Историята на невроложката, която избира да остане в града въпреки многобройните предложения за работа другаде
В живота на малкия град има хора, които с годините се превръщат в познати и търсени лица за поколения жители. За много етрополци д-р Красимира Иванова е именно такъв човек – лекар, който вече 46 години работи в болницата в Етрополе и остава верен на професията и пациентите си.
Пътят ѝ започва далеч от Стара планина – в крайдунавския Лом, където преминава детството ѝ. Завършва гимназия „Найден Геров“, а през 1979 г. сбъдва мечтата на родителите си и завършва Медицинската академия. По разпределение идва в Етрополе – градът на съпруга ѝ. Това, което първоначално изглежда като служебно назначение, постепенно се превръща в житейска мисия.
През септември 1979 г. започва работа като ординатор във Вътрешно отделение на МБАЛ „проф. д-р Александър Герчев“ – Етрополе под ръководството на д-р Кирил Димитров. Малко по-късно съдбата я насочва към неврологията – специалност, която не избира целенасочено, а по необходимост, защото болницата няма невролог. Днес обаче признава, че ако трябва да избира отново, пак би поела по същия път.
За да стане специалист по нервни болести, д-р Иванова четири години специализира в столичната болница „Света Анна“, като първите три години продължава да работи и в Етрополе. Полагала е изпити при едни от големите имена в българската неврология –доайена на неврологията у нас проф. Сашо Божинов и проф. Георги Узунов. През 1986 г. придобива специалност „Нервни болести“, а същата година става и ръководител на новосъздаденото неврологично отделение в етрополската болница.
Това са години, в които медицината изглежда различно. Няма скенери, няма ядрено-магнитен резонанс, няма и модерното лечение с тромболиза. Диагнозите често се поставят единствено чрез клиничен опит, логика и много мислене. Инсултите тогава се лекуват в Етрополе, а лекарите разчитат основно на знанията и интуицията си.
„Тогава трябваше много да мислим върху всеки симптом и всеки резултат от прегледа“, спомня си д-р Иванова. Често се е консултирала с колеги от бившата Окръжна болница, за да бъде сигурна в диагнозите си.
През годините през ръцете ѝ минават стотици тежки случаи. Някои от тях помни и днес. Един от най-запечаталите се в съзнанието ѝ е за пациентка с лек световъртеж, чието състояние рязко се влошава само за часове. Жената е транспортирана по спешност в София, където се оказва, че страда от ботулизъм – тежко инфекциозно заболяване. Поставена е на апаратно дишане, но оцелява. За младата тогава невроложка това остава урок, че понякога зад привидно типичните неврологични симптоми може да се крие нещо съвсем различно.
Днес д-р Иванова с тревога наблюдава как инсултите засягат все по-млади хора. Според нея основните причини са стресът, високото кръвно налягане, липсата на профилактика и нездравословния начин на живот. Особено притеснителна е тенденцията към увеличаване на случаите на множествена склероза сред млади хора между 20 и 40 години.
Въпреки огромното натоварване и многобройните дежурства, тя никога не напуска Етрополе. През годините получава предложения за работа в Лом, Панагюрище и в Окръжна болница, но остава в малкия град.
Причината е проста – хората. „Пациентите тук винаги са се отнасяли към мен с уважение. Доверяват ми се и мисля, че ме ценят“, казва тя. За близо половин век работа д-р Иванова е обучила и редица по-млади лекари, сред които д-р Цветанов, д-р Стоянов, д-р Боянова и д-р Гетова. Вижда обаче и трудностите пред общинското здравеопазване – недостига на кадри и нежеланието на младите лекари да работят в малки населени места.
И все пак остава оптимистка. Според нея и в малкия град човек може да стане добър лекар, стига да е отдаден на професията.Самата тя никога не е съжалявала за избора си въпреки трудностите. Медицината, признава д-р Иванова, е дала много, но и е взела много – особено от личното време и семейството. В младите си години е имала по десет дежурства месечно, а безсънните нощи край тежко болни пациенти са били част от ежедневието ѝ.
„Но аз си обичам професията“, казва тя. „Ако трябваше да избирам отново, пак бих я избрала.“
Извън болницата най-голямото ѝ бягство от напрежението остава вилата в Рибарица, където намира спокойствие сред природата. А пожеланието ѝ към хората от Етрополе е кратко, но важно – да не пренебрегват профилактиката, да се грижат за здравето си и младите да спортуват повече.
ТОДОР АКМАНОВ
