Едно на всеки пет деца е жертва на онлайн тормоз

Експертът по дигитално-медийна грамотност Иглика Иванова обяснява как родителите могат да разпознаят сигналите и защо превенцията трябва да започва още в ранна възраст

Иглика Иванова е координатор на Центъра за безопасен интернет и експерт по дигитално-медийна грамотност. Тя е докторант и лектор в Софийския университет, медиен изследовател в Института GATE, член на АЕЖ–България, на Цифрова република и на Данни за добро.

– Какви са най-честите форми на онлайн тормоз, с които се сблъскват децата в България днес и наблюдава ли се увеличение на случаите на кибертормоз през последните години?

– Най-честите форми на онлайн тормоз включват вербална агресия (обиди, подигравки, заплахи), социално изключване и изолация в чат групи, разпространение на снимки или видеа без съгласие, както и нарочване чрез обидни етикети, прякори и колажи. Съществен риск представляват и онлайн склоняването (grooming) и изнудването с интимни изображения. Около 22% от учениците споделят, че са били обект на онлайн тормоз, което означава, че във всяка класна стая има по няколко засегнати деца.

От създаването си досега НЦБИ е достигнал до 130 000 деца и родители, а дейността на Консултативната линия 124 123 за 2025 г. показва, че

• 42% от обажданията са от родители – ръст от 16% спрямо 2024 г.
• 40% са от тийнейджъри на възраст 11–18 години
• Нараства делът на учители и специалисти, търсещи експертен съвет

По данни на УНИЦЕФ към вече изброените форми се добавя и една нова, бързо развиваща се заплаха: сексуалният тормоз и подигравките чрез използване на генеративен изкуствен интелект (инструменти за създаване на фалшиви изображения и видеа). Честа практика е и създаването на фалшиви профили, чрез които насилникът се представя за жертвата и изпраща злонамерени съобщения от нейно име.

Според глобалното изследване на СЗО се наблюдава увеличение на случаите на кибертормоз. Данните отчитат ръст както при извършителите на онлайн тормоз (в почти всички възрастови групи), така и при жертвите. Средно 16% от подрастващите (15% от момчетата и 16% от момичетата) съобщават, че са ставали  жертва на кибертормоз поне веднъж или два пъти през последните няколко месеца.

Според международното изследване PISA 2022 около 20% от момичетата и 24% от момчетата в България споделят, че са били жертва на тормоз в училище поне няколко пъти месечно, което показва необходимостта от системна и дългосрочна работа.

– В кои платформи и приложения най-често се проявява подобно поведение?

– Онлайн агресията и тормозът се случват най-вече в рутинните дигитални пространства, които децата използват всекидневно – приложенията Viber, WhatsApp, Messenger, социалните мрежи с кратки видеа (като TikTok и Instagram), груповите класови чатове, както и онлайн игрите и чатовете в тях.

Според УНИЦЕФ освен в традиционните социални мрежи, тормозът активно се разгръща и в специфични гейминг платформи като Roblox, както и в приложения като Snapchat и мрежата Threads. Технологичните компании зад тези платформи (Meta, Snap, TikTok, Roblox) са основните пространства, в които се налага прилагането на политики за модериране на съдържанието и докладване на злоупотреби.

– Какви могат да бъдат последствията за здравето на жертвите?

– Последиците могат да бъдат сериозни: отдръпване, депресивни разстройства и дори мисли за самоубийство. Жертвите изпитват повишена тревожност, изолация, потиснатост, проблеми със съня и понижено самочувствие. Постоянните микро-форми на насилие имат кумулативен ефект, който оставя дълбоки следи в самочувствието и усещането за социална принадлежност на детето.

– Как трябва да реагира едно дете, когато стане обект на обиди, заплахи или унижения в интернет?

– Първата стъпка е да се съберат доказателства – детето трябва да запази текстови съобщения и да направи екранни снимки (screenshots) на публикациите в социалните мрежи, за да може да покаже какво се е случило. Следващата стъпка е използването на вградените инструменти за докладване и блокиране (или по-дискретни функции като “restrict” или “mute”, при които насилникът не получава известие, че е ограничен). В случай на непосредствена физическа опасност, детето трябва незабавно да се свърже с полицията или службите за спешна помощ.

Особено важно е да не отвръща с агресия, за да не ескалира конфликтът, и задължително да потърси помощ, като сподели с приятели или с възрастен (родител, учител, консултант на НЦБИ, психолог).

– Кои са най-честите грешки, които правят жертвите на онлайн тормоз и техните родители?

– Една от най-честите грешки на децата е, че в опит да се справят с тормоза, те изтриват приложенията си или спират напълно да използват интернет. Това не е дългосрочно решение, ощетява самото дете и изпраща „грешен сигнал” към насилниците, насърчавайки тяхното неприемливо поведение. Друга грешка е да приемат извинения от типа „просто се шегувам”, когато поведението е системно и нараняващо.

Жертвите често смятат, че технологичните компании не се интересуват от проблема и затова не докладват. Докладването обаче е ключово, тъй като платформите се нуждаят от тези сигнали, за да тренират своите алгоритми и екипи за разпознаване и премахване на вредно съдържание.

Родителите често подценяват ежедневните чатове и платформи (напр. TikTok, Viber), където реално се случва тормозът, както и преживяванията на детето онлайн, като същевременно се заблуждават за вероятността то да сподели с тях за възникнал, още по-малко за потенциален проблем.

– Какво могат да направят родители и учители за превенция за опасностите в интернет пространството?

– Превенцията трябва да започва много рано – още в началния етап на формалното образование, а дори и в детската градина чрез подходящи игрови ситуации и развиване на тяхната социално-емоционална интелигентност. Освен това тя трябва да бъде системна, а не кампанийна. Учителите и родителите могат да организират редовни дискусии и практически занимания, които да изграждат цифрови умения, медийна грамотност и критично мислене чрез взаимодействие с инструменти, съдържание и ресурси.

От ключово значение е партньорството между семейството и училището. За целта учителите се нуждаят от практически ресурси, материали и помощ от външни експерти – нужди, на които Центърът за безопасен интернет откликва вече повече от 20 години.

Според изследването на СЗО интервенциите за превенция на насилието трябва да бъдат съобразени с пола, тъй като момчетата по-често са извършители на насилие, докато при момичетата (особено във възрастта 11-13 години) се отчита тревожен ръст на онлайн виктимизацията.

Родителите трябва активно да активират настройки като филтриране на обидни думи („hidden words”) и да се възползват от опцията профилите на децата под 18 години да бъдат автоматично настроени като частни. Създаването на профили в социалните медии от родителите за техните деца под 14-годишна възраст (законово установената в Закона за защита на личните данни, чрез който в България се прилагат разпоредбите на GDPR) е крайно непрепоръчително.

-През есента на миналата година проведохте проучване сред ученици. Какви бяха основните цели на това изследване и какво показват резултатите?

– Проучването „Да растеш онлайн” има за цел да изследва онлайн практиките на учениците, рисковете, на които са изложени, преживяванията им при онлайн тормоз, нивото на тяхната дигитално-медийна грамотност и ролята на изкуствения интелект в ежедневието им.

Проучването показва, че 80% от децата навлизат в интернет до 10-годишна възраст. Те прекарват интензивно време онлайн (над 50% са пред екраните над 4 часа в свободното си време). Около 22% са ставали жертви на кибертормоз. Уменията им за критична проверка на информация са нестабилни. Масово се използва изкуствен интелект (от 86% от учениците), който децата често оставят „да мисли вместо тях”. Разкрива се и голямо разминаване между представите на възрастните и дигиталната реалност на децата.

Мащабното изследване на СЗО, обхващащо 44 държави в Европа, Централна Азия и Канада през 2021/2022 г., допълва картината на глобално ниво. Данните на СЗО показват, че 12% от подрастващите (14% от момчетата и 9% от момичетата) признават, че са оказвали тормоз върху други деца през последните месеци.

-Открояват ли се тревожни тенденции по отношение на кибертормоза, които обществото не осъзнава достатъчно добре?

– Тормозът е продължение на реалния живот. Най-често агресията идва не от непознати, а от съученици и познати връстници. Тормозът често се случва под формата на „шеги”, емотикони, колажи и изключване от групови чатове, което го прави много труден за разпознаване от възрастните. Децата избягват да споделят с родителите си или институциите. Те разчитат на приятели или мълчат, докато формалните институционални канали остават практически неизползвани от тях.

Една от най-тревожните и слабо осъзнати тенденции е резкият скок на кибертормоза сред по-малките момичета (на 11 и 13 години) след пандемията от COVID-19. Този ръст съвпада с по-ранното излагане на децата на онлайн среди и социални мрежи, което обяснява и наблюдаваното влошаване на психичното здраве при момичетата. От друга страна, УНИЦЕФ алармира за нарастващата тенденция на онлайн сексуален тормоз и създаване на обидно съдържание чрез технологиите за генеративен изкуствен интелект.

– Какви услуги предлага Центърът за безопасен интернет на деца, родители и учители, които търсят помощ?

Националният център за безопасен интернет предлага много на брой и различни по вид услуги. Най-бързата и лесна стъпка е да се обадите на горещата линия (safenet.bg) за подаване на сигнали относно незаконно съдържание и онлайн сексуална експлоатация, интегрирана в международната мрежа INHOPE.

Друга линия е за консултиране за онлайн безопасност (124 123), която осигурява психологическа подкрепа, консултации и насоки при проблеми в интернет. Разработени са и ползваме различни образователни кампании, програми за превенция и младежки инициативи (като Младежкия панел и програмата “Кибер Скаути”).

Най-честите рискове, документирани чрез линиите, включват онлайн тормоз (особено сред деца на 11–13 г.), злоупотреба с лични данни, сексуално изнудване (sextortion) и груминг (сексуално примамване на деца в мрежата), онлайн измами с двукратен ръст спрямо предходни години, както и попадане на вредно съдържание – насилие, екстремизъм, подстрекаване към опасно поведение. Тревожни са и случаите на обаждания от деца със самонараняващо поведение или мисли за самоубийство.

Що се отнася до незаконното съдържание – ако през 2011 г. Горещата линия е обработила 751 материали (видео или снимки), то през 2025 г. обработените материали с незаконно съдържание, засягащо деца, достигат рекордните 3 625 868. Международната мрежа INHOPE специално е отбелязала технологичните подобрения и оптимизации в работата на българския Център като съществен принос в глобалната борба срещу сексуалната злоупотреба с деца онлайн.

Социалните платформи също поддържат вътрешни услуги за подкрепа – например порталът „Here For You” на Snapchat, който предоставя експертни ресурси при тревожност, депресия и суицидни мисли, както и специализираните центрове за безопасност (Safety Centers) на Meta и TikTok, които предлагат ръководства за родители и учители.

7 правила за безопасност на децата в интернет

Препоръчва се при сърфиране в интернет децата да спазват следните правила:

• Да мислят два пъти преди да публикуват. Дигиталният отпечатък остава завинаги и може да бъде използван срещу тях в бъдеще.
• Да проявяват критично мислене и да проверяват достоверността на информацията и източниците.
• Никога да не се споделя адрес, телефонен номер или името на училището в публични профили.
• Активно да използват настройките за поверителност на любимите си приложения – да решават кой може да коментира, да му пращат директни съобщения или да виждат профила му.
• Основно правило е детето да осъзнае, че ако се чувства наранено и другите се смеят на него, а не с него, и това продължава дори след като е помолило да спрат, това вече не е шега, а тормоз.
• Да не споделят обидно съдържание за други и да не участват в тормоза.
• При проблем да използват функциите за блокиране на извършителя и да докладват съдържанието в платформите и/или на Горещата линия на Националния център за безопасен интернет, което може да бъде направено напълно анонимно без регистрация.
• Най-важното: да споделят притесненията си с доверен възрастен (родител, учител, националната консултативна линия на Националния център за безопасен интернет) и да не крият, когато попаднат на заплахи или шокиращо съдържание.

Как родителите да помогнат

Родителите понякога действително сами разпознават проблема чрез наблюдение на промени в поведението на детето или ако прегледат негови чатове и публикации. Това не означава, че установяването му е било навременно и детето вече не търпи непоносими вреди и щети.

На емоционално и психическо ниво, децата изпитват не само срам и тревожност, но и силна вина за неща, които са или не са направили, което ги води до негативен вътрешен диалог. На физическо ниво, стресът се проявява чрез често главоболие, гадене, болки в стомаха и хронична умора поради липса на сън. Като краен резултат това води до бягство от училище и прибягване към употреба на алкохол, наркотици или проява на насилствено поведение като механизъм за справяне с психологическата и физическата болка.

За да се изгради доверие, е необходимо родителите:

• да преминат от рестриктивен контрол (като отнемането на телефона) към подкрепящ подход. Те трябва да разговарят спокойно с детето, да предлагат емоционална подкрепа и да обсъждат съвместно практическите стъпки за справяне (напр. блокиране, запазване на доказателства), без детето да се страхува от наказание;
• да признаят пред детето си, че може би не са толкова запознати с технологиите, колкото е то, и да го помолят да им обясни какво точно се случва. Този подход на партньорство премахва страха от наказание;
• да изберат спокоен момент за разговор, когато могат да отделят пълното си внимание на проблема.

За проактивна подкрепа родителите могат да използват ресурси като Интерактивния наръчник за родители за безопасност онлайн на Националния център за безопасен интернет, чийто прототип е готов и предстои да бъде публикуван, както и множеството други полезни ресурси, които ще открият в сайта на НЦБИ по ключова дума „кибертормоз”.

Материалът подготви: ТОДОР АКМАНОВ