Получавам допълнително средства и по социалната програма

– Разкажете ни повече за Вашата бивша работа…

– Започнах работа на „Елаците“ на 1 юли 1976 г. Бях подземен нормировчик, изчислявах заплатите на изход тунел – Мирково. Шест или седем месеца по-късно ме преназначиха за завеждащ смяна. Три години съм прокарвал тунела, т.нар.  магистрална лента, по която се прекарва рудата под билото на Стара планина. След това бях завеждащ техническа безопасност и охрана на труда на „Елаците“. Пенсионирах се през ноември 1998 г. Трудовите злополуки бяха много намалели.

– С проф. Вутов познавате ли се?

– Разбира се! През 1980 г. се запознахме. Зареждахме с екип заедно взривно поле, в което имаше множество взривни сондажи. Г-н Вутов мина покрай мен и ме попита как съм, след това отиде и при друг работник. Много е внимателен с хората. Веднъж го чух да пита колега: „Ти как ги връзваш, след теб са се развързали всичките?“ Каза ми да му покажа как се връзват. Ако не ги беше забелязал, нямаше да се взриви полето и багерите трудно щяха да изкопаят необходимия материал.

– Как прекарвате свободното си време като пенсионер?

– Ходя в клуба на миньора, следобед се разхождам на къси разстояния и след това се прибирам във вкъщи. Храната си я купувам от закусвалнята за бързо хранене. Пенсията ми стига, много съм доволен от нея. Получавам допълнително средства и по социалната програма на Елаците-Мед. Затова съм благодарен на г-н Вутов. Той ми е помагал и с охраната на труда на рудника. На едно заседание говорехме за техническата безопасност. Каза ми: „Кацаров, не гаси крушките в рудника, а в подстанцията.“ Разбрах какво искаше да ми каже – да не тичам само след работниците, а да ангажирам и всичките началници, за да свършим работата по-бързо и по-ефективно. Помагал ми е и като пенсионер, когато се е налагало.