И за Милен Ценков пътят към Етрополе започва с една лична история. Роден и израснал в София, той среща бъдещата си съпруга Радка Николова в обща компания. Покрай любовта идва и първото му запознанство с Етрополе.

„Още тогава усещах, че това място има нещо магично“, спомня си той. Не става дума само за Балкана, за зеленината или за спокойствието. Силно го привлича и усещането за близост, което рядко се среща в големия град.

С времето посещенията стават все по-чести, а решението къде да бъде семейният им дом идва съвсем естествено. Днес Милен и съпругата му развиват в града собствен бизнес с ръчно изработени народни носии за деца и възрастни и бродирани блузи с надпис „Етрополе“. Той участва активно и като самодеец в местната кукерска група.

„Тук човек не остава страничен наблюдател. Ако иска, много бързо става част от живота на града“, казва той.

Разбира се, както всеки етрополски зет, и той е трябвало да спечели доверието на новото си семейство. „Възпитаван съм, че уважението не се печели с думи, а с дела“, убеден е Милен.

Днес живее заедно със съпругата си и нейните родители и признава, че именно семейната топлота е едно от най-хубавите неща, които е получил като етрополски зет.

С усмивка разказва, че тъщата непрекъснато се грижи всички да са нахранени и да не им липсва нищо. „Май това е традиция при етрополските тъщи – никой зет да не иска да си тръгне“, шегува се той.

Особено силно впечатление му прави и начинът, по който е бил приет от хората в града. Най-вече от членовете на кукерската група, които още от първия ден го посрещнали като стар приятел.

„Приеха ме така, сякаш винаги съм бил един от тях“, разказва той.

С чувство за хумор говори и за легендата за Зольовската чешма. Твърди, че все още се пази да пие от нея, макар да подозира, че това вече се е случило „без да разбере“. Според легендата който отпие от водата, остава завинаги свързан с Етрополе. „Обичам да си мисля, че все още имам избор“, смее се Милен.

Но истината май вече е ясна. В Етрополе Милен е е намерил онова, което много хора търсят с години – любов, спокойствие, приятелства, усещане за общност и семейна топлина. А понякога точно това е достатъчно, за да останеш завинаги.

Автор: ТОДОР АКМАНОВ; Снимка: Иван Пеев