Майка пада на колене пред нея с букет в ръце и думите: „Благодаря Ви за сина!“
Вече повече от три десетилетия д-р Катя Милушева посреща най-малките пациенти в МБАЛ „Проф. д-р Ал. Герчев“ в Етрополе. Родена в Пазарджик и завършила Медицинския университет в София през 1991 г., тя не е планирала животът ѝ да бъде свързан с балканския град. Съдбата обаче я отвежда тук – следва съпруга си, който през 1987 г. започва работа като анестезиолог-реаниматор в болницата.
Животът на д-р Милушева, посветен на децата в Етрополе
„Управителят на болницата доцент Кацаров ни подаде ръка и на двамата – не само с работа, но и с осигурено жилище“, спомня си тя. Така през 1992 г. д-р Милушева започва работа в лечебното заведение, първоначално замествайки в приемните кабинети утвърдени педиатри като д-р Светла Димитрова, д-р Елена Маркова и д-р Цветана Маринова. Само три години по-късно – през 1995 г. – постъпва в Педиатричното отделение, което става нейна професионална съдба.
Изборът ѝ да работи с деца е направен още в студентските години. Един на пръв поглед малък момент остава завинаги в съзнанието ѝ – в предпразничен ден тя е единствената студентка, която присъства на лекция по детски болести. Тогава осъзнава, че именно това е нейният път.
Работата с деца, казва тя, има своята специфика. За разлика от възрастните, които често страдат от множество заболявания, при децата обикновено става дума за едно заболяване, което при правилно лечение отзвучава. Но именно тук идва и голямото предизвикателство – при тях всичко се развива много по-ускорено и изисква бърза реакция.
През 2003 г. д-р Милушева придобива специалност по педиатрия, а от 2022 г. е началник на отделението. Благодарение на дарители апаратурата е обновена и отговаря на съвременните изисквания – нов ЕКГ апарат, слухов анализатор за новородени, неинвазивен билирубинометър, перфузор и кувьози са част от техниката, с която работи екипът.
Въпреки това предизвикателствата пред едно детско отделение в малък град остават. Най-големият проблем е недостигът на кадри. „Нуждаем се от още един педиатър“, казва тя. Отделението разчита на пет медицински сестри, които осигуряват необходимата грижа, но работата в педиатрията е тежка – включва не само лечение, но и хранене на децата, както и постоянна комуникация с родителите.
Именно работата с родителите често се оказва не по-малко трудна от самото лечение. „Много от тях се информират от интернет и се опитват да ни дават съвети, вместо да ни се доверят“, споделя д-р Милушева. Затова лекарите трябва да бъдат и психолози – да обясняват, да убеждават, да учат. Особено внимание се отделя на младите майки, макар че не всички са склонни да приемат съветите.
Най-честите случаи в отделението са свързани с усложнения от грип, пневмонии и инфекциозно-алергични заболявания. Според нея тревожна тенденция е, че децата постъпват в по-тежко състояние – често заради забавена медицинска намеса. Родителите се плашат от температурата, но подценяват симптоми като продължителна кашлица. „За мен вдигането на температура не е страшно“, казва тя.
Допълнително усложнение е и влошената профилактика през последните години. Макар картината на заболяванията да не се е променила съществено, протичането им е по-тежко. В тази ситуация връзката с личните лекари е от ключово значение – тя е постоянна, а консултациите никога не се отказват.
Въпреки трудностите, именно човешките моменти са това, което дава смисъл на всичко. Д-р Милушева разказа за едногодишния Виктор, който я чакал с роза в ръка на 7 април – Деня на здравния работник. Детето било известно с това, че отваря уста за преглед, само ако получи бонбон, затова в кабинета винаги имало подготвени лакомства.
Друг спомен е още по-вълнуващ – майка, която пада на колене пред нея с букет в ръце и казва: „Благодаря Ви за сина!“. Д-р Милушева е участвала в тежкото ѝ раждане със секцио. „Това са моменти, за които си заслужават всички усилия“, казва тя.
След напрегнатите дни намира спокойствие в книгите, филмите и разходките в парка. Посещава и курсове по хомеопатия, които ѝ дават възможност да се развива и да обменя опит с колеги. В определени случаи вече прилага този метод и в практиката си.
На въпроса защо младите лекари избягват общинските болници, тя отговаря откровено – в големите лечебни заведения е по-лесно, има повече техника и подкрепа. „При нас се налага повече да се мисли и действа, защото сме малко хора“, казва тя.
И въпреки всичко, след повече от 30 години в Етрополе, д-р Катя Милушева остава на мястото си – там, където ежедневно се грижи за най-ценното: детското здраве. А към родителите отправя прост, но ясен съвет – да се доверяват повече на лекарите и по-малко на интернет. „Децата да са здрави, а родителите да не прекаляват с четенето на BG-Mamma и Google“, казва тя с усмивка.
Текст: ТОДОР АКМАНОВ
