Симона Борисова завършва СУ „Христо Ясенов. А сега следва международен бизнес в Нидерландия.

– Симона, Вие завършихте СУ „Христо Ясенов“. Бяхте председател на училищния съвет, сега следвате международен бизнес в Нидерландия. Каква е разликата в образователната система?

– В университета всеки е готов да ти помогне. Използването на модерни технологии и приложения е нива над това в България. Едно от най-сериозните различия, които откривам е, че няма значение дали баща ти е най-големият бизнесмен в Германия или обикновен строителен работник в Белгия. Всички студенти са равни и получават необходимото внимание. Има какво да пренесем в нашата образователна система.

– В България бяхте „Посланик за един ден“ и гостувахте на посолството на Куба в София. С какви впечатления останахте?

– Без подкрепата на целия екип на моето училище и по-специално – помощта на г-жа   Мая Стаменова, нямаше да имам възможността да се включа в този проект. Имах честта да бъда сред 23-те избрани момичета от България и да си партнирам с бившия посланик на Куба за България Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан. Запознах се със семейството ѝ, с журналисти. Видях как преминава един работен ден на посланик и проведох първото си интервю пред камера. От г-жа Милиан научих, че колкото и да ми е трудно в дадена ситуация, трябва да подхождам с усмивка и също така, да бъда уверена в своите качества.

– Какво означава за Вас да бъдете „Отличник на България“?

– Почувствах се изключително горда, защото момиче от малкия град успя да покаже, че с труд и желание се постига всичко. Отново благодаря на учителите, които ми подаваха ръка, и на семейството ми, което винаги е било зад мен, каквото и да става. Тази награда не е само за мен, тя е призив към всички млади и амбициозни хора от малкия град, които искат да развиват не само себе си, но и средата, в която живеят.

– Тренирахте активно волейбол в Етрополе. На какво Ви научи спортът?

– Докато бях в България, активно тренирах волейбол и бях част от Танцов ансамбъл „Балканска младост“. Научих се да бъда по-отговорна, по-взискателна и по-смирена. Волейболът ми показа, че на игрището има отбор, който трябва да работи заедно, за да постига резултати, независимо от различията ни. Научих колко е важно да уважаваш своя противник, как да приемам загубите. Танците, от своя страна, ми показаха, че изразът „не мога“ не трябва да присъства в нашия речник. Един от най-важните ми уроци е, че няма значение дали имаш проблеми – излезеш ли на сцената, както и в живота, трябва да накараш хората да те гледат в очите, да ти се възхищават и да забравят за техните проблеми. Винаги ще бъда благодарна на живота, че ме срещна с невероятните ръководители, от които научих много, и в същото време ми показаха, че най-важното е да бъдем човечни.

– След като завършите образованието си ще се върнете ли в България?

– Абсолютно да! Аз обичам родината си, близките, приятелите и града си. След като получа знания и натрупам опит имам желание да се върна, и да помогна с каквото мога за развитието на нашата държава към по-добро.