Празникът на етрополските зетьове се е превърнал през годините в емблема на града. Вярвам, че силата на доброто не е само в съхранението на традициите, но и в това да бъдем творци на добри дела
– Инж. Димитров, ит кой край на България сте и как съдбата ви доведе в Етрополе?
– Роден съм и съм израснал в Гоце Делчев, прекрасен град в югозападна част на България. Там завърших Природо-математическата гимназия, след което продължих образованието си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Именно съдбата начерта моя път от родния ми град до Етрополе, с кратък, но много важен за мен период в столицата по време на следването ми.
– Помните ли първата си среща с бъдещата си съпруга?
– Разбира се. И до днес си спомням с усмивка за рождения ден на нейната съквартирантка, която също беше от Гоце Делчев. В разгара на купона видях едно момиче, което веднага поканих на танц. След този танц, аз вече знаех – това е Жената, моята Жена.
– Какво си помислихте за Етрополе, когато дойдохте за първи път?
– Почти нищо не знаех за Етрополе, освен малкото, което приятелката ми ми беше разказвала. Съвсем естествено дойде моментът, в който тя ме покани на гости. Беше лятото на 1998 г. Слязох от автобуса „Чавдар“ на автогарата и още в първия миг бях впечатлен от спокойствието, чистия въздух и красивата природа.
– Кога разбрахте, че няма да си тръгнете обратно към родното място?
– През следващите години често идвах в Етрополе. Опознах града и неговите тихи и уютни местенца. Силно ме впечатли празникът на манастира „Света Троица“, както и водопадът „Варовитец“. Винаги съм обичал планината, а Етрополският Балкан е наистина завладяващ. Така мисълта, че мога да остана тук, бавно и неусетно се настани в съзнанието ми.
– Имаше ли момент, в който избирахте – Етрополе или вашия роден град?
– Някак естествено дойде и този момент. След като със съпругата ми завършихме образованието си в София, решихме да създадем семейство и свой дом именно в Етрополе – Мими и аз.
– Как Ви приеха етрополци и най-вече родата на жена ви?
– Помня момента, в който трябваше да поискам ръката на жена ми. Въпреки че вече се познавах с родителите ѝ, бях напрегнат. По-малко от месец след одобрението на тъста, ние вече бяхме сгодени и аз вече бях етрополски гражданин. От цялото семейство получих много топлина и подкрепа, за което съм много благодарен. Бях посрещнат като у дома, което беше безценно. Родителите на моята съпруга ме приеха като свой син.
– Вярвате ли в легендата за Зольовската чешма? Пили ли сте вода от нея?
– Тя е символ за вечната любов и вярност. Не съм пил вода от тази чешма, не се е и налагало да търся тази магия, защото никога не съм имал нужда от това. Вярвам, че любовта между мен и съпругата ми е кармична и няма нужда от омаята на водата.
– Ако не бяхте срещнали жена си, животът ви щеше ли да бъде много различен?
– Със сигурност, но аз харесвам сегашния си живот и не желая да го заменям. Със съпругата ми създадохме прекрасно семейство и отгледахме възхитителна дъщеря, с която много се гордеем. Въпреки всички трудности, с които се сблъскахме, както и тези които продължава да ни поднася животът, вървим заедно и успяваме заедно да ги преодоляваме. Не мога да си представя моя път без моята Съпруга, Половинка и Другар в живота.
– Какво има в Етрополе, което липсва на големите градове?
– Етрополе е магнетичен град с минало, настояще и бъдеще. Градът е спокоен, с добри и гостоприемни хора, които ревностно съхраняват миналото и традициите си. Величието на Стара планина, в полите, на която е разположен градът, като че ли пази етрополци. Прегръдката ѝ е мила, грижовна и спокойна. В Етрополе и района има четири сезона, които „господстват“ из широките поля и гори, и създават красота и уют.
Часовниковата кула, Историческият музея и достолепието на храма на вярата и доброто, какъвто е Етрополският манастир „Света Троица“ са светини за нашия град. Близостта на Етрополе до нашата столица, също е от голямо значение за града.
– Какво научихте от етрополските традиции?
– В етрополските традиции има много мъдрост и поука, а мен ме удивлява ревнивото им „пазене и съхранение“ през годините.
Има няколко самобитни празници, в които са преплетени фолклор, езичество и вярвания. Такива са Свети Атанас и Пеенето на пръстени. И двата празника се празнуват в началото на годината, през месец януари. Разбира се – това не е случайно, защото началото на годината е време за вяра, наричания и почит, а в основата са пожеланията за здраве, добро и благополучие на хората.
Празникът на етрополските зетьове се е превърнал през годините в емблема на града. Вярвам, че силата на доброто не е само в съхранението на традициите, но и в това да бъдем творци на добри дела.
