Павлин Христов, ръководител на формация „Етрополски кукери“: Да прогоним злото и запалим заедно огъня на доброто.

Павлин Христов е роден в Етрополе. Той завършва музикалната академия в Пловдив, след това се връща в родния си град и става преподавател по тамбура и други народни инструменти към Народно читалище „Тодор Пеев – 1871“. През 2022 година той събира група приятели и заедно създават нова формация „Етрополски кукери“, като чрез своите изяви съставът предизвиква изключителен интерес.

Традицията в Етрополе е жива вероятно от началото на миналия век

– Г-н Христов, как се появи идеята за създаването на кукерски състав и възраждането на тази традиция в град Етрополе?

– Идеята за създаване на кукерски състав в Етрополе се роди покрай възстановяването на празника Сирни Заговезни, който се е почитал от етрополци в близкото минало. Палели са се големи клади, събирали са се големи групи от всякаква възраст и са лудували до тъмно. Търсих информация за този празник и се оказа, че в Етрополе кукери е имало. Това може би е било в началото на миналия век, но все пак е запазен споменът за тези времена, а скоро ще разполагаме и със снимков материал от този период. Млади момчета са слизали в началото на града, в района на Табашкия мост, за да не ги види никой как се преобразяват в различни образи. Обличали са кой каквото има, много от костюмите и маските си правели сами от дърво и кожа, други си купували готови. Имало е образи на булка, младоженец, поп, министър, полицай, лекар и други персонажи, които може да видим и днес.

Така идеята започна да се развива. Събрахме се няколко ентусиасти, а година по-късно, вече имаме и голяма група от деца, което беше и нашата цел.

– Кукерските традиции и обичаи са смятани за езически. Какво е мотивацията да се възражда един такъв обичай?

– Обичаят „Кукери“ води началото си от култа към гръцкия бог Дионисий, който произлиза от тракийското божество Сабазий (Сабо, от гръцки – навярно спасител)или Загрей, божество което етрополци почитат и до ден днешен. Обичаят е езически, но е успял да се съхрани от народа през много векове, затова смятам, че е важно да се продължи почитането му и да пазим завета на предците ни. А и като чели усещам, че имаме необходимост да прогоним злото и да се помолим за здраве и плодородие, както е било и в миналото.

Винаги е по-лесно да се създаде нещо ново от нулата, отколкото да се възстанови старото, независимо дали говорим за сграда, картина или обичай. За жалост, всичко е забравено в града ни и започваме отначало, почти няма информация, но все пак намираме такава. А в началото са децата, които всъщност приемат нещата много сериозно и усещат магията по-силно от всички други, нямат търпение да облечат костюмите и да излязат навън. Това всъщност е и мотивацията ни, тези деца ще поемат традицията и ще я предават в бъдещето, за това насочваме повечето си енергия именно към тах.

– Изявите Ви предизвикаха истинско вълнение у хората и все повече деца, а и не само те имат интерес. Има ли някакви специфични изисквания, за да станеш кукер?

– След последната ни изява на 14 януари, когато се празнува Васильовден по стар стил и в Етрополе се отбелязва обичая „Пеене на пръстените“, имаше много желаещи да се включат в кукерския състав. Това бяха както големи, така и доста малки мераклии, което ме радва изключително много. За да бъдеш кукер, трябва да носиш у себе си любовта към традициите и българското, да усещаш магията на кукера, а също и вяра. Важно условие е и да могат да носят чановете, откъдето всъщност идва цялата тази енергия, насочена към прогонване на злите сили.

– Кое е най-голямото предизвикателство за един кукер?

– Най-трудно за всички е да преодолеят себе си и да се въплатят в кукера. Всяко движение носи символика и, ако не си в хармония със заобикалящия ни свят, мисията няма да бъде изпълнена на 100%. Друга трудност е екипировката, която трябва да е изработена от максимално повече естествени материали, кожи, рога, дърво за маските и т.н. Това са материали, които се намират все по-трудно. За щастие, брат ми се занимава с животновъдство и е наш основен спонсор, ако мога така да се изразя. Получаваме и помощ от други места. Читалище „Тодор Пеев – 1871“ ни предоставя чудесна база за репетиции. Миналата година получихме финансова подкрепа от Елаците-Мед АД, с която закупихме първите чанове на състава. Голяма помощ за нас бе и информацията, която ни предоставиха от историческия музей в града. Общо взето предизвикателствата са много. Все пак коланите, костюмите и маските си ги изработваме сами. Хореографията, цялостната организация също не са лесни, но с подкрепата на институциите и гражданите на Етрополе се справяме с всичко. И пак ще кажа: без децата мисията е обречена, те са най-важни и въздействат най-мотивиращо на цялата група.

– Какви са бъдещите цели на кукерската формация?

– Да не спираме да растем, да ставаме все по-добри и все по-добре да изпълняваме нашата задача: прогонване на злите сили и довеждане на доброто. Продължаваме да привличаме участници и следващата година се надяваме да покажем етрополските кукери на най-различни фестивали в страната, пък може и в чужбина. Не спираме да подобряваме нашата екипировка и да изпълняваме игрите и танците все по-добре. Нашият звън трябва да се чуе колкото се може по-надалеч. А на православния празник Сирни заговезни на 17 март очакваме всички етрополци в местността „Братска могила“, за да запалим заедно огъня на доброто и цяла година да свети над града ни, за да бъдем по-спокойни и по-добри.

Текст: СИМОНА БОРИСОВА