Традицията Петровден да се отбелязва като празник на Етрополе води началото си от 12 юли 1927 г.

На тази дата /стар стил/ на Петровден Негово Величество цар Борис III, в тържествена обстановка в центъра на Етрополе, открива Паметника на загиналите във войните етрополци 1868 – 1918 г.
Тържествата тогава започват вечерта на 11 юли 1927 г. със заря, в присъствието на Орханийския гарнизон и ген. Велизар Лазаров.

На следващия ден с участието на духовенството, гражданството, министри и военни става тържественото освещаване на паметника. Негово Величество Борис ІІІ с прочувствена реч прерязва лентата и предава паметника на кмета на града Михаил Кунов. Този тържествен ден остава завинаги в историята на Етрополе като празник на града.

Решението за издигане на Паметника на загиналите във войните етрополци 1868 – 1918 г. се взема с протоколно решение №11/10.02.1922 г. от настоятелството на Етрополската дружба в  София с председател Иван Даскалов. Към Дружбата се учредява Фонд „Паметник” за събиране на средства. Създава се „Златна книга”, в която четем имената на Екатерина и Цеко Костови, Паунка Рогачева, Райна и Борис Щърбанови и други, общо 390 дарители. Събрани са 430 000 лева. Местното население дарява и големи количества медни съдове, за да се събере материал за отливане на статуята.

Основният камък за изграждането на паметника е положен на 13 юни 1926 г.

Монументът е завършен на 16 октомври същата година. Тържеството започва с водосвет от Ловчанския владика. Ученичката Радка Матеева изпълнява стихотворението „Те няма да се върнат”. Слово държи учителят Павел Ценов Христов. Запасният подофицер Тодор Ножаров чете Акт – послание към бъдещите поколения – загиналите герои да вдъхват на етрополци вяра, воля и смелост за всяко хубаво дело от полза за народа.

Паметникът е изграден от гранит с фигура на войник с пушка. На постамента е изсечен текст: „Пътниче, като си отидеш, разкажи, че за свободата на Родината и брата-роб умряха те!“.

Гордата фигура на българския войник увековечава паметта на 215 етрополци, загинали за свободата на България, участници в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Панайот Хитов, Христо Ботев, в легията на Раковски, в Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война от 1885 г., в Балканските войни 1912-1913 г., в Първата световна война 1915-1918 г. По предложение на кмета на Етрополе Михаил Кунов тържественото освещаване е определено за 12 юли 1927 г.

Празникът е възобновен през 1994

След  дългогодишно прекъсване, с решение на Общински съвет – гр. Етрополе от 15 март 1994 г., празникът е възобновен. Съобразено със съвременния църковен календар, отбелязването му е на 29 юни. През годините неизменна част от празничната програма са панихида в памет на загиналите, молебен за здраве, празничен концерт на изпълнители от Националната гвардейска част, заря. Организират се културни прояви.

Традиционно се представят гостуващи изложби

Исторически музей – Етрополе неизменно се включва в честването на празника на община Етрополе с различни инициативи. Традиция стана на Петровден да уреждаме гостуващи изложби. „Богатството на троянската керамика“ на Музея на художествените занаяти – гр. Троян, изложбите „Алкохол и амбалаж“, „Захар, кафе и сие“ и „Тютюн, енфие и сие“ на Исторически музей – Горна Оряховица, „Армията на бога“ на Частен музей Арете и други. Тази година, по повод празника на града, музеят на Етрополе ще представи авторска изложба – базар „Живот в цветове“ на Весела Георгиева.

Всяка година, на 29 юни – Петровден, етрополци и гости на града скланят чела в знак на признателност към онези, които жертваха живота си за свободата и независимостта на Етрополе и на  България.

Текст и снимки: Исторически музей-Етрополе