Професорът – дърворезбар от село Бойковец

Още от малък той се впечатлява от дърворезбата и дървените скулптури, но решава да гради научна кариера и първоначално изкуството остава на заден план. Докато един ден просто не започва да твори, без да спира, за собствено удоволствие и с надежда да остави частица от мечтите си, въплътени в изкуството, за своите потомци. Това е проф. дсн Иван Ценов Маринов от с. Бойковец. Бил е ръководител на секция „Горска екология” в БАН (2006-2013 г. и от 2017 г.), научен секретар и член на Научния съвет на Института за гората до 2013 г. и е заемал много административни длъжности в своята област. С творчеството си – пластики от дърво и произведения с дърворезба, той ни пренася в един друг свят – на родното място, Балкана, идилията на природата и любовта.

Началото

„Роден съм и израснах в с. Бойковец. От малък обичам да кръстосвам полята и Балкана и да потъвам в един друг свят…“, споделя проф. Маринов. Заедно с брат си, сестра си и братовчедка си Пенка Ганчева обичали да се разхождат, да играят и заедно да се любуват на красивата природа около селото. За Пенка той бил любимият братовчед, с който остават много близки, дори и когато отиват да учат далеч от родното си село. Иван заминава да учи в гр. Тетевен. В техникума имало и специалност „Дърворезбра“. Той се впечатлява от изделията на учениците и се влюбва в произведенията, направени от дърво.

„Докато следвах аспирантура, бяхме със съпругата ми и децата в гр. Сандански. Там направих първия си опит върху една мъхеста кора от дърво. Изваях две фигури – на момче и момиче, пейка и дърво. Представях си, че това сме аз и жена ми. Това беше първата ми дърворезба, посветена на голямата ми любов“ – развълнуван споделя той. По онова време е 28 годишен и до днес не спира да държи ръката на момичето от дървената пейка – Смиляна.

Успехът

Проф. дн Иван Ценов Маринов гради успешна научна кариера. Като ръководител на секция „Горска екология“ в Института за гората на БАН, той има редица участия в международни и национални проекти, както и научни и научно-приложни изследвания в областта на ерозията на почвите в горския фонд, защитата от поройни прииждания и наводнения, оценка и картиране на ерозионния риск, деградация на земите, климатични въздействия, екология на горските екосистеми. Бил е и хоноруван преподавател в Лесотехническия университет, член на временни научно-експертни комисии към Фонд „Научни изследвания“ – МОН, главен редактор на сп. „Наука за гората“. Има още редица постижения в областта на науката, но сърцето му остава при фигурките на влюбените момче и момиче, издялкани с джобно ножче.

„Най-трудни са дървените скулптури. Първоначално правех фигурки от корени. Преди години видях в едно списание глава, направена от дърво. Опитах да я направя и се получи напълно същата. Така се запалих и започнах да изработвам най-различни фигури, основно човешки глави, като предпочитам формата на парчето дърво „да ме води“ при изработката“ – разказва проф. Маринов.

 Нямам срок за изработка, работя за удоволствие. Това е моят начин за бягство от бита“, допълва той.

Най-голямото предизвикателство в творчеството се оказва …холна масичка. „Бях на гости у приятел дърворезбар и видях уникална холна масичка с дърворезба. Веднага поисках да имам такава, но той беше прекалено ангажиран с други поръчки и нямаше възможност да ми направи“ – разказва ученият творец. Тази масичка остава в мислите му. Решава, че ще си я изработи сам и, благодарение на подарените му чертежи и съвети от своя приятел, успява да направи същата. До ден днешен красивата масичка е в хола му.

Голям успех постига и с изработването на фигура на Дядо Коледа. Решил да зарадва прекрасните си внуци за празника, той вижда фигурата в американски сайт и прави копие на оригинала. Изработва и красива роза за своята любима съпруга в знак на благодарност и уважение за подкрепата и опората през всички 47 години съвместен живот.

„Искам да оставя спомени след себе си. Творбите ми са посветени на моите деца и внуци и се надявам един ден да им напомнят колко много ги обичам“ – казва професорът – дърворезбар от с. Бойковец.

Текст: СИБИЛА КУСЕВА