Погрешното чуване на „Брусенски ханове“ като „Русенски ханове“ ражда преди 55 години идеята селото да бъде преименувано
Погледнато от птичи поглед, село Малки Искър създава усещането за населено място на кръстопът. В самия център се пресичат два важни пътя – този от Брусен и пътят Етрополе–Джурово, който преминава през цялото село. Именно това географско положение през годините определя неговия характер – място на срещи и промени.
Днешното село има сравнително кратка, но интересна история. Старото му име е Брусенски ханове. Населеното място е образувано през 1963 г. след обединяването на Лопянски ханове – част от село Лопян, местността Хановете – към село Брусен, и местността Лъга, също принадлежала към Брусен. Няколко години по-късно, през 1971 г., селото получава новото си име – Малки Искър.
Историята около преименуването е любопитна и пази духа на онова време, когато решенията често се раждаха в ежедневието на хората. Тъй като съм участвал в създаването на новото наименование, си позволявам да споделя тези спомени с читателите.
След закриването на училището в с. Бойковец, където бях разпределен за учител след завършването на учителския институт, през 1957 г. започнах работа като нощен възпитател в ОУ „Георги Бенковски” – с. Брусенски ханове, община Етрополе.
През лятото тогавашната началничка на пощата в селото Иванка Павлова ми предложи да я замествам, докато е в отпуск. Това е причината за смяната името на селото: когато се свързвах по телефона с колеги от други общини, вместо Брусенски ханове, чуваха Русенски ханове. Оттук ми дойде идеята за ново име. Това на река Малък Искър се оказа най-подходящо. Споделих идеята с Атанас Талев, учител по български език и литература в Етрополе и зет в селото. Той предложи името да бъде Малки, а не Малък Искър по подобие на имена като Бели и Черни Осъм, Черни Вит и други географски названия.
В наскоро създадената по това време партийна организация на БКП беше избрано партийно ръководство в състав: Стоян Василев – председател, Иван Христов – АБПФК, членове – Веса Грънчарова, Мими Масларката, както е позната в селото, Марин Павлов и моя милост. На едно от заседанията през есента на 1971 г. им предложих идеята за ново име на селото. Приеха я с разбиране.
Какви действия са предприети след това, не знам, защото заминах на друга работа, но от 1971 г. селото си казва с. Малки Искър.
За известно време това име създаваше неудобство с името на реката Малък Искър. Дори представители на официални институции го бъркаха доскоро.
Днес, повече от половин век по-късно, селото продължава да пази своята идентичност, но и да се променя. Ако през миналия век животът тук е бил свързан основно със земеделие и малките местни търговии, то след промените в страната Малки Искър постепенно търси нови посоки за развитие.
Днес важна роля за съвременния облик на селото има Семеен център „Малки Искър“ на фондация „Конкордия България“, която развива социална дейност. Центърът функционира от 2021 г. и предоставя безплатна педагогическа, психологическа и медицинска подкрепа на деца и техните семейства в селото, където липсата на училище и детска градина води до нередовно посещение на учебни занятия и риск от ранно отпадане от училище. Наскоро в селото беше открита и нова модерна сграда на Център за ранно детско развитие, изградена с цел да осигури по-добри условия за работа с деца, младежи и семейства в риск. За много семейства това е място на сигурност, грижа и надежда.
С откриването на новата база Малки Искър се утвърждава като важно място за социална и обществена дейност в община Етрополе. Инициативата показва, че българското село може да се развива не само чрез стопанство и производство, но и чрез инвестиции в хората.
Наред със социалните инициативи, в Малки Искър се появяват и малки местни производства. В бившия магазин на РПК жител на селото открива цех за хляб, хлебни и сладкарски изделия – пример как предприемчивостта може да вдъхне нов живот на старите сгради и традиции.
През последните години селото привлича нови жители – хора от други общини, които търсят близостта до Етрополе и по-спокоен живот сред природата. По актуални данни в Малки Искър живеят около 400–460 души по постоянен и настоящ адрес. Макар и малко по население, селото продължава да пази своя дух.
Разбира се, както много български села, и Малки Искър е преживяло трудни моменти – намаляване на населението, закриване на училището и промени в поминъка. Но въпреки това селото продължава да съхранява своята жизненост. Хората тук пазят спомените за миналото и гледат напред.
И може би именно това е най-характерното за Малки Искър – село на кръстопът не само на пътища, а и на времена. Между старите ханове и новите надежди, между спомените и бъдещето.
текст: ХРИСТО ХРИСТОВ
