Етрополе има нужда от енергията на млади и мотивирани хора, които обичат род и Родина, казва д-р Милен Врабевски

 – Кой сте Вие, господин Врабевски? Лекар, бизнесмен, меценат, родолюбец?

– На първо място съм човек на науката, всичко останало дойде в логична последователност през годините. Човек трябва сам да гради средата, в която мечтае да е потопен. Това не изключва активности на много фронтове. Напротив.

– Произхождате от известния възрожденски род на Хаджи Станьо Врабевски, един от най-приближените хора до Васил Левски, а Вас често Ви определят като „съвременен възрожденец“. Разкажете ни повече за Вашия род и за връзката Ви с Етрополе.

– Баба ми по майчина линия (Цветанка Александрова Котарова, по баща) е от големия етрополски род Котарови. Родена е в с. Рила, където баща ѝ, Александър Котаров, е бил лесничей. От 11 деца има няколко починали в семейството на баба и поне 2 сестри, заминали за Америка. В Етрополе си спомням, че бе останал дядо Иван (брат на баба, който съм виждал 10-ина пъти), а във Варна живееше още една нейна сестра – Живка Даскалова (по мъж).

По същата линия имам прадядо опълченец (Стойко Бойчев от Лозенград), както и един герой от войните за Национално обединение (Стоян Тодоров Стоянов, от Мокрошево, Лозенградско). Към хаджи Станьо е редно да добавим и неговия главен секретар и ковчежник в комитета – Петко Милев – Страшния. Той му става сват през 1879 г. и така тръгва рода по бащина линия в Тетевен (синът на Станьо се жени за дъщерята на Петко Милев – Страшния). Хаджи Станьо е бил най-богатия човек в областта и дори османската управа не взима каквито е да е решения за региона без личното му присъствие. Наблюдаван от тайните ѝ служби дълго преди обира в Арабаконак, той служи изключително достойно на революционното дело.

Той финансира делото на Левски и на местния революционен комитет. Планиран е бил за смъртна присъда заради ключовата му роля в революционната борба. Впоследствие, за нереализирана конспирация срещу империята, получава най-тежката присъда – доживотна каторга в Диарбекир. Бяга заедно с Петко Милев – Страшния и е единодушно избран за първи кмет на свободен Тетевен. Умира скоро след Освобождението.

– Вие сте учредител на Фондация „Българска Памет“. Кои са нейните приоритети?

– Да, и основен спомоществовател на дейността ѝ, която най-общо е инвестиция във формулирани от нас Национални приоритети: битка с демографската криза, реинтеграция по европейски модел на българската диаспора от близката чужбина, културно-историческото наследство (истината за него и ползата за икономика и родолюбиво възпитание на младото поколение) и най-голямата ми инвестиция – образователни инициативи, подкрепа на млади таланти, кариерно развитие и подготовка на младите ни хора за високотехнологичния ХХI в.

– Вие сте първият и най-голям спомоществовател на инициативата „Искам бебе“. Срещате ли се с хората, станали родители благодарение на Вашата помощ?

– Миналата година се роди 41-ото дете, родено с моя инвестиция. Нямам време да си говоря с родителите, но знам, че съм свършил необходимото. Пазя много благодарствени картички, дори цяла тетрадка с лични послания от щастливите родители. И да, някои деца се появиха след много мъки и изпитания на този свят. Сериозен проблем имаме с раждаемостта и се радвам, че сега имаме държавен Фонд за асистирана репродукция (а не, както беше, когато стартирахме 2007 г. – с 0 % участие от държавата).

– Кои са сериозните проблеми в обществото според Вас?

– Все още липсващата диверсификация на достъпа ни до енергийни източници – газ, нефт, ядрено гориво, недоброто генериране на електроенергия, нереализираната до момента здравна реформа по европейски модел (аз примерно харесвам белгийския). Примерно, брауновият газ, създаден в чужбина от мой съгражданин от Варна през 70-те години, може да унищожава отработено ядрено гориво и да не се налага да го изнасяме (който износ също си е зависимост).

Никой не се сеща за брауновия газ тук, а китайците си купиха модела, поканиха създателя да ги обучи и сега, след неговата смърт, ще си го произвеждат, ако не го и правят вече. Ако решим проблема с енргоизточниците на първо място, държавата има капацитет за големи неща в бъдеще. Всички войни са за енергоизточници… И днес всяка пета колона гледа в тази посока. Не съм краен оптимист.

– Вие сте композитор и музикален продуцент, къде да търсим началото на музикалните Ви увлечения?

–Това е любов и страст. Създавам музика за собствено удоволствие, струи от мен, а имам щастието да работя с музиканти от световния елит и се получава добре (имам пълно удовлетворение). От друга страна, имам какво да кажа все още, а и не е лошо да има алтернатива на чалгизацията.

Лично аз, предпочитам моите деца да растат с музика като моята. Но такава почти няма. Затова, просто си запълвам нишата. На 28.7. издавам 7-ия си албум (аз пиша музиката, текстовете и си правя аранжиментите с топ-професионалисти). През есента правим с Рони Ромеро испански проект – двоен албум от избрани за испанския и латиноамерикански пазар наши парчета, които Рони вече адаптира и изпя на испански.

– От какво според Вас има нужда община Етрополе?

– От енергията на млади и мотивирани хора, които обичат род и Родина.

 Д-р Милен Врабевски е български бизнесмен и меценат, активно ангажиран с каузата на благотворителността в България в подкрепа на инициативи за утвърждаване на националната идентичност и ценностите на европейското гражданство. От 2007 г. д-р Врабевски инвестира в собствена дарителска програма в подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми, както в инициативи и кампании, ангажирани с борбата с демографската криза и увеличаването на раждаемостта в България: фондация „Искам бебе” и фондация „Майки за донорството“. Той е един от най-успешните и видни български иноватори и предприемачи, вдъхновен от мотото, че най-добрият начин да предвидим бъдещето е да го създадем. Собственик е и изпълнителен директор на Comac Medical –  най-голямата организация за клинични изследвания в Югоизточна Европа и основател на Фондация „Българска Памет”.

Автор: ГАЛЯ БОНЧЕВА