През пролетта и лятото се увеличава опасността от ухапвания от кърлежи. Те обикновено живеят в тревисти или гористи райони. Кърлежите са малки паякообразни, които се хранят с кръвта на животни, включително хора. Те могат да предават болести като инфекциозната Лаймска болест, когато ухапят човек или животно.
За да се предпазите от ухапване от кърлеж, може да предприемете следните мерки:
- Когато сте навън, особено в райони с висока растителност, носете дълги ръкави, светли дрехи, за да виждате по-лесно кърлежите и затворени обувки;
- Използвайте репеленти против насекоми като ги нанесете върху откритата кожа и дрехите;
- Ако имате домашни любимци, не забравяйте да ги проверите за кърлежи, тъй като те могат да пренесат кърлежи във вашия дом;
- Поддържайте ниски окосени тревни площи и премахвайте купчини листа, клони и други отпадъци, където кърлежите могат да се скрият;
- След като сте били навън, внимателно проверете цялото си тяло за кърлежи. Обърнете специално внимание на зоните с гъста коса, зад ушите, зад коленете и под мишниците.
За да получим актуална и компетентна информация по темата с разпространението и усложненията при ухапване от кърлежи, потърсихме мнението на директора на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова.
– Проф. Христова, каква е ситуацията в страната с разпространението на кърлежите?
– Кърлежи от различни видове са разпространени в нашата страна. Ixdes ricinus, основният преносител на Лаймска болест, е разпространен в цялата страна. Rhipicephalus sanguineus е преносител на Марсилска треска. Втората по честота предавана с кърлежи инфекция у нас. Тя се среща само в областите на юг от Стара планина, което определя и разпространението на Марсилската треска в Южна България. Има кърлежи, специализирани в предаване на някои други заболявания и всеки вид си е с определено райониране.
– Как хората и животните могат да се предпазят от ухапвания от кърлежи?
– Най-важното е да се избягва навлизане в естествените хабитати на кърлежите, а това са места с гъста растителност, където трудно прониква слънчева светлина. Кърлежи има както по тревата, така и в храстите, но също и по дърветата. Затова е важно да се върви по алеите в парка, а не по малките пътеки, да не спира и ляга по тревата, защото кърлежите са гладни и бързо се насочват към нас, привлечени от отделения от нас въглероден двуокис и от нашата топлина.
– Как се действа и каква първа помощ се оказва на ухапан от кърлежи?
– Запитият кърлеж трябва да се отстрани по най-бързия начин. Установено е, че ако това се случи в първите 2-3 часа, рискът от предаване на зараза е нищожен. Свалянето на запития кърлеж става с пинсета, специална метална бримка или с някои вещества. Мястото на ухапването трябва да се дезинфекцира и ако не е правена ваксина за тетанус в последните 5-10 години, да се направи и тази ваксина.
– Колко опасна е лаймската болест и лекува ли се успешно?
– Лаймската болест се лекува напълно успешно в първия стадий на болестта, т.е. на етапа на характерното зачервяване на кожата в мястото на ухапването. Става дума за т.нар. еритема мигранс (мигриращо зачервяване), която се появява 7-10-14 дни след ухапването, има диаметър над 5 см и започва бързо да се разширява, достигайки в някои случи до диаметър над 30 см. Ако не се лекува, заболяването навлиза във втори етап, когато вече се засягат ставите и нервната система, по-рядко кожата, очите, сърцето, и лечението става по-трудно и не е напълно ефективно.
Коя е проф. д-р Ива Христова:
Професор, доктор на медицинските науки Ива Христова е с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Има богат опит в клиничната микробиология, епидемиология на предаваните с вектори инфекции, разработване на молекулярни и серологични методи за диагностика, въвеждане на генетични методи за диагностика, акредитация на лаборатории, стандартизация на лабораторни методи.
Проф. д-р Христова е зам. председател на Българската асоциация на микробиолозите, член е на Съюза на учените в България – секция „Микробиология”, Българското медицинско дружество по микробиология, Българско микологично дружество, Българския лекарски съюз, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).
Председател е на експертния съвет по вирусология към Министерство на здравеопазването.
Текст: ТОДОР АКМАНОВ
