30 години на пост: хирургът, който избра да лекува в Етрополе

Д-р Владимир Китов е от онези лекари, които свързват целия си професионален път с едно място – родния си град. Във време, в което мнозина търсят реализация в големите градове или в чужбина, той избира да остане в Етрополе – и повече от 30 години да лекува хората, сред които е израснал.

Роден през 1964 г. в Етрополе, той завършва гимназията в града, а през 1990 г. – Медицинския университет в София. Още през октомври същата година започва работа в МБАЛ „Проф. д-р Александър Герчев“. Това не е просто начало на кариера – това е избор, който определя целия му професионален път.

Първите му стъпки като млад лекар са в отделението по „Ортопедия и травматология“. Изборът не е случаен. Още като ученик попада в болничната среда покрай майка си, която работи в клиниката на проф. Александър Герчев. Там той става свидетел на едни от първите операции с ендопротези в България – опит, който го впечатлява и насочва към медицината. Срещите му с лекари като д-р Христов допълнително затвърждават решението му.

През 1995 г. д-р Китов придобива специалност по ортопедия и травматология. В периода 1997–1998 г. участва в създаването на филиала на Спешна помощ в болницата в Етрополе – още едно доказателство, че професионалният му път е неразривно свързан с развитието на здравеопазването в града. След това започва работа в „Хирургично отделение“.

Между 2003 г. и 2008 г., воден от необходимостта и отговорност към пациентите, той специализира втора специалност – „Обща хирургия“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в София – школа, която определя като ключова за развитието му. Това са години на сериозни изпитания – съвпадат с отглеждането на двете му малки деца и налагат чести пътувания и отсъствия от дома. Въпреки трудностите не се отказва. Днес е категоричен, че усилията са си стрували.

От 2010 г. д-р Китов е началник на „Хирургично отделение“ и успешно съчетава двете си специалности – ортопедия и обща хирургия – както в болничната, така и в извънболничната помощ. Това му позволява да бъде още по-полезен именно там, където е избрал да остане – в Етрополе.

Работата в малка общинска болница има своята специфика. В началото на кариерата му отделението е било силно натоварено, а той се е учил от опитни лекари като д-р Енчев и д-р Георгиев. Днес обемът на дейност е по-ограничен – основно заради изискванията на НЗОК и статута на отделението като първо ниво, което поставя ограничения върху видовете дейности, които може да се извършват на място.

Двама хирурзи. Цяло отделение.

Един от най-сериозните проблеми остава недостигът на кадри. В отделението работят двама хирурзи – минималният възможен брой за функциониране. Според д-р Китов промяната в здравеопазването трябва да започне от начина, по който младите лекари специализират, тъй като в момента това е възможно основно в по-големи болници – още една причина малките градове трудно да задържат специалисти.

Въпреки ограниченията, отделението разполага с необходимата апаратура и добри битови условия – резултат от усилията на общината и подкрепата на дарители. Като пример той посочва ремонта на покрива на болницата, реализиран с помощта на Група ГЕОТЕХМИН.

В практиката си д-р Китов често се сблъсква с травми, свързани с местния дърводобив и земеделие. След закриването на отделението по ортопедия и травматология по-тежките случаи се насочват към София. Един от първите необичайни случаи в практиката му е пациент с прехапан език, който носи в ръка откъснатата част. Младият хирург успява да извърши успешна операция, като днес единственото последствие е леко намалена чувствителност. Това е един от многото моменти, които показват колко важни са бързата реакция и опитът – особено в болница, далеч от големите центрове.

Сред най-рисковите ситуации той посочва усложнения при закъсняло лечение – например спукан апендикс с перитонит, което значително усложнява операцията. При по-тежки случаи работят в екип с колеги от отделението по акушерство и гинекология.

За да поддържа професионалното си ниво, д-р Китов следи резултатите от лечението на пациентите си, включително и на тези, които насочва към други лечебни заведения. Той търси обратна връзка както от тях, така и от колегите си – защото за него медицината не е просто практика, а постоянен процес на учене.

Признава, че през годините се е сблъсквал с много тежки човешки съдби, особено при онкологични заболявания. Подобни случаи не се забравят лесно.

Отношението на пациентите е различно – повечето са благодарни, но има и недоволни. „Не всичко е в нашите ръце“, казва той с реализъм, изграден в годините.

Хирургията дава много, но изисква още повече

Към младите лекари д-р Китов отправя съвет: хирургията е специалност, която дава много, но и изисква много. Според него най-важното е лекарят да обича професията си и да я практикува с желание, а не формално. Освен лечението, той подчертава и значението на човешкото отношение: „Освен раните трябва да лекуваме и душевните рани“.

Извън болницата д-р Китов намира баланс в природата – ловът, разходките с кучетата и пчеларството – това е неговият начин да намери хармония и да остане верен на избора си – да лекува хората в родния си град, въпреки всички предизвикателства, които носи работата в малка общинска болница.

Автор: ТОДОР АКМАНОВ