– Ваше Високопреосвещенство, чели сме Ваши слова, в които казвате, че връзката между вярата и добруването може да бъде проследена…
– Историята на Старозаветната Църква ясно показва, че когато хората са почитали Бога и изпълнявали Неговата воля, Господ ги е благославял със здраве и материално добруване, с чиста и спокойна съвест и духовна радост. Те са били щастливи. И обратно, когато са забравяли Бога и са живеели грешно, служили са на лъжливи богове – идоли, Господ е допускал те да бъдат разорявани от врагове, откарвани в плен и връхлитани от различни стихийни бедствия. Този урок се повтаря в света, и в нашата България също. Плодовете на атеизма, когато особено децата ги учеха на безбожие, силно ги берем в наше време.
– Вярващите от Ловчанска епархия, в частност жителите на община Етрополе, търсят ли по-често подкрепа от Бог днес?
– В нашата Епархия, в това число и в община Етрополе, има много църковни хора, които се стараят да живеят според Евангелското учение на Господ. Особено по време на пандемията, която сполетя целия свят, страданията и страхът от болестта помогнаха на много хора да променят своя живот, много пъти грешен, да се обърнат към Господ, да търсят Неговата помощ, и мнозина от тях станаха добри християни.
– Как православието помага за възпитанието в право, законност?
– Няма по съвършено нравствено учение от християнството и по-голяма сила от Божията благодат, която човек получава в светата Православна църква, за да живее нравствено и благочестиво. Законите са необходими, за да възпират хората от извършване на престъпления, а за истинския, вярващия човек има по-съвършен закон, това е Христовото учение. Като пример, в законите е казано: „Не убивай“, а в светото Евангелие – че който даже само се гневи на брата си, тежко съгрешава. Защото всяко престъпление започва от човешката мисъл. Ако не се поддадеш на тази греховна мисъл, няма да извършиш и престъплението.
– Увеличават ли се желаещите да изучават религия в училище? Кои са основните послания, които преподавателите по религия трябва да предадат на децата?
– Увеличават се и са повече, отколкото нашата образователна система може да предложи в момента. Преподавателите по религия трябва да предадат на децата на първо място, че Бог е любов, че Той от любов е сътворил целия свят и самото дете, и с отческа обич и грижа промисля за най-малките свои творения; че тази Божествена любов е достигнала кулминация в кръстната жертва на Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос. И когато детето бъде приобщено към всички останали истини на Християнството, това знание у него става мощен, благодатен стимул и светъл императив, то да ги въплъти в своята личност и в своя живот. Така че децата да гледат на света с добри очи, да пазят живота във всичките му проявления, да обичат не само своите родители и роднини, но и своя ближен и дори врага си, да имат тази способност, а колко от възрастните я имат в днешно време – да различават доброто и злото, да имат силата да отстояват на злото и на цялата тази медийна пошлост, която ни залива от всички страни.
– Ваше Високопреосвещенство, Етрополският манастир „Света Троица“ е сред най-значимите просветни и църковни средища през 16-и и 17-и век. Може ли и в наши дни манастирът да бъде средище за просвета и към кого да бъде насочена тя?
– Вярата на нашия народ през 16-ти и 17-ти век е била много по-силна от днес. Родителите са възпитавали своите деца в християнско благочестие. Някои от тези деца са ставали свещеници, монаси. Те са били истински духовни пастири и са се стараели да просвещават своя народ и да жертват живота си, служейки на Бога чрез дейната любов към хората. Поради това в Етрополския манастир е имало монаси, които са създали една от най-значимите книжовни школи през Средновековието у нас. Благодарение на това хората са съхранили своята вяра и своята национална идентичност. Затова Българската православна църква се бори и днес децата бъдат възпитавани от малки, да могат да изучават в училище освен всички други предмети и християнско православно вероучение, за да станат достойни граждани на своята родина.
– Тази година се навършват 190 години от рождението на архимандрит Хрисант, игумен в манастира. Като ръководител на Културно-просветния отдел на Светия синод вероятно сте проучвал въпроса дали Васил Левски се е укривал в манастира, има ли реални доказателства?
– Ще цитирам няколко реда от „Игуменът йеромонах хаджи Хрисант и опазването на Етрополските ръкописи“, публикуван на патриаршеския сайт: „За йеромонах хаджи Хрисант, който игуменувал на границата на две исторически епохи, се знае доста, защото сам той е оставил сведения по белите полета на различни ръкописни и старопечатни книги. Той е забележителна възрожденска личност, съчетал у себе си духът на духовника, на грижовния стопанин, на революционера, на народния лечител, на пазителя на народните старини.
Апостолът на свободата Васил Левски посетил за първи път Етрополския манастир през 1869 г. облечен в расо, представяйки се за монах Прокопий от Сопотския манастир „Св. Спас”. Той гостувал в килията на духовния си събрат Хрисант, който бил готов да посвети живота си на освобождението на поробеното си Отечество. Втори път Апостолът посетил светата обител през 1870 г., този път представяйки се за търговец на кожи. По това време бил основаван и Етрополският революционен комитет. Монах Хрисант бил извикан в Етрополе в дома на видния етрополец Тодор Пеев и станал деен комитетски член. Той продължил да посреща в потайните манастирски килии Васил Левски. Дори под магерницата направил скривалище с таен подземен изход, водещ извън светата обител. След обесването на Левски монах Хрисант поръчал да му се отслужат няколко заупокойни литургии и затова бил викан в конака и бит по нареждане на мюдюрина.“
– Говорейки за добротата, кой подава ръка на Вашата епархия – било то с ремонт на храмовете във Вашата епархия или по друг начин?
– В Ловчанска епархия има 151 църкви и манастири. Стараем се да поддържаме нашите църкви и манастири, за което получаваме помощ и от държавата, и от дарители, един от най-големите от които е Елаците-Мед. Всички хора са създадени от Господ, затова би трябвало да бъдем братя и сестри. Но особено близки са християните от светата Православна църква, която се простира по целия свят, в която влизат много поместни православни църкви, най-различни народи и нации. И независимо от техния национален и социален произход те са духовно много близки, защото тях ги обединява Христовият Дух, Който живее в тях и Който им дава благодатни сили за мъдър богоугоден спасителен живот. Божията мир и Божията благодат да бъдат с всички вас.
– Какво е Вашето послание към духовенството, към хората от Ловчанска епархия в навечерието на Възкресение Христово?
– Благодатната светлина на Христовото Възкресение изпълнила вселената. Тя прогонила и унищожила тъмнината на унинието и отчаянието, в което пребивавало човечеството, и започнала нова, светла ера на човешката история, която се нарича християнска. Христос Воскресе! В навечерието на най-светлия християнски празник сърдечно и от цялата си душа поздравявам всички Вас с празника на Светлото Христово Възкресение.
