От гр. Роман до Етрополе – пътят на отец Огнян Георгиев в служба на Бога и хората
Отец Огнян Георгиев е роден в гр. Роман, но израства в с. Старо село до Мездра. След завършване на основното си образование постъпва в Духовната семинария в Черепиш, а след това завършва Висшата духовна академия в София. До преместването на Семинарията в столицата три години преподава християнска етика, след което придобива следдипломна квалификация по специалността „Икономика, организация и управление на образованието“ и работи като икономист в Роман и в Мездра. След демократичните промени в страната за пет години е кмет на Старо село, където преди него кметове са били дядо му и прадядo му. През 1992 г. е ръкоположен за свещеник, единствен в тяхната фамилия. По това време в Българската православна църква цари разкол и отец Огнян застава на страната на официално избрания патриарх Максим. На една конференция в София секретарят на Ловчанската митрополия му казва, че в Етрополе има място за свещеник и той приема. Така отец Огнян свързва живота си и съдбата си с етрополския храм „Св. Архангел Михаил“, където вече 28 години самоотвержено изпълнява своята духовна мисия. За цялостната си дейност е отличен от Ловчанския митрополит Гавриил с офикия „Ставрофорен свещеноиконом” – висша почетна титла в Българската православна църква.
Великденските празници и 70-годишният юбилей на отец Огнян станаха повод за един откровен разговор за силата на вярата, за предизвикателствата по пътя, за радостта от постигнатите успехите и за други житейски истини
– Отец Огнян, какво Ви доведе в Етрополе и какви бяха първите Ви впечатления и преживявания тук?
– Малко след като ми предложиха да стана свещеник в Етрополе, попаднах на една книга за Община Мездра, в която имаше кратка информация за всяко от селата в общината. Зачетох се за Старо село, където съм израснал, и научих, че там през 18 в. първият учител е бил даскал Петър от Етрополе. Приех това за знак, че Бог е пожелал след толкова много време аз да отида в Етрополе и да дам своя принос за духовното просвещение на хората там. Пристигнах в града през 1998 г. заедно с още един по-млад свещеник отец Пламен. Помня, че беше натрупал много голям сняг. Заварих църквата меко казано занемарена, къщата на свещеника беше с пробит покрив и тънеше в разруха. В църковната каса нямаше една стотинка. Метнаха ми два кашона със свещи и така започнах. Липсата на битови условия не позволяваха да оставам и в началото непрекъснато пътувах от Мездра до Етрополе и обратно. Другият свещеник не издържа и напусна. Тогава вече се налагаше повече време да прекарвам тук. Съпругата ми и дъщеря ми, която вече беше в 5. клас, идваха, когато можеха, но страдаха от липсата на елементарни условия в къщата без баня и с външна тоалетна. Беше им много тежко, но аз казвах на жена ми: „Първо да оправим Божия дом, това е по-важно, а след това ще оправим и нашия“. Изключително съм благодарен на хората, които тогава първи ми протегнаха ръка – жените от църковния хор и първите църковни настоятели, между които бяха учителките Таня Дойнова и Мария Илиева.
– Как успяхте за сравнително кратко време да възстановите първоначалния блясък на храма и да го превърнете в един от най-красивите в региона?
– Благодарение на Божията помощ и помощта на много дарители – фирми и обикновени хора, които откликнаха на молбата за възобновяването на храма и привеждането му във вид, какъвто заслужава. Църквата беше много опушена и не се виждаше нищо. Изкарахме свещниците в притвора, започнахме да чистим стените и отдолу се показаха стари стенописи. До тях имаше празни места и тогава с Църковното настоятелство решихме да се изографисат. Това се осъществи през 2001 г. Много помогнаха „Елаците-Мед“, включиха се и още фирми и частни лица, чиито имена бяха изписани под съответния стенопис. През годините направихме и ремонт на покрива, подмяна на изгнилото дюшеме с теракот, основен ремонт на притвора, подмяна на старите изгнили тронове, външно боядисване, нова дограма, електронна камбана, красива външна чешма. Закупиха се и много нови икони с помощта на дарители. Бог чу молитвите и на нашето семейство – построи се нова къща за свещеника, а също и стопанска постройка, гараж и малък параклис. Всички се възхищават на това, че църквата е запазена в автентичния си вид. Аз държах да остане така, защото има голяма разлика между старите и новопостроените храмове. Когато влезеш в стара църква, чувстваш някаква духовна сила. Това е така, защото е правена от нашите прадеди – хора честни, морални трудолюбиви. А новите се правят понякога с пари от съмнителни бизнесмени и колкото и да хващат окото с красиви полилеи и лъскави предмети, нямат силата на старите.
– Как съчетавате стопанската дейност с ангажиментите си на духовник с активна просветителска мисия?
– Още преди да започнат ремонтите, по време на разкола, в мен се породи идеята за издаване на вестник, в който по разбираем начин да се дадат на хората обяснения какво е църква, как се влиза в храма, как е правилно да се молиш, какво трябва да бъде нашето отношения към ближния. Така се появи в. „Духовна светлина“, който излизаше с тираж 540 бройки и бе едно от малкото местни духовни издания по онова време. Финансираше си го църквата, а една фирма от Ловеч го отпечатваше на символична цена. Имаше и страница за деца. След три години прецених, че вестникът е изпълнил своето предназначение, тъй като вече се появиха други източници на информация. В същия период редовно изнасях беседи и приветствия по етрополската кабелна телевизия и местното радио. Правили сме и съвместни предавания, свързани с големите християнски празници, а също така коледни концерти в самата църква с участието на самодейци от читалището. Заедно с Петя Цекова организирахме голям спектакъл по повод 170 години от построяването на храма „Св. Архангел Михаил“. Големият салон беше препълнен до краен предел. Другото нещо, с което се гордея е, че по инициатива на нас, свещениците, от 10-12 години в етрополските училища в специални часове се преподава вероучение от учител. Веднъж в годината организираме и екскурзия на децата до някое свято място на православната вяра. По моя инициатива вече над десет години на Йордановден ръсим за здраве в домовете на хората не само в Етрополе, но и в селата Лопян и Лъга. Когато пристигнах в Етрополе, енориашите ме посрещнаха с една надежда, защото преди това нещата не са били както трябва. Смятам, че оправдах тяхното доверие.
– Какви хора най-често посещават храма? Кои по-специални гости сте посрещали?
– Най-важните и почетни гости са християните от Етрополе, които за радост посещават църквата редовно. Най-много хора идват в неделя. По традиция младите проявяват най-голям интерес към Великденската служба в полунощ. Идват туристически групи от цяла България, които не крият възхищението си. А що се отнася до по-специални гости, още през 1971 г. в нашата църква е идвал Негово Светейшество Патриарх Максим. Това е първо посещение на глава на Българската православна църква в Етрополе. През 2000 г. по моя покана ни гостува финландският православен митрополит Лео. Същата година по време на посещението си в града ни уважи с присъствието си президентът на България Петър Стоянов. Сред официалните ни гости бе и посланикът на Северна Корея, който ни подари красива икона на Св. Теодор Тирон.
За наша радост Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил идва при нас винаги, когато го каним, въпреки многобройните си ангажименти. Много съм му благодарен, че винаги ни насърчава да развиваме нашата дейност и е пример за нас.
– От 1971 г. храмът „Св. Архангел Михаил“ е обявен за паметник на културата. Кои са най-ценните реликви, които се съхраняват и до днес?
– Изключително ценен е стъкленият полилей, подарък от етрополеца Тончо Стоянов, който е бил доверено лице на Енвер паша в Цариград през 1897 г. Оригиналът е запазен в автентичния си вид, като единствено са добавени електрически крушки. Друга ценна реликва е Ферманът на султан Абдул Меджид от 1848 г., с който се забранява да се преследват етрополските свещеници след построяването на храма. От по-ново време изключително интересна и ценна е външната храмова икона на Св. Архангел Михаил – венецианска мозайка, изработена от 3 200 малки плочки и орнаменти. Догодина църквата чества 190-годишен юбилей и отсега се готвим да го посрещнем подобаващо.
– Вече почти 30 години живеете и служите в Етрополе. Какво се промени за това време в града?
– Както аз, така и цялото ми семейство се чувстваме етрополци. Съпругата ми Росица, която е от Мездра, не спира да повтаря, че Етрополе не би го заменила с друг град. Дъщеря ми Йоана и съпругът ѝ румънец, обожават да се прибират тук заедно с децата си. Обликът на града през последните години е съвсем различен и много по-хубав. Има прекрасни места, където децата да играят, паркове, заведения, лятно кино. За всяко начинание трябва да се изпроси Божията милост, затова с радост откликвам на всяка покана на Община Етрополе за извършване на водосвет или друг църковен ритуал. С храма участвахме и в конкурса за коледна украса на Общината, спечелихме награда. От две години църквата ни „Св. Архангел Михаил“ има Фейсбук страница, където отразяваме всички събития с наше участие, както и друга полезна информация.
– Какво най-много Ви радва и какво Ви натъжава?
– Най-голяма радост ми носи, когато с моите молитви помагам на хората. Сещам се за един случай, когато при мен дойде жена, силно притеснена за мъжа си, който беше с двойна бронхопневмония и имаше опасност за живота му. Молихме се на Бог със силна вяра и Той прояви милостта си. Човекът не само оздравя, но след месец спечели лека кола от лотарията. Друг път жена от Брусен се обади, че не могат да свалят температурата на бебе. Помолих се и детето се оправи. Най-щастлив се чувствам, когато Бог чува специалните ми молитви за млади хора, които нямат деца и след време те се появят с рожба. Идват и хора, които смятат, че им е направена магия и искат да им чета Киприянова молитва. На такива казвам, че не трябва да си втълпяват подобни неща. Щом вярваш в Бог, никаква магия не може да те прихване. Има и тъжни моменти, защото всеки човек, роден на тази земя, рано и късно си отива. Важното е да върви по пътя към доброто и спасението.
За Великден отец Огнян пожела на хората да приемат огъня на Възкресението вътре в себе си и да го носят в сърцата си. Нека бъдат благословени и нека святото Възкресение Христово да озари душите с мир, с надежда и вечна светлина.
Автор: Бистра Александрова
