Кирил Петков – Фадромата, пенсиониран оператор на челен товарач в Елаците-Мед АД.

Кирил Петков, или както е известен още с прякора си Фадромата, е бивш работник в Елаците-Мед. Работи в компанията от 1984 г. до 2020 г., когато се пенсионира. Започва работа като булдозерист, а след това е оператор на челен товарач (фадрома), откъдето идва и прякора му. Роден е в с. Ямна, живее в гр. Етрополе.   

– Г-н Петков, има хора, които обичат работата си, други ходят за заплата. Вие сте от първите. Защо Ви харесваше да карате челен товарач?

– Завърших строителния техникум – сега е ПГ „Тодор Пеев“, със специалност машинен шлосер. Първоначално започнах работа в Елаците-Мед като булдозерист, защото имаше свободни места за тази професия. Харесаха ме как работя и ми дадоха фадрома или както се казва сега – челен товарач. Тридесет и пет години работих в Елаците-Мед АД без един болничен, без едно закъснение. Ходех с желание на работа. Доказах се и винаги са ми давали само нови машини. Това ми носеше професионално удовлетворение. А и беше интересно. Няма два еднакви дни. Всеки ден сме на различен обект. С челния товарач може много дейности да се извършват.

Отгледах дъщеря и син. Синът ми Сергей Петков ми беше „ортак“ повече от 10 години, бяхме на една машина. Оставил съм достоен наследник в Елаците-Мед. Той е на моето място там – Работи около 17 години в Елаците-Мед. Дъщеря ми живее в чужбина.

– Имаше ли разлика за Вас, когато предприятието беше държавно, и след това, когато стана част от Група ГЕОТЕХМИН?

– Някога работехме с руска техника. Постепенно започнаха да навлизат западни машини. Голямата промяна след приватизацията беше в закупуването на нова техника на световни производители. Преди да се пенсионирам карах челен товарач Hitachi – последна дума на техниката. Обновяването на машинния парк, инвестициите беше важно както за собствениците и ръководството, така и за нас – работниците. Втората голяма промяна беше, че повишиха заплатите. Истината е, че аз никога не съм се оплаквал от заплатата си. Винаги съм бил доволен. Да ви кажа честно – ако човек си върши работата, лош началник няма. Работил съм и с проф. дтн инж. Цоло Вутов – чудесен човек! Работил съм и със сегашния кмет инж. Владимир Александров – той ми беше пряк началник. Големи професионалисти, много свестни и разбрани хора. Благодарен съм им.

– Бихте ли препоръчал Вашата професия на днешните младежи?

– Да, бих им препоръчал тази работата. Както Ви казах, няма скука, монотонност, няма два еднакви дни в тази професия. Вършили сме и благородни дела. Много пъти сме помагали на общината за защита от бедствия или вече при случили се такива.

–  Задружни ли бяхте с колегите? Какви са Вашите спомени?

–  Винаги сме били задружни. Първоначално работихме на 3 смени, а след това вече само дневни. Спомените ми са свързани с работата.

–  Срещата ли се с колегите си днес?

–  Събираме се в бившите колеги, правят ни банкети.

–  Какво ви даде тази работа?

–  Животът ми мина в Елаците-Мед. Нямам никакви оплаквания. Имам добра пенсия. Работата там ми даде всичко!

– Изглежда, че сте щастлив човек.

– Щастлив човек съм. Доволен съм от живота си. Имах хубава работа, а сега имам добра пенсия!

Пенсионерът инж. Георги Георгиев: Годините в рудник „Елаците“ ме направиха щастлив