„Иска ми се да успеем да направим така, че децата, които минат през базата в село Трудовец, да си тръгнат обогатени…
– Г-жо Робева, как се чувствате в ботевградското село Трудовец – далеч от големия град и забързаното ежедневие?
– Вече трета година съм в Трудовец. В действителност тук изкарахме пандемията с племенниците и внучката. След това реших да остана. Мисля, че това бе най-голямата ми награда…
– Вие сте от Русе, защо избрахте Трудовец?
– Всичко стана случайно, ако изобщо можем да говорим за случайности. Купих вилата през 1992 година, когато заведох майка си да я види, на път от Русе към София, тя реши и остана там. В Трудовец я погребах… Там бяха най-щастливите ѝ години.
– Какво е за Вас Етрополе и региона?
– Красота – неописуема! Обичам природата, обичам планината, обичам и се радвам на четриногото си семейство. Маца, синът ѝ Мачо, Маша – невероятно умната Маша – по време на пандемията тя ни избра – дойде и след това остана при мен… Маша роди 7 кученца, отгледах ги и ги изпратихме в Германия. И Чучи – той е глезльо, защото е болничък. Отгледах го с биберон, бяха 7 в кутия от обувки – още слепички, изхвърлени… Чучи получи мозъчен оток, молих се за него и реших, че ако оживее, няма да го изпращам, ще го оставя при мен. Оцеля, но остана почти сляп, вечно треперя за него. Губи се и аз обикалям вилната зона, за да го открия… Май много говоря за тях – впечатляват ме, не ме остават да скучая… Това е друг, много по-интересен и истински свят. От тях можем да учим.
„Това, което г-н Вутов направи за децата, е жест, на който в днешно време малко хора са способни
– Има ли нещо, което да Ви се иска да промените тук и какво е то?
– Ооо, ако имах възможност много неща бих променила. На първо място бих направила всичко възможно да се подобри образованието на децата. Бих искала те да обикнат земята и да започнат да я разбират. Да я работят и да осъзнаят какво богатство ни е дадено… Бих искала да наблегна на историята ни, да ги запозная с традициите … Е, може би в един следващ живот.
– Как минават дните Ви тук? С какво се занимавате?
– С какво ли не. За такива, като мен казват, че луд умора няма… Тази година посветих на зеленчуковата градина и Базата. Една приятелка от Германия дойде и ме запали. Направихме парник, повдигнати лехи, аз се интересувам от старите български сортове, тя – от нови за България видове. Е, аз надделях. Отгледах почти всичко, цяла зима носих в София на щерката и колегите спанак, салати, после – краставици, тиквички, домати, чушки и… Имам и зеле, а с картофите си се гордея! Тази година подгизнахме от дъжд, един плод по дърветата няма. Мисля за хората, чийто живот зависи от това, което за мен е хоби. В главата ми е непрекъснато „Градушка“ на Яворов… А сега „Септември“ на Гео Милев… Мисля, че се иска особена смелост и сила, за да остане човек на село в България. Нямам предвид градските пенсионери.
– Имате нова почивна база. Разкажете ни повече за нея и за фондацията, която ще създавате – как се зароди идеята да направите тази база, кой Ви подкрепи, какво включва тя и какви са плановете за нейното развитие?
– В периода 1992-1996 г. имахме японски спонсори. Тогава решихме, че е добре да направим база, в която децата от Клуба да могат да почиват, да са извън града и сред природата. Строихме, правехме планове, едни ни помагаха, неудобно ми е да кажа колко други откраднаха, но когато и голяма част от парите ни потънаха с фалита на банките през 1996 г., спряхме. Замразихме я. Беше невъзможно да я вкараме в експлоатация.
„Това, което г-н Вутов направи за децата, е жест, на който в днешно време малко хора са способни
Миналата година се обърнах към г-н Цоло Вутов с молба да ни даде строители за козметичен ремонт на Базата. Така аз си мислех. Оказа се, че ремонтът на още неизползваната сграда съвсем не беше козметичен… Когато чух за какво става дума, почти се сринах. Винаги се притеснявам, когато благодаря, все ми се струва, че не намирам най-подходящите думи, за да изразя благодарността за помощта, която получавам. Но това, което направи г-н Вутов за децата, средствата, които отдели, времето и грижата… Мисля, че в днешно време малко хора са способни на подобни жестове. А аз съвсем нямам думи… Мисля, че най-голямата благодарност за щедростта, доверието и доброто, което получихме, ще бъде, когато Базата започне да функционира…. И не само за децата на „Левски“. Иска ми се да успеем да направим така, че тези, които минат през нея, да си тръгнат обогатени с всичко това, за което говорих по-горе… Сега сме в процес на регистрация на Фондация „Базата“.
– Кога да очакваме нов спектакъл, който ще представи съвкупност от таланти от различни сфери?
– Да, на 12 декември ще направим спектакъл „Шоу без претенции“, а със събраните средства, освен че ще подпомогнем различните формации, ще можем да захраним и фондацията.
– Колко спортисти ще могат да я ползват?
– Не, няма да бъде само за спортисти. Ще бъде и за местните, и за таланти от различни области. А и не само за таланти… Местата са 32, имаме двор и овошки, ще отстъпя и част от зеленчуковата си градина, децата ще могат наистина да се докоснат до живота на село. Да посадят, да отгледат, да откъснат, да сготвят, да научат… Впрочем, пак благодарение на г-н Вутов имаме и автобус – беше за шоуто, сега е към Клуба, това ни дава възможност да организираме екскурзии с образователна цел…
– Завърши традиционният турнир по художествена гимнастика „Левски къп“, който т.г. се проведе по случай 70-ата годишнина на клуб Левски. Каква е Вашата оценка за турнира?
– Този път аз бях само гостенка. Всичко организираха младите колежки. Справят се. Иска ми се каквото и докато още мога, да предам и оставя на тях…
– Художествената гимнастика сред предпочитаните спортове ли е в днешно време от децата?
– Да. Тъжното е, че за да се издържат, клубовете са принудени да събират такси, а не всеки родител може да плаща. Ние и сега помагаме, но целта на Фондация „Базата“ ще е точно тази – да издирва и подпомага талантливи деца в развитието им. Не мога и никога няма да приема факта, че се върнахме във времето на бездомните Гаврошовци…
– Доколко различно е сегашното поколение, което тренира, в сравнение с това на златните момичета? Какви са преимуществата на едното и другото? Какви са слабите им страни?
– Нещата са несравними. Времето е различно. Тежко е… Както казва Левски, „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“. Тъжното е, че губим децата си. Времето най-силно тях обръща, а ние не сме в силата си да го обърнем…
– Кое е най-важното за Вас в живота?
– Труден въпрос. Много неща са важни. Най-важното? Може би самият живот… Децата?!
– А в отношенията с хората?
– Почтеността.
– Вашето послание към гражданите на община Етрополе?
– Живеят в прекрасен край, нека го обичат и тази любов да предадат на децата си…
