Хълмът Свети Атанас и култа към бог Сабазий  – част от древните традиции на Етрополе  

 НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА

Етрополският Атанасовден е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта и се отбелязва в последната неделя на месец януари. Но малцина знаят интересната му предистория.

Празникът води началото си от второто хилядолетие преди Христа, когато е бил посветен на фригийско-тракийския върховен бог Сабазий. По-късно е продължен от римляните в чест на бог Бакхус, запазен от славяните и прабългарите. Той е честван и след приемането на християнството, когато е бил посветен на Св. Атанасий (ок. 300 – 373), архиепископ на Александрия и виден борец срещу арианската ерес.

Сабазий (или още Загрей) е името на фригийско-тракийския върховен бог, известен в гръцката митология като Дионис. Траките почитали Сабазий като бог на виното, опиянението, превъплъщението, плодородието… Той е свързван с продължението на рода, здравето и е смятан като дарител на безсмъртие. Сабазий се отъждествява с твърдия елемент на вселената – камъка. Като скален бог той владее и живота, и мъртвата материя.

Обредът на връх Св. Атанас е свързан с орфическите мистерии. Кулминация в тях била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Сабазий от титаните и символичното зачатие на богинята Майка, даващо начало на новия живот.

Според преданието траките са изкачвали връх Св. Атанас и поднасяли богати дарове, за да измолят от бог Сабазий, да изгони зимата със снега и студа и да пусне пролетното слънце. Днес участниците в ритуала посрещат слънцето под хълма Св. Атанас, палят огньове и приготвят жертвено месо. Етрополци свързват празника с измолването на пролетта от бог Сабазий. До обяд, нанизано на шишове, се подготвя обредното месо, като най-отгоре са поставя глава лук, за да напомня на жезъл. Жертвена храна се оставя около загасналите огньове. По-късно, когато хората се приберат в града, а на върха долитат на пир орлите.