Проф. Димитър Димитров е свикнал с динамиката на София, с академичния живот и управлението на най-голямото икономическо висше учебно заведение у нас – УНСС. Но когато стане дума за Етрополе, разговорът неизменно преминава към хората, чувството за общност и особения дух на етрополските зетьове.
Историята му като етрополски зет започва още през студентските години. Със съпругата си се запознават във ВИИ „Карл Маркс“ – днешния УНСС, а покрай нейното семейство той открива и Етрополе.
„Така постепенно станах част от града“, казва професорът.
Днес двамата със съпругата му поддържат семейна, над 100-годишна къща в Етрополе. Там са израснали и децата им. Там времето тече по-бавно, а разговорите през оградата все още съществуват.
Първите му впечатления от Етрополе са свързани именно с хората. В малкия град всичко се знае – кой е новият човек, откъде идва и с какво се занимава. В началото това му се сторило необичайно, но постепенно разбрал, че зад любопитството стои нещо друго – човешко отношение и готовност за помощ.
„Хората тук поддържат връзка помежду си, нещо, което все по-рядко се среща“, казва проф. Димитров.
Именно това според него стои и зад празника на етрополските зетьове – една традиция, в която има много хумор, но и много човешка близост.
„Етрополци умеят да се шегуват и със себе си, и със своите зетьове. В тези шеги няма обида – има настроение и приемане“, смята той.
Проф. Димитров неведнъж е присъствал на празника и признава, че е пил вода от прочутата Зольовска чешма.
„Явно има нещо вярно в легендата“, казва с усмивка. Според него именно подобни местни традиции придават характер на един град. „Празникът на етрополските зетьове не е само атракция. Той е част от идентичността на Етрополе.“
Макар да живее и работи в София, професорът признава, че в Етрополе намира нещо, което големият град трудно може да даде – спокойствие, добросъседство и усещане за принадлежност.
С усмивка си спомня как със съпругата му често били канени на кафе от съседи, как хората помагали за двора, за косенето на тревата или за гроздето от асмата.
„Тези малки жестове правят едно място истински дом“, казва той.
Особено високо оценява образованието в града. УНСС има меморандум за сътрудничество със СУ „Христо Ясенов“, а представители на университета ежегодно посещават училището за срещи с бъдещи кандидат-студенти.
По думите му именно образованието е в основата на развитието на всяко общество. Той припомня, че дори в най-трудните периоди от българската история държавата е започвала възстановяването си чрез училищата и знанието. Затова и според него усилията, които се полагат в Етрополе за училищата, спорта и младите хора, са правилният път. Защото добре образованите деца един ден ще помагат на своя град, независимо къде по света се намират.
И може би именно в това се крие силата на Етрополе – град, който успява едновременно да пази традициите си и да мисли за бъдещето.
Автор: ТОДОР АКМАНОВ
