„Балканът стар със радост ме прегръща,
защото в теб съм влюбен дивен кът…“
„Малко градове в България имат такива искрени, чисти и безкористни певци и възпевачи на родната красота и хармония.“ Тези силни думи на писателя и издател Иван Гранитски се отнасят за етрополеца Георги Билев. Не е пресилено да се каже, че Жоро, както го знаят съгражданите му, е за Етрополе това, което е Вазов за България. Няма друг поет сред плеядата местни творци, излял с такъв възторг душата си за своя град с „китни балкани“, „стари къщи с чардаци усмихнати“, „рубинен залез“ и „дъх на златен листопад“. Няма празник в Етрополе, на който по един или друг начин да не звучи поезията на Георги Билев. Приживе най-често самият той рецитира наизуст стихотворенията си, а стройната му фигура и дълбокият завладяващ глас внасят допълнителен драматизъм и предизвикават сълзи на вълнение, когато зазвучат стиховете:
„Моят град има стара история,
надживала години, столетия,
тя е писана с почерк неравен
от ръката на сто поколения,
обитавали древния Хемус
и дълбали с кремък недрата му…“
Георги Билев носи в сърцето си като светиня историята на етрополския край и героите от националноосвободителните борби, ето защо няма нищо по-естестевено точно неговото стихотворение да се превърне в текст на новосъздадения химн на Етрополе. „Бях категорична, че за химна трябва да е творба на Жоро, защото го смятам за доайена на етрополската интелигентна армия от творци“, споделя авторът на музиката Вили Рай. – „Песен за моя град“ просто чакаше да се облече в мелодия, чакаше си музиката.
….Етрополе – легенда стара,
мой роден град – надежда и съдба!
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента!
И винаги при тебе се завръщам –
рубинен залез среща ме на път.
Балканът стар със радост ме прегръща,
защото в теб съм влюбен дивен кът…
Все едно самият Жоро ми казваше това. Моята голяма отговорност към тези златни слова бе да оформя мелодия, която да е запомняща се, да има дух, да обединява хората и те да искат да я запеят. Надявам се чрез музиката младите хора да усетят още по-силно посланието на текста.“
През 80-те години на миналия век друга песен по текст на Георги Билев става изключително популярна в национален ефир. Тя носи заглавие „Етрополски двори притихнали“, композитор е Светозар Русинов и се изпълнява от популярния дует Мариана и Тодор Трайчеви. И днес всеки жител и гост на Етрополе, озове ли се близо до Часовниковата кула точно в 12 без 5 на обяд, ще чуе оттам да се лее мелодията за старите къщи и тихите улици калдъръмени, където все още броди духа на поета.
Какво още може да се разкаже за наследника на Христо Ясенов?
Георги Билев е потомък на знатен етрополски род, свързан в миналото с кожарската индустрия. Роден е на 8 август 1941 г. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става директор на Историческия музей в Етрополе след преместването му в сградата на бившия конак и поддържа близки отношения с историците археолози проф. Велизар Велков и проф. Александър Фол. По-голямата част от професионалната кариера на Георги Билев е свързана със спорта в града като дългогодишен организатор и впоследствие председател на ДФС „Чавдар“. Особено голям е приносът му за развитието на волейбола. Самият той още като студент играе във волейболния отбор на Софийския университет, а през 1955 г. се включва в първия мъжки волейболен тим на Етрополе. Едновременно с това става съучредител и активен участник в дейността на сформирания Литературен кръжок „Христо Ясенов“, както и в първите издания на конкурса „Етрополска литературно-музикална зима“. Развива поетичната си дарба като член на Окръжната писателска група-София, след 2000 г. е заместник-председател на Сдружението на литературните творци от Ботевград, Етрополе и Правец. Творби на Георги Билев са печатани в редица местни, регионални и национални вестници и списания. В качеството си на уважавана личност с активна гражданска позиция има два мандата като общински съветник в местния парламент.
Въпреки впечатляващата биография, житейският път на Георги Билев не винаги е бил изпълнен с блясък и фанфари. Напротив, трудностите и перипетиите го съпътстват почти през целия му живот. Така например през 70-те години се сблъсква с несправедливо отношение от страна на властимащите, за което споменава неговият приятел и издател Петко Томов: „Тогава той не угоди на капризите на една властна дама и бе отстранен от работа. По препоръка на Александър Фол уредихме редакторско място в спортен отдел на столичен вестник – прекрасна възможност да кръстосва света. Отказа. Бяхме изумени! Едва сега разбирам Жоро Билев и сляпата му любов към Етрополе. Ако беше приел – нямаше да я има тази бяла изповед, тая вълшебна „Бяла магия“.
„Бяла магия“ се нарича първата самостоятелна стихосбирка на Георги Билев, издадена от ИК „Феномен-21“ през 1999 г. След шестнадесет години книгата вече е изчерпана и благодарение на Издателство „Захари Стоянов“ през 2015 г. се появява второ допълнено издание. В предговора Иван Гранитски пише: „Авторът е посветил най-нежните си откровения на любимия град, почти във всяко стихотворение се усеща преклонението пред родното огнище, бащината стряха, майчиния език, Георги Билев целува напоената с кръв отечествена земя, сънува хайдушкия Балкан, чува песните на старите войводи и поборници за националното освобождение.“
През пролетта на 2008 г. излиза още една книга на талантливия етрополец – „За всекиго по нещо“ от издание „Фараго“, която освен лирика, включва сатира и стихотворения за деца. Тя е представена за първи път от местното Сдружение „Русофили“, в което членува и самият поет.
За изключителния му принос за развитието на културата и спорта в общината и във връзка със 70-годишния му юбилей през 2011 г. Георги Билев е удостоен с Почетен знак на Община Етрополе. След тежко боледуване любимият поет на етрополци напуска този свят на 3 февруари 2017 г.
В интервю в предаването „Нощен хоризонт“ на БНР на въпроса на водещия Ники Атанасов „Ти като толкова много обичаш родния си град, какво искаш да се случи оттук нататък, какво да се направи?“, Георги Билев отговаря: „Да има препитание за хората, да се подобрява животът им и да са радостни. Това искам.“ Със сигурност днес, ако гледа от небето и слуша химна на Етрополе, авторът на „Песен за моя град“ ще е доволен, ще се усмихва щастливо и ще пее на площада заедно със съгражданите си.
Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
