Как се става от лаборант – успешен собственик на сладкарница
Маргарита Цветкова разказва за трудното начало през 90-те, когато банките не дават лесно кредити, а частно лице ѝ отказва заем
В Етрополе има място, което също разказва вкусни истории. Срещаме ви с човека, чиято страст и ентусиазъм към сладкишите са заразителни – собственичката на търговски обект Маргарита Цветкова. Макар че е завършила Медицинска академия в София със специалност „Рентгенов лаборант”, работила е в Александровска болница и МБАЛ Етрополе и има допълнителна квалификация за застрахователен брокер към ВУЗФ, Маргарита винаги е таяла в себе си една емоция, една страст, която е вървяла редом с другата професионална реализация, а именно – нейното кафе или Сладка къща. Това е нейната сладка история.
– Как започнахте Вашия бизнес?
– През 1996 г., когато се върнахме да живеем в Етрополе (аз работех в София, а съпругът ми бе в Германия), разбрахме, че се отдава под наем помещение. Решихме да стартираме семеен бизнес. Направихме коктейл-бар… Промените идваха с времето и желанията на клиентите. И коктейл-барът се превърна в кафе-сладкарница – място за посещение от малки и големи, баби и дядовци, готови да поглезят своите внучета, майки с колички, които обменят опит с други майки или място за срещи на стари приятели. Изключително ми е приятно, когато ни посетят бивши бармани и сервитьори, разкажат за постигнатото от тях и как сме допринесли за тяхното развитие. Нашият коктейл-бар беше Купидон на шест семейства и от колеги станаха семейни партньори.
– Кои са някои от любимите Ви аспекти на това да сте собственик на сладък бизнес?
– Ние не продаваме просто сладки неща, а предлагаме хормона на щастието. Какъв рожден ден е, ако няма торта или какво е празник без хубав десерт?! Накрая остава вкусът от десерта. Изключително ми е приятно, когато клиент дойде и специално изрази благодарност, че сме допринесли за неговия празник, усмивката, която виждам, когато съдействаме на нашите клиенти.
– Кое е най-важното качество за един собственик на сладкарски бизнес?
– Най-важното за един бизнес е постоянство, упоритост, търпение и подкрепа от близките, които аз получавам от моето семейство. Това е семеен бизнес и всички допринасят за развитието му. Съпругът ми Цветелин и неговата строителна бригада „Близнаците” реализират идеите, а дъщерите ни Нора и Радостина са се включвали в работния процес. Сега помагат от разстояние, поддържат страницата ни във Фейсбук и Инстаграм.
– Кои акценти от Bашето обучение или опит са най-подходящи за тази роля?
– Важно е всеки винаги да влага всичко от себе си в това, което прави. Без значение дали крайният резултат ще е белязан с успех или не, винаги има поука.
– Колко добре познавате местния район и вкусови предпочитания?
– Изненадана съм от пъстротата на вкусове и предпочитания на хората в региона, но мога да кажа, че са ценители и естети, не са просто консуматори.
– Когато наемате нови служители, какви качества търсите в успешния кандидат?
– Все по-трудно се привличат хора за работа в сферата на услугите. Водещо за кандидатите е да имат желание за работа, да са позитивни, усмихнати и енергични, а ние помагаме да придобият опит. Екипът, с който работим сега, е много сплотен. Изградили сме атмосфера на откритост, доверие и взаимно уважение. Мога да разчитам на колегите и техния професионализъм.
– Дайте пример за момент, когато е трябвало да вземете трудно решение.
– Стартирайки този бизнес, имахме много идеи, нестихващ ентусиазъм, големи надежди и малко пари, които бързо се стопиха при ремонта на помещението. Наложи се да търсим заем, а по онова време банките не отпускаха заеми бързо. Помолихме частно лице, което правеше такива услуги, и получихме отговор: „Няма да ви дам пари на заем, защото не сте надежни и няма да успеете да ги върнете”. Това ни амбицира. Стремим се да гледаме на всички трудности като на възможности, които ни помагат да ставаме по-добри, по-успешни, повече даващи!
– Да бъдеш шеф означава да носиш повече отговорност. Трябва да сте готови да вземете трудни решения, като наемане и уволнение, управление на финансирането и др. Не е лесно. Как се справяте със стреса или напрежението?
– Управлението на семеен бизнес в малък град е изключително трудно. Почти всеки ден се сблъсквам с различни ситуации, които изискват взимането на бързи и правилни решения. За сваляне на стреса и напрежението прибягвам до книгите и там намирам решения или отговори. Ходила съм на вечерни курсове за Мастърклас в сладкарството от 22:00 часа. Обичам да готвя и да посрещам гости, действа ми разтоварващо. Много ми помагат разходките с приятели в планината.
– Кои са някои от любимите Bи вкусови комбинации?
– Сладко със солено, така като е в живота – радост и тъга.
– Ако можехте да изберете само един вид сладкиши за продажба, какъв би бил той?
– О, това е сладък въпрос. Торта „Долче Вита”, в превод „Сладък живот”.