Тодор Тодоров е роден през 1955 г. в Етрополе. Увлича се по спелеологията като студент в София и завършва клуб по пещерно дело в Туристически клуб „Алеко“. Основател е на Пещерен клуб „Мрак“ в Етрополе през 1985 г. и се включва активно в мероприятията на Българската федерация по спелеология.

– Г-н Тодоров, от кога се познавате с Петър Берон?

– С него се срещнах като студент в София, когато станах пещерняк и участвах в първите си експедиции. По лагерите вечер сядахме около огъня и той в продължение на 4-5 часа ни говореше за своите приключения по света. Участвал съм в няколко експедиции, в които е бил ръководител. Даваше ни задачи, какво и как да търсим в пещерите.

– Какви са личните Ви впечатления от него?

– Много добър човек, добронамерен, контактна и харизматична личност. Спомням си, че веднъж бях на заседание на федерацията в София и то продължи дълго, до 12 часа през нощта, тогава той ме покани да пренощувам у тях. Направи ми голямо впечатление, как бе готов да ме приюти. Винаги е готов да помогне на всеки, който има нужда.

– Разбрах от разговора с него, че той не е посещавал пещери в етрополския район.

– Да, така е, но с него много пъти сме разговаряли за буболечка, която е открита единствено в пещера в Етрополе. Дискутирали сме и за подземната река, която минава покрай града. Водата от нея излиза в каптажа, който снабдява града с вода. Обсъждали сме от кои пещери се захранва тази река и имахме намерения да я проучваме, но това не се осъществи.

– На срещата с гражданите на Етрополе Петър Берон спомена за една провалена експедиция в Мадагаскар. Какво се случи тогава?

– Това е една моя неосъществена мечта. Бяхме научили, че френска експедиция е посетила Мадагаскар и е осъществила мащабни научни изследвания.  В нашия клуб се запалихме по тази идея. Свързахме се с французите и те ни изпратиха техния отчет за експедицията. Видяхме какво са открили и какво може допълнително да се направи. Така решихме да организираме експедиция за този далечен остров. Потърсих федерацията за помощ и те ме насочиха към Петър Берон, който да съдейства. Чрез него се свързахме с нашия посланик в Зимбабве тогава Александър Атанасов. Той прие да ни посрещне и да организира транспорта с хеликоптер до Мадагаскар и всичко по експедицията бе подготвено. За съжаление, от Външно министерство не ни разрешиха да пътуваме и всичко пропадна. Бяхме се подготвили добре, имахме дори костюми, за да плуваме в подземните реки.

– Имате ли интересни случки с Берон?

– Не си спомням. Но мога да разкажа две истории, описани от него в книгите му. Когато Берон отива в Нигерия и очаква назначение за работа, в един момент чува глъчка и хора, събрали се около трап. В него е паднала змия и те умуват как да я хванат. Той скача в трапа и с голи ръце хваща змията, след което веднага го взимат на работа. Друг случай, като работил там, е трябвало да кара джип, а нямал правоспособност. Работодателите му го изпратили до инструктор да изкара курс, който се намирал на 200 км в джунглата. Петър Берон тръгнал с джипа за инструктора и карал два дни. Пристигнал при инструктора и, когато той разбрал от къде идва, веднага му издал необходимите документи.

Проф. д-р Петър Берон: Да сме добри българи – това е най-високото звание