Интервю

Вирусът на Covid-19 има склонност към промени

Професор д-р Ива Христова, Д.М.Н, директор на Национален център по заразни и паразитни болести в специално интервю за „Етрополе за хората“

Не може да се изключи появата на нов причинител „Х“ за пандемии

Проф. Христова, какъв са изводите от грипната вълна през тази зима?

– Грипната вълна започна през 2-та седмица на 2024 година и достигна своя пик през 4-та седмица. Нарастване на заболяемостта се регистрира във всички възрастови групи, но най-засегнати бяха децата до 15-годишна възраст. Епидемични стойности достигнаха 12 от 28-те области в страната. От 5-та седмица отбелязваме спад в интензитета на заболяванията, като броят на случаите се върна към обичайните за сезона граници. През настоящата година тежестта и разпространението на грипа не се различават от предишни сезонни грипни епидемии. Прилагането на профилактични ваксини срещу грип повлиява развитието на епидемията и се препоръчва ваксиниране не само за рисковите групи, но и за всички възрасти, включително детска възраст, където разпространението е най-високо.

– Какви са рисковете и мерките, които трябва да се спазват за заболявания от коклюш и морбили?

Морбили е силно заразна,  въздушно-капкова инфекция с вирусна етиология, която може да доведе до тежки усложнения и смърт. По данни на Световната здравна организация имунизацията  срещу морбили е предотвратила 56 млн. смъртни случая между 2000 г. и 2021 г. Въпреки наличието на безопасна и достъпна ваксина, през 2021 г. са регистрирани  приблизително 128 000 смъртни случая от морбили в световен мащаб сред деца под 5 години, които са неимунизирани или са с незавършен курс на имунизация.

Коклюшът, известен още като магарешка кашлица, е силно заразна въздушно-капкова инфекция, причинена от бактерията Bordetella pertussis. През 2018 г. са регистрирани повече от 151 000 случая на коклюш в световен мащаб. Коклюшът се разпространява лесно от човек на човек главно чрез капчици, образувани при кашляне или кихане. Инфекцията е особено опасна  за кърмачета и е причина за голяма част от заболяванията.

Първите симптоми обикновено се появяват между 7 и 10 дни след заразяването. Те включват  температура, хрема и мъчителна кашлица, която в типичните случаи постепенно прогресира до  магарешка кашлица. Пневмонията е сравнително често усложнение. У нас броят на регистрираните случаи на коклюш през настоящата година  е 14. Няма заболели от морбили в страната до момента.

Морбили и коклюш са ваксинопредотвратими заболявания, което  определя и решаващото значение на масовата имунопрофилактика за предотвратяването им. Целта е да се достигне 95%  имунизационно покритие на подлежащия контингент, което гарантира прекъсване на веригата на предаване при евентуално внасяне на инфекция отвън.

Към момента притеснителни са случаите на заболявания, за които през 2023 г. съобщават различни европейски държави, включително съседни на България страни. Повишение в случаите на морбили са докладвали 40 от 53 държави от Европейския регион. Данните за заболели доказват, че инфекциите са активни и при натрупване на неимунни лица те лесно биха се разпространили сред тях. Затова основен стремеж на здравната ни система е да идентифицира пропуски във ваксинационното покритие, както и да работи в посока разбиране на нуждата и приемане на ваксините сред обществото. Министерството на здравеопазването полага системни усилия за разширение на обхвата като следи непрекъснато ваксиналното покритие в страната.

И двете ваксини са част от рутинните имунизации, провеждани в детска възраст. Тук трябва да се спомене и за въвеждането в имунизационния календар на нова ваксина, която дава допълнителна защита срещу коклюш. Ваксината за коклюш е препоръчителна и за лица, планиращи да станат родители, за да се намали рискът за новороденото.

– Изминаха 4 години от регистрирането на първия случай на Ковид-19 в България – как се справи здравната система?

На глобално ниво бе създадена система за надзор на заболяванията и ефективна диагностика. Нефармацевтичните мерки ограничиха и забавиха разпространението на вируса и най-важното – в рекордно кратки срокове бяха създадени ваксини, с които пандемията бе овладяна.

В тези условия нашата здравна система също се сблъска с трудности. Особено голям проблем беше неизвестността – никой не можеше да определи колко дълго ще продължат вълните, колко души ще бъдат засегнати и с каква тежест ще се прояви инфекцията. Въпреки нелекия период, здравната ни система устоя благодарение на усилията на всички здравни работници. Проблем бе високото ниво на придружаващи заболявания в населението, което се отрази на тежестта на протичане на инфекцията. У нас не бе преодоляно недоверието към ваксините срещу заболяването, което се отрази негативно на тежестта, особено по време на вълната от COVID-19, предизвикана от Делта варианта.

За успешното справяне с кризата особена роля изигра проявеното разбиране и отговорно отношение от страна на обществото. Стриктното спазване на мерките успя да отложи първата голяма вълна за заболяването у нас. Разбира се, извънредните обстоятелства насочиха вниманието ни към несъвършенствата в системата, но и ни показаха как да се подготвим за в бъдеще. Уроците от пандемията се анализират и служат за основа за планиране, подготовка и отговор на бъдещи здравни кризи.

– Каква е тенденцията в развитието на този вирус. Можем ли да смятаме, че опасността е преминала?

Вирусът SARS-CoV-2 има склонност за промени и това налага глобално мониториране на нови варианти и такива, които представляват потенциална опасност от тежко протичане и бързо разпространение. Това дава основа за ранно откриване и предприемане на превантивни мерки, както и евентуално разработване на нови ваксини.

Към днешна дата в Европа и у нас се отчита спад  в разпространението на респираторните заболявания като цяло. Моментната  епидемиологична обстановка  е резултат  предимно от активността  грипните  и острите дихателни вирусни инфекции.

Заболяемостта от Ковид-19 в страната е ниска, като спад се наблюдава  от последните 6 месеца. Броят на заболелите към момента е приблизително 4.5 на 100 000 души от населението, а само около един процент от направените тестове са положителни.

Ковид-19 продължава да циркулира в обществото, но протича по-леко, броят на хоспитализираните и смъртните случаи е много нисък. Причината за това от една страна е появата на по-леки варианти на вируса и натрупването на имунни лица, от друга. За момента епидемичната обстановка, както у нас, така и в останалите държави, е спокойна.

– Защо пренебрежимо малко хора се ваксинират срещу Ковид в сравнение с противогрипните ваксини?

В действителност броят на поставените ваксини срещу Ковид е под 20 на ден. Това, от една страна, се дължи на факта, че вирусът загуби своята „актуалност“ и вече не се възприема като толкова сериозна заплаха за обществото. Голяма част от хората вече са придобили имунитет след преболедуване или ваксинация. Независимо от това, препоръките на Световната здравна организация и Европейския център за контрол и превенция на заболяванията са за ваксинация на възрастното население и лицата с хронични заболявания. При тях съществува риск от по-тежко протичане.

От друга страна, грипните вируси се обновяват всяка година, което определя и състава на наличните ваксини. Имунитетът срещу грип е нетраен и налага ежегодна имунизация, особено препоръчителна за лицата над 65 год. и тези с хронични заболявания. Броят на имунизираните през изминалата година е около 250 000. Обхванати са близо 50% от подлежащите на имунизация по националната програма. Това е едно от обясненията за по-ниската заболяемост от грип сред възрастното население.

– Достоверни ли са очакванията за появата на нов вирус „Хикс“, за който се спекулира в медиите?

В последните десетилетия в света се наблюдава значителен брой епидемии от нови или забравени причинители. Показателни в това отношение са HIV инфекциите, SARS, МERS, COVID-19, Escherichia coli O157:H7 (E. coli), западнонилска треска, Zika virus и маймунска вариола. Причината за появата на тези нови заболявания са множествени – глобализация, промени в климата, засилено пътуване на хора и търговия, намеса и контакт на човека с  природни огнища на заболявания, промени в поведението на хората и още много други. В този смисъл не може да се изключи появата на нов причинител, който да бъде заплаха за общественото здраве. Днес особено след пандемията от COVID-19 здравните системи обаче са много по-добре подготвени, за да посрещнат подобно предизвикателство.

Терминът „Болест Х“ се използва за обозначавaне  на хипотетичен, неизвестен патоген, който може да предизвика бъдеща епидемия. Световната здравна организация акцентира върху важността на подготовката, за да се избегнат тежките последствия от евентуална пандемия. Трябва да се изготвят планове за адекватна реакция в случай  на опасност, да се подготви здравната система. От изключителна важност е непрекъснатото и  систематично събиране, анализ и  тълкуване на данни, свързани с инфекциозните заболявания.

– Каква е ситуацията с развитието на птичия грип? Съществуват ли причини за безпокойство?

–  В нашата страна, както и в страните от Европейския съюз и Европейската икономическа общност няма регистрирани случаи на птичи грип сред хора. Световната здравна организация наблюдава постоянно разпространението на птичи грип в света. Случаите от птичи грип сред хора протичат тежко, но засега не са установени случаи на птичи грип, разпространени от човек на човек.

От началото на 2024 в Камбоджа са докладвани 4 случая на заболяването, свързани с отглеждане на болни домашни птици. Не е установено предаване от човек на човек. Директният контакт със заразени птици или замърсена среда е най-вероятният източник на инфекция и прилагането на предпазни мерки от хора, влизащи в контакт с мъртви птици или техни екскременти, ще сведе до минимум риска. Рискът от заразяване на хората от птичи грип в страните от ЕС/ЕИО остава много нисък.

Текст: ТОДОР АКМАНОВ

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button