружението се сдобива със синьо копринено знаме с емблема- прободено със стрела сърце, зад което се виждат кръстосани метла и тупалка, а смисълът е:

„Смях през сълзи, разпънат на кръст, с наранено сърце“

В същия забавен стил са и основните девизи: „Ние сме за мирно съвместно съществуване“, „Искаме мир вкъщи и любов навънка“ и т.н. След етрополци се редят знамената на гостуващите сдружения и кукерската група от село Войнягово. В стройни редици преминават групите от село Тъжа, дружество „Послушник“ – Варна, „Къщовник“ – Ловеч, „Домозет“ – Сопот, „Веселите момчета“ – с. Садина, „Чуждокъщовник“ – с. Мадан и др. По-големите предприятия в града осигуряват камиони, на чиито платформи се разиграват хумористични сценки от бита на приведените зетьове. Това предизвиква бурен смях и ръкопляскания сред събралото се множество. Носят се плакати със сентенции и карикатури за брака и отношенията с тъщата – „Сляпа жена и глух мъж – идеално семейство“, „Жена си давам – тъща си не давам“, „Върба за клин и зет за син!” и още много други, а колекцията се дообогатява на всеки следващ празник.

Редовен участник в тези празници на зетьовете от началото до смъртта си е етрополският зет и заслужил деятел на културата Григор Вачков, избран за почетен председател на сдружението. Приживе той открива официално празника, а действащият председател Николай Коев изнася отчетен доклад за дейността. След това комендантът поема своята роля по извършване тържествена проверка на зетьовете. Следва публичната клетва на новите етрополски зетьове, с която придобиват статута на приведен зет. За клетвата мъжете излизат по чорапи, а на вратовете им висят гумени зайци. Следва награждаването на „златните“ зетьове, поздравителен концерт и народно веселие. След обяд на стадиона се провежда традиционната футболна среща. На първите празници хумористичният мач е между отборите на „старите зетьове“ и „младите зетьове“. Целият мач е една пародия, изпънена с абсурдни „спортни хрумвания“, както от страна на играчите, така и от страна на съдиите, а с остроумията си „спортният” коментатор Николай Коев усилва още повече градуса на настроението.

В следващите години мачове се организират между отборите на Етрополе и Варна, между женския отбор на Локомотив-София и отбора на етрополските зетьове, а в последните издания мача е между зетьове и снахи. На един от празниците пристига специален самолет с парашутисти. Ето какво разказва за това инж. Васил Христов: „Малко след завършването ми на Военната академия в Москва ме назначиха за заместник командир на 68-ми Отделен Парашутно Разузнавателен полк в Пловдив. По време на отпуск се бях прибрал у дома в Етрополе и срещнах Кофето, който ми разказа за зетьовския празник. Предложих му да организирам парашутен скок на стадиона преди футболния мач, да спусна парашутисти със знамена и цветни димки и те да поставят футболната топка в центъра на игрището за началото на мача. Аз седях с радиостанцията на трибуната до Кофето и насочвах самолета. Когато парашутистите се приземиха, наредих на пилота да пикира над игрището.

Хвърлиха топка от самолета, която отбеляза гол във вратата на зетьовете. Беше голям фурор и обрахме овациите.“

Статистиката показва, че през 1978 г. през импровизираната „митница“ в началото на града са влезли около 4 хил. леки коли и 65 автобуса или около 15 000 гости. В непринуден разговор на Николай Коев с Григор Вачков се ражда идеята за добавяне на една буква „З“ към името на града. Оттогава националният събор на зетьовете се преименува в  „ЗЕТРОПОЛЕ“. „Радвам се, че празникът се разраства, че хората все повече го обикват и очакват с нетърпение“, споделя Гришата Вачков пред в. „Етрополски преглед“. Любимият артист на народа често води на празника и свои колеги. „Най-силно впечатление ми направи спонтанността на празника. Вярвам, че няма граждани на Етрополе – мъже, жени, старци, деца, които да не присъстват тук. Това показва неговата жизненост и перспектива.”, заявява пред журналисти заслужилият артист Константин Коцев. Стоянка Мутафова напълно споделя мнението му: „Връщането към народните обичаи винаги ме е радвало. Възторжено приветствам хората, които са дали идеята за празника.”

В празника взема участие и „златният зет“ от Сърбия Зоран Миливоевич, който изнася концерти. Неговата съпруга-етрополка Вили Рай си спомня с носталгия този период от живота: „През 1978 г. Кофето го покани за първи път да се включи в зетьовския празник. Помня, че изнася концерти два пъти, но този през 1981 г. беше наистина грандиозен. Тогава за първи път етрополци видяха фойерверки на концерт. Зоран много се гордееше, че е „почетен зет“, носеше плакат на шествието и след това се хвалеше на роднини и приятели в Сърбия. Оттам също са ни идвали гости специално за празника. Много добре си партнираха с Кофето. Двамата заедно правеха сценки със зетьов хумор и на други събития извън Етрополе.“ Зоран Миливоевич спазва докрай зетьовата си клетва да остане завинаги в Етрополе и преди смъртта си пожелава да бъде погребан именно тук, където е пил вода от онази легендарна чешма. А с общо трима съпрузи- чужденци, Вили Рай определено е с най-голямата заслуга за международния статут на етрополския зетьов празник. „Клиф, който е англичанин, веднага беше привлечен да участва. Той сам си изработи табелка, на която трябваше да напише, че се кълне да стои тук до края на живота си като последен съпруг на Виолета. Гордееше се с това, снима табелата за близките си в Англия и още си я пази. Стана по-голям етрополец от местните“, разказва Вили с широка усмивка.

Първоначално празникът се чества всяка година, след това се взема решение да е на всеки четири години. Отразяван е от много наши и чуждестранни медии. Този своеобразен празник, единствен в света, създава популярност на малкото градче не само в страната, но и далеч в чужбина. Етрополци остават завинаги благодарни на покойния вече Николай Коев за огромния му принос в прославата на Етрополе и са твърдо решени да продължат неговото дело. Тази година през юни предстои отбелязване на 55-ата годишнина от създаването на Празника на етрополските зетьове и юбилейното 20-то издание се очертава да бъде не по-малко атрактивно и пълно с изненади.

Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА