70-80% от хората, които имат контакт с носител на вируса, също се инфектират

Една забравена заразна болест се завърна, макар за нея отдавна да има ваксина. Коклюшът е силно заразен – около 70-80% от хората, които имат контакт с носител на вируса, също се инфектират. Той е и опасен, особено за бебета. Какви са симптомите на това заболяване, как протича и как да се предпазим? По тези теми разговаряхме с д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.

– Каква е ситуацията в момента с разпространението на коклюш в страната? Може ли да се очаква епидемия?

– Разпространението на коклюш в страната е интензивно и достига стойности над нормалните за предходните години. Засегнати са над 60% от областите в страната. Затова може да говорим за епидемично разпространение. Важно е да се знае, че думата епидемия отчита като цяло нарастването в броя на заболелите спрямо обичайните нива, което при заразните заболявания е нормално явление и не трябва да буди притеснения. В много държави в ЕС понастоящем има епидемично разпространение на коклюш, което е дори от миналата година. Важното е, че при повечето от случаите, заболяването протича леко, без необходимост от хоспитализация. Обществото все още е много чувствително след COVID-19 и термини като „пандемия“ и „епидемия“ всяват допълнително напрежение, което е излишно.

– Доколко опасно е това заболяване, как се диагностицира и лекува ли се успешно?

– Както споменах, в болшинството от случаите заболяването протича атипично, с лека до умерена персистираща кашлица, която не се повлиява от симптоматично лечение, придружена или не с повишаване на телесната температура, което затруднява навременното поставяне на клинична диагноза. Основното лечение в първите дни на заболяването е антибиотичното, което освен, че повлиява клиничното протичане, намалява и заразността на болния.

Диагнозата се поставя по клинични показания основно. При преценка на лекар, може да се проведе лабораторно изследване, като най-подходящо в случая е изследване на клинични проби по метода PCR. Най-важното, което хората трябва да знаят за коклюш е, че това е ваксинопредотвратимо заболяване. Основната цел на имунизацията е предпазване на новородените и малките деца от тежко протичане на заболяването. С възрастта постваксиналната защита намалява и е възможно случаи да се регистрират и сред имунизирани деца, подрастващи и млади хора, но с по-леко протичане. Съгласно Имунизационния календар на Република България основната имунизация срещу коклюш е 3-дозова, прилага се в три поредни месеца от навършване на двумесечна възраст на новороденото и трябва да завърши не по-късно от 6-месечната възраст. Допълнителни дози (реимунизации) срещу коклюш се прилагат през втората, шестата и дванадесетата година от живота на децата, с които защитата срещу причинителя се удължава, а при заболяване намалява тежестта на протичане.

Защита на новородените от коклюш, до навършване на ваксинационна възраст (два месеца), може да се осигури чрез ваксинация на бременните жени. Това е възможно през третия триместър на бременността с ваксината Boostrix срещу дифтерия, тетанус и коклюш за възрастни, която от февруари е налична в аптечната мрежа в страната. При ваксинация до 36 г.с., ваксиналните антитела преминават в новороденото. Ваксинацията е препоръчителна и при бащи, баби и дядовци, които са в близък контакт с кърмачета до 12-месечна възраст.

– Достоверна ли е появилата се информация за заболели от паракоклюш, който не се влияе от действието на ваксините?

– В Министерство на здравеопазването не е постъпила подобна информация. Проучвания сочат, че ваксината срещу коклюш създава кръстосан имунитет и срещу паракоклюш, макар и в по-малка степен.

– Как човек може да провери дали има завършен ваксинационен цикъл за коклюш и за кои хора е препоръчителна (задължителна) реваксинация?

– Задължение на лицето или неговия родител е да съхранява информация за приложените му ваксини. При децата с пропуснати реимунизации, ваксина може да бъде поставена при първа възможност. Предвид че заболяването се регистрира основно при деца, рискът за възрастни на този етап е относително малък. Въпреки това, при желание от тяхна страна, могат да си поставят допълнителна доза ваксина срещу коклюш, като за целта, следва да я закупят от аптечната мрежа.

– Има ли достатъчно осигурени ваксини в аптечната мрежа?

– Дали количеството в аптечната мрежа е достатъчно, зависи от интереса към ваксината.

– Какво бихте препоръчали на хората, как може да предпазят себе си и своите деца от заболяването?

– Да се доверят на ваксините! Това е основната препоръка не само при това заболяване. Министерството на здравеопазването създаде Специализиран сайт за имунизациите в България – Плюс мен. На www.plusmen.bg хората могат да открият достоверна и пълна информация за всички ваксини, които се прилагат в страната, за заболяванията, от които те ни пазят, за най-честите митове около ваксините. Освен това могат да зададат и въпрос през формата за контакт. Получаваме много запитвания, което е добър знак, защото е изключително важно откъде се информират хората по отношение на ваксините. В началото на април стартирахме информационна кампания с послание: „Не е нужно да си Супермен, важното е да си Плюсмен! Ваксинирай се и влез в отбора на супергероя!“. В периода от 21-27 април се проведе и Европейската имунизационна седмица. С нашите партньори от „Уницеф“ и СЗО всеки ден отправяме послания към родителите, че защитата е любов, а ваксините са защита. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на нашето поведение в ежедневието. Позабравените мерки като дезинфекция, проветряване, правилни техники на кихане и кашляне също имат място за ограничаване разпространението на коклюш. Ваксинопредотвратимите заразни болести могат да бъдат спрени само, ако всички полагаме усилия за това.

Домакин на броя: Д-р Кремена Пармакова завършва медицина в МУ- София през 2001 г. От 2002 г. до 2007 г. работи като епидемиолог в дирекция „Надзор на заразните болести”, отдел „Противоепидемичен контрол” на Столична РИОКОЗ (днес РЗИ), където придобива и специалност по епидемиология на инфекциозните болести. От 2007 г. до 2015 г. е главен асистент в отдел „Епидемиология и надзор на заразните болести” на Националния център по заразни и паразитни болести. От 2015 г. работи в Министерство на здравеопазването и в момента е началник на отдел „Надзор на заразните болести“.  

Материалът подготви: Тодор Акманов