Издържиш ли като местен зет, ще успееш навсякъде

За Стоян Балов Етрополе първо е било спорт. После – семейство. А с времето се превръща и в дом.

Световният шампион, олимпийски вицешампион и почетен гражданин на Етрополе идва в града като състезател по борба – в годините, когато етрополската школа е сред най-силните в България. Именно тук среща и бъдещата си съпруга, раждат се децата му, а покрай спорта постепенно става част и от живота на града. „Така станах етрополски зет“, казва с усмивка Балов.

И макар да е човек с големи спортни успехи, в Етрополе титлите невинаги са най-важното. Особено когато става дума за зетьове.

Стоян Балов си спомня с настроение празника на етрополските зетьове през 1985 г. Главен организатор тогава бил легендарният Николай Коев – Кофето, който с типичното си чувство за хумор обяснил пред всички, че на Балов му е било лесно да стане световен шампион.

„Каза, че като съм издържал да бъда етрополски зет, вече мога да се справя навсякъде“, смее се Балов. Тогава той получава и специалното признание „Златен зет“.

Зад шегите обаче стои нещо съвсем истинско – приемането от хората. Балов признава, че винаги се е чувствал добре в Етрополе и никога не се е усещал чужд.

„Хората ме приеха нормално. Тук създадох семейство, тук минаха най-силните ми години“, казва той.

Именно в Етрополе идват и големите успехи на местната борческа школа. По думите му клубът има над 20 медала от големи първенства – постижения, които и днес будят уважение.

Но дори когато говори за спорта, разговорът отново стига до етрополския дух – онзи особен микс от характер, чувство за хумор и общност, който според него прави празника на зетьовете толкова различен.

„Това не беше обикновен празник. Имаше настроение, майтапи, спортни срещи между „старите“ и „младите“ зетьове. Целият град живееше с него“, спомня си Балов.

За легендата за Зольовската чешма остава по-скоро скептичен. Вода е пил, защото живее наблизо, но не вярва особено в магии. „Повече вярвам в хората“, казва кратко.

Автор ТОДОР АКМАНОВ