Историята на инж. Ивайло Александров – от ученическа практика до ръководител на участък „Пътища и отвали“, който управлява екип от над 40 души
В рудник „Елаците“ минните самосвали се движат непрекъснато, дори когато видимостта заради мъглата е ограничена – и именно тогава от работата на един екип зависи дали производството ще продължи без прекъсване. Пътищата трябва да са проходими, стабилни и безопасни – всеки ден, при всякакви условия.
Този екип се ръководи от инж. Ивайло Александров – ръководител на участък „Пътища и отвали“ в Рудодобивния комплекс на „Елаците-Мед“ АД. Днес той отговаря не само за пътната инфраструктура в рудника и района около него, но и за зимното поддържане и за производството на инертни материали. Някогашният ученик в Професионалната гимназия по строителство и техника, сега ПГ „Тодор Пеев“, днес координира работата на екип от над 40 души.
От ученическа практика до ръководител
Ивайло Александров е роден и израснал в Етрополе. Като ученик посещава подстанцията на рудника по време на практика – и тогава си поставя ясна цел: един ден да работи именно тук. „Още докато учехме, ни водеха на практика в рудника. Завършил съм специалност „Монтьор на инсталации на сгради, мрежи и уредби на ниско напрежение“. Редовно посещавахме подстанцията и още тогава заявих желанието си да започна работа в „Елаците“, разказва той.
Завършва Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, специалност „Разработка на полезни изкопаеми“ и през 2011 г. вече е част от екипа на рудник „Елаците“ като инженер по минен добив и началник смяна в участък „Добивен“. Кариерата му се развива – от минен диспечер, който управлява целия процес по добива и работата на багерите и самосвалите, през заместник-ръководител, до настоящата му позиция. Вече повече от седем години той ръководи участък „Пътища и отвали“.
„Отговарям пряко за производството на фракционирани инертни материали на територията на предприятието, както и за поддръжката на всички пътни връзки“, казва инж. Александров.
„Работил съм с желание на всяка позиция, но на сегашната позиция намирам най-голямо удовлетворение“, допълва той.
Предприятието, което изгражда специалисти
Още в първите дни на кариерата си в рудника го впечатляват техниката, инфраструктурата и организацията на работа. Посреща го тогавашният главен инженер инж. Васил Шишков, днес директор на Рудодобивния комплекс „Елаците“. Най-силно впечатление му прави Корпус за едро трошене 3 – съоръжение, каквото не е виждал дотогава – то намалява транспортните разстояния за рудата и има екологичен ефект от спестяването на гориво.
С времето той започва да чувства предприятието като среда, която изгражда характер, дисциплина и умения за работа с хора. „Тук се учиш всеки ден – и на работа, и на отговорност“, споделя Александров.
Според него най-важното за един ръководител е да създаде работещ екип – с открита комуникация, доверие и мотивация. „Без екип нищо не става“, обобщава той.
От колчета в земята до дигитално управление
Промените в рудника през последните години са осезаеми. В началото позиционирането на машините е изисквало работници да маркират терена с колчета, за да може техниката да заеме точната позиция. Днес всичко се проследява и управлява в реално време.
След внедряването на съвременни технологии и специализиран софтуер, процесите се контролират дигитално – операторите виждат на екран къде да работят и в какъв периметър.
„Нещата много се промениха“, казва той. Системи като Dispatch и Provision дават точна информация за всяка машина – къде се намира и къде трябва да работи. Това намалява забавянията, подобрява безопасността и прави работата по-ефективна, особено при трудни условия като мъгла или ниска видимост.
„Технологиите не само оптимизираха производството, но направиха комуникацията между специалистите по-точна и по-безопасна“, подчертава Александров.
С въвеждането на новите системи за позициониране идват и нови изисквания към пътната инфраструктура и постоянна оптимизация. Именно тези промени поддържат работата динамична и интересна.
Всеки ден е различен
„Всеки ден е различен – това ме мотивира“, казва Александров. И допълва: – В участък „Пътища и отвали“ няма рутина. Поддръжката на пътищата при интензивно движение на тежка техника и променливи метеорологични условия изисква постоянна реакция, бързи решения и добро планиране.“
Сред проектите, с които се гордее, са внедряването на мобилната инсталация „Триман“ и изграждането на площадката за третата пречиствателна станция за отпадъчни води на рудника – реализирана само за четири месеца при сложен терен и без прекъсване на работата на съседната ПСОВ по технология на „Мицубиши“. „Горд съм, че за четири месеца успяхме да изградим площадката и да я предадем на строителите. Днес съоръжението работи безпроблемно“, твърди той.
Голяма част от работата му е свързана и с обучението на млади кадри – много от тях идват след завършване на училище или през дуалната форма на обучение. Като ментор на ученици от ПГ „Тодор Пеев“ той вижда засилен интерес към професията. Двама от обучаваните вече са част от неговия екип – знак, че професията става все по-привлекателна.
„Най-голямото удовлетворение е, когато видиш как човек, преминал през твоя участък, продължава да се развива“, казва инж. Александров.
Отговорен работодател
Според него компанията Елаците-Мед има ключова роля не само за икономиката, но и за живота в Етрополе. „Много хора в Етрополе приемат за даденост, че тук има такова голямо предприятие, което дава работа на стотици. Но това далеч не всичко. На малко места в България има работодател, който да дава такава сигурност, възможности за развитие и подкрепа за местната общност“, казва той.
„Компанията подпомага редица инициативи – възстановяването на изгорялото лятно кино, реновирането на училищен басейн, зарибяването на реките, помощта при бедствия, поддръжката на пътища към отдалечени махали, както и предоставянето на техника и материали там, където са необходими“ – споделя инж. Александров.
Всеки път, когато види благодарността в очите на възрастните хора, чиито пътища са били разчистени и отново проходими, той преоткрива смисъла на своята работа.
