Пламен Гeргов, пенсиониран шофьор: В Елаците-Мед, който работи, изкарва пари, оплакват се мързеливите

Няма работодател в света, който се грижи така за пенсионерите като г-н Цоло Вутов

 – Г-н Гергов, каква беше професията Ви и колко години работихте на рудника?

– Започнах работа в Елаците-Мед на 1 ноември 1986 г. Тогава рудникът беше много малък. От най-ниската част до най-високата беше 70 – 80 метра. През 1986 г. беше директор Николай Рачев. Тогава започна първата разработка за нова откривка. Вече имаше добив, но той намаляваше, и затова трябваше да се направи нова откривка, за да тръгне пак добивът. Започнахме голяма откривка, имаше много добив и много работа.

Аз бях шофьор на БелАз. 1 г. карах 27-тонен, после на 40-тонен и след това на 105-тонни след 1992 г. Накрая на 130-тонните камиони, които и сега работят горе в рудника. Преди да започна работа в „Елаците“, работех в „Химко – Враца“. Там заплатата ми беше 250 лв. В Елаците получавах 2000 лв. Отидох във Враца и им показах фиша си: „Хората работят много и им се плаща!“

– Какво беше удоволствието и предизвикателството да управлявате такъв голям камион?

– Удоволствието е, че отгледах 3 деца благодарение на този рудник. Жена ми 15 г. не работеше. Някога можеше да се работи извънредно и аз работех по 16 часа. Това беше някъде до 2000 г. Работехме на норма. До 2000 г. бяхме в първа категория труд.

Някога беше много опасно. Една грешка и падаш в пропастта. От 2000 г. се въведе режим на спиране – нямахме право да спираме на ръба, защото може да се срути. Правехме много курсове, но идвахме на работа с удоволствие. Отиваш горе и работиш, да си изпълниш нормата и да издържаш семейството. Имаше случай, в който рудничните пътища бяха изградени така, че не можехме да се разминаваме. Дойде г-н Цоло Вутов, попита ни какво трябва да се направи, за да можем да работим, ние му обяснихме и бяха направени пътищата така, че да работим безопасно.

С него се познавам от времето, когато г-н Вутов работеше в рудника. Работехме някога и с Гошо Костов, когото нарича Тате. Беше ми като баща и много ни уважаваше нас, работниците. Цоло Вутов е същият. Няма работодател в света, който да се грижи така за пенсионерите, както г-н Вутов. За всеки празник Великден, Деня на миньора и Коледа за всички пенсионери има бонуси. Човекът ни уважава.

– Какво се промени, след като Елаците-Мед стана частно дружество?

– Първо купиха много нова техника, направи се откривка, монтираха трошачка – Алис. Г-н Вутов направи много тунели и водохващания. Пълна лъжа е, че Елаците-Мед замърсява река Малък Искър.

Г-н Вутов прави много и за работниците. Още, когато купиха рудника, ремонтираха улиците в квартал 8, в който живееха хората от предприятието. След това направи и други улици. Градът светна! Сега ремонтира басейна в СУ „Христо Ясенов“ и още много неща направи за града. Сещам се и за детска площадка в квартала. Често минавам оттам.

– Докога работихте в рудника?

– Работих до 1 април 2010 г. Сега жена ми, икономист по образование, е началник склад там и е доволна от заплащането. Двете ми дъщери работят на рудника. Едната е в Геотрейдинг, а другата е в Елаците. Синът ми работи в София, има бизнес и пътува много. Имам 3 внучета и едно правнуче. 7 жени са ми в къщата.

– Какво ще кажете за заплащането? Имат ли основание някои хора да са недоволни?

– Не са доволни от заплащането тези, които ги мързи да работят. Аз отивах на работа втора смяна. Преди Цоло Вутов да вземе предприятието, горе беше разпасана команда. Гледаха Световното и Европейското първенство по футбол. Докато те гледаха мачовете, аз си правех курсовете. После се чудеха защо аз взимам по 2000 – 3000 лв. заплата. Казвах им: „Ти гледаше мач, когато аз работех. У дома ми се записва мачът на видеото и като се прибера, го гледам.“ Не вярвайте на никакви глупости. В Елаците-Мед, който работи изкарва пари, има добро възнаграждение, а който го мързи, се оплаква.

През 1993 г., като падна цената на медта, ни намалиха заплатите. Това беше преди приватизацията… Като купиха предприятието, отидох с документи при г-н Вутов и той каза на финансистите, ако данните, които им давам са верни, да ни повишат заплащането. И въпросът беше решен.