– Софи, Вие сте звезда, която пълни най-големите сцени в България. Какво означава за Вас поканата да участвате в създаването на първия химн на Етрополе?
– За мен това е нещо много специално. През годините съм пяла на много сцени и пред хиляди хора, но когато правиш нещо за родното си място, чувството е различно. Това не е само песен – това е част от историята на града. Много съм щастлива и благодарна, че получих тази покана.
– Кои са първите Ви спомени от Етрополе и върнахте ли се към тях, докато записвахте песента?
– Да, върнах се към тях още от първите ноти. Спомних си детството, приятелите, хората, които срещах всеки ден, планината, улиците. Това са картини, които никога не избледняват. Докато записвах, сякаш отново бях там.
– Как приехте идеята да застанете рамо до рамо с две други известни етрополки в този проект?
– С огромна радост. Смятам, че когато хора от един град се съберат за нещо красиво и стойностно, се получава магия. Всяка от нас носи своята енергия и своята любов към Етрополе, а заедно успяхме да я превърнем в песен.
– Какво почувствахте, когато за първи път чухте готовия химн?
-Наистина се развълнувах. Получих онова хубаво чувство, когато знаеш, че си част от нещо голямо и истинско. Усетих гордост, но и много обич. Това е песен, която докосва сърцето.
– В песента има ли ред или послание, което лично Ви докосна най-силно?
– Най-много ме развълнува посланието, че човек винаги трябва да помни откъде е тръгнал. Може животът да те отведе навсякъде, но корените остават в сърцето. Това е нещо, в което силно вярвам.
– Какво бихте искали да почувстват хората, когато чуят Вашия глас в химна?
– Искам да почувстват искреност. Да усетят, че пея не само като артист, а като човек, който носи Етрополе в сърцето си. Ако песента ги накара да се усмихнат, да се развълнуват или да се почувстват горди, значи сме изпълнили мисията си.
– Ако трябва да опишете Етрополе с три думи, които според Вас се съдържат и в химна, кои биха били те?
-Любов, сила и единство.
– Какво е Вашето послание към всички етрополци по повод създаването на този исторически за града момент?
– Искам да им кажа да бъдат горди с града си. Да пазят традициите, да се подкрепят и никога да не губят връзката помежду си. Този химн е за всички нас и се надявам да ни обединява още дълги години.
– Не всяка община се осмелява да реализира толкова емоционален и обединяващ проект. Как приехте факта, че Етрополе избра да остави такъв културен знак за бъдещето?
– Приемам го с възхищение. Това е решение, което показва уважение към историята, към хората и към бъдещите поколения. След години децата и внуците ни ще слушат тази песен и ще знаят каква любов са носили в сърцата си хората към своя град. Това е безценен подарък за Етрополе, който кметът инж. Владимир Александров направи за всички.
Автор: СИБИЛА КУСЕВА
