Етрополката Мариана Вутова – Шопова е блестящ млад учен, доцент по физика на елементарните частици и високите енергии.

Там тя се дипломира като бакалавър по Инженерна физика и придобива две магистратури – „Приложна ядрена физика“ и „Фотоника и модерни оптични технологии“. Още като студент в трети курс попада в „светая светих“ за всеки физик – ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания в Женева, Швейцария. „Благодарна съм на моя преподавател проф. Ваньо Чолаков за възможността да се включа към групата на БАН от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и да замина за Швейцария в Европейския център за ядрени изследвания, където повече от месец работих за Големия адронен колайдер – най-мощната машина в света, създадена, за да „пресъздава“ условията непосредствено след Големия взрив“, разказва Мариана Шопова. – „Запознах се на живо с лекторите, които гледаме в подкасти и по телевизията. Запознах се и с българските учени, които всъщност поддържат искрата на българската наука и българските постижения в тази област в световен мащаб.“

Младата дама признава, че никога не се е чувствала като аутсайдер или като момичето от малкия град, което попада на такова място и се усеща неловко. Самочувствието си на личност, която може да се мери с най-добрите, дължи на любимата си преподавателка по физика от етрополската гимназия Таня Дойнова. „Благодарение на г-жа Дойнова и на другите ми преподаватели по математика, биология и химия – Ива Филипова, Мариана Спиридонова и Анетка Ветева попаднах в този свят на науката, интересен и необятен. Най-важното за мен е да обясниш с прости думи как работи всичко в света около нас, защо това, което наблюдаваме протича точно по този начин… Това се опитвам да предам и на моите студенти.“ Няма по-голямо щастие за един учител от това учениците му да достигнат до най-високото стъпало на знанието, ето защо Таня Дойнова се вълнува изключително много, когато разказва за първите успехи на Мариана: „Няма да забравя колко трудно ѝ беше, когато трябваше да представи училището и даже областта на националните състезания по физика, а те включваха материал, който ние не изучавахме в клас. Накрая греехме от радост, виждайки, че се е класирала на челните места, до които обикновено достигаха ученици от природо-математическите гимназии. Безкрайно съм благодарна, че се виждахме след завръщането ѝ от ЦЕРН и за дисертацията си, която ми подари и можех да показвам на учениците си коя е доктор Мариана Шопова от Етрополе.“

Вече шестнадесет години Мариана Шопова продължава работата си в ЦЕРН като част от екипа на доц. Румяна Хаджийска от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките и съвместно с другите екипи от България. Всички групи работят изключително добре заедно, помагат си и представят достойно България сред една изключително голяма научна общност от над 3 000 учени от цял свят в експеримента CMS на Големия адронен колайдер.

„Започнах работата си като обикновен докторант и явно хората, които ръководят процесите, повярваха в мен“, споделя физикът и признава: – „Никога не съм се борила да заема определена позиция в йерархията. Правя нещата, просто защото са ми интересни и ме влече. Аз съм от малкото хора, които имат честта и удоволствието да се занимават с това, което обичат.“

В ЦЕРН изключително много ѝ допада и самата мултикултурна и мултинационална атмосфера, която цари сред екипите и учи на толерантност: „Там всички сме учени, работим, обменяме опит, помагаме си със задачите, в свободното време си организираме общи забавления. В нито един момент не се чувстваш пренебрегнат, затова че си от малка държава, напротив. Там съдят за хората по това, което са и което могат, а не откъде идват“. Мариана обяснява, че през няколко години се правят т.нар. планови ремонти на Ускорителя, които продължават по две-три години и всеки такъв период е специфичен сам за себе си, без да има нищо общо с предишната ти дейност. Например при ремонтите през 2013-2014 г. и 2019-2021 г. работата е била по-скоро инженерна, включваща подмяна на детектори, електрониката и т.н. „Аз там се научих да запоявам и да сглобявам буквално от гайките, научих как да си построиш постановка, която да изследваш и т.н. Най-зареждащото чувство е да видиш, че нещо, което сам си построил, работи. За мое щастие тези детектори продължават да работят повече от десет години и то доста добре“, гордее се етрополката.

В нашия разговор няма как да подминем въпроса за „божествената частица“, както е популярното название на Хигс бозона, теоритично предсказан през 60-те години и потвърден от ЦЕРН през 2012 г. Медийният шум около това откритие Мариана Шопова определя като „невероятен пиар“ за ЦЕРН и за науката, но по-важното е друго: „Идеята на ЦЕРН като организация всъщност  е учените да имат своето спокойно място, където да правят своите разработки и където всички държави да имат интереса да съсредоточат на едно място както финансови средства, така и най-добрите си млади умове. В момента тече много голяма кампания на това място в Европа да бъде построен следващия голям международен проект, който да продължи изучаването на този тип физика – FCC. Вече сме на финалната права да убедим правителствата, че си заслужава да инвестират, защото като човечество няма как да вървим напред, без да разработваме и изучаваме нови технологии. Какво ще се случи след откриването на Хигс бозона, както и на всяка нова частица, никой не може да каже, но единственият начин да напредваме в разбирането на вселената и на света около нас е да продължим да ги изучаваме, докато някой не открие приложението им. Някога и Томсън не е знаел какво ще последва след откриването на електрона, а днес не можем дори да си представим света около нас без електричество или квантови технологии. Това е красотата на науката – никога не знаеш това, което наблюдаваш и откриваш с какво ще промени и обогати живота на хората“.

Поредното пътуване на Мариана Шопова към ЦЕРН в Швейцария ще е през юли.  До тогава ѝ предстои дейност като част от екипа по локалната  организация за България на Международни майсторски класове за ученици с данни на ЦЕРН. Това, на което държи да научи учениците е, че има смисъл да се занимават с нещо, което им е интересно, без значение дали е физика, и да му дадат шанс с допълнителна лекция, кръжок, клас, дори посещение в Музейко. „Никога не знаеш какво ще те запали. Съвременната наука не изисква да я изучаваш в чистия ѝ вид, а изисква съвкупност от уменията на софтуерен инженер с любопитството на физик. Опитайте! Това, че сега нещо ви е трудно, не означава, че ако подходите по малко по-различен начин към него, не би ви станало интересно.“

Мариана Шопова не е само учен на световно ниво и опитен преподавател, тя е и всеотдайна майка на две деца. В малкото свободно време, което и остава, обича да е с приятели, да се разхожда сред природата, но най-много обича да се прибира в родното Етрополе. Тук преминават детството ѝ и ученическите ѝ години, които свързва най-вече с усещането за свобода. „Ние не си даваме сметка, че в този малък град имаш невероятната свобода да растеш както искаш. Това е благодарение на нашите баби. Дори да нямаме телефони, както беше преди, всяка една баба в този град по свой си начин бързо ще разбере къде е внукът или правнукът ѝ“, шегува се младата етрополка.

Това, което ѝ прави силно впечатление през последните години е завръщането в града на много хора от нейното поколение, които работят оттук или често се прибират. С радост забелязва колко много деца и млади семейства се срещат по улиците и в центъра на Етрополе, което е ясен знак, че има достатъчно перспективи за пълноценен живот. „Нашият град си има невероятна атмосфера. Много ми харесва, че традиционните празници са се запазили през годините и продължават да се поддържат живи. Виждам, че вече има много млади хора на обществени позиции и те работят в правилната посока“.

Ако си мислите, че голямата мечта на доц. Мариана Шопова е свързана с грандиозно откритие в областта на физиката, лъжете се. Тя просто желае да продължи делото на своите учители и да запали повече хора за науката, да им покаже колко красива е тя и че светът около нас работи много простичко, въпреки опитите на някои учени да го направят сложен с дългите си обяснения.

Мечтае си, също като любимата си г-жа Дойнова, един ден да погледне назад и да си каже, че всичко, което е оставила след себе си, си е струвало. А най-важното ѝ послание звучи така: „Никога не е късно да последваш мечтите си!“

Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА