Текстът е продължение на първата ни статия.
Връзката между Тодор Пеев и Васил Левски е силна, укрепвана от целите и задачите на националната революция. Според спомените на етрополеца те са се виждали три пъти. За първи път Апостола идва в Етрополе през 1870 г. за откриването на Частния български революционен комитет в къщата на Илия Правчанов. През юни 1872 г. Дякона се озовава в дома на Тодор Пеев, когато на гости на домакина са видни етрополски турци. На въпрос защо Левски не е поканен на обяда, домакинът спокойно отговаря: „Не знае турски, ще ни отегчава“.
Със своя такт и благодарение на добрите си отношения с турските управници на Етрополе, Тодор Пеев неведнъж е отклонявал вниманието им и е спасявал посветените от арести. Месец по-късно, когато Апостола е в Златица, Пеев му изпраща писмо. Иска от него пълномощия за организиране заедно с Димитър Общи на революционни комитети в Радомир, Кюстендилския край и Македония. И кани Левски на сватбата си след месец. През 1872 г. етрополецът е в Букурещ за общото събрание и изработване устава на революционните комитети. „Тогава другарувах там с Левски почти през цял месец май“, пише той в спомен по повод 25-ата годишнина от смъртта на Левски.
След разкриването на извършителите на обира турската хазна в Арабаконак от 22 септември 1872 г., Пеев се сдобива с поръчение от властите и с тяхно разрешение, заедно с още двама души, заминава за Влашко, за да проучи замесена ли е българската емиграция. В Румъния успява да се освободи от спътниците си и да се срещне с Любен Каравелов. А когато става известно, че турските власти го търсят като революционер, заминава за Русия, а после и за Браила.
През 1874 г. е сред основателите на привременния Централен български революционен комитет, чийто членове са още Каравелов, Христо Ботев, Киряк Цанков, Стефан Стамболов и др. В тези години той си кореспондира и с проф. Марин Дринов, Панайот Хитов, Васил Друмев. В навечерието на Априлското въстание, на 12 февруари 1876 г., Христо Ботев пише известното си писмо до Тодор Пеев: „Драгинко Пейов!… Ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите!”. Изключителна е заслугата на Пеев за съхраняването на личното тефтерче на Ботев, открито в архива му.
В Браила етрополецът е главен учител на местното българско училище и деловодител на Българското книжовно дружество (БАН). Редактира „Периодическо списание на Българското книжовно дружество” и със собствени средства издава в. „Възраждане“. Включва се и в Руско-турската война като секретар на един от офицерите от Семьоновския лейбгвардейски гренадирски полк.
След Освобождението Тодор Пеев участва в административното управление на младата българска държава. Бил е окръжен управител в Кюстендил, Орхание, Плевен и Свищов, чиновник за специални пoръчения и ревизор на МВР и др.
Етрополският революционер е добре познат сред революционно настроените жители в селищата от южната страна на Балкана. Като един от доверените съратници на Дякона, е отговарял за дейността на комитетите в Средногорието. Пеев е първият българин, назначен за началник на Златишки окръг, обособен в месеците на Временното руско управление. Той е приет много радушно и с доверие от жителите на целия регион. Писателят Тодор Влайков съобщава, че Пеев с умение ръководи цялото управление в окръга и че „много, много са доволни от него местните първенци и граждани“. Пребиваването по това време в Златица на някогашния етрополски учител и революционер е кратко. С основание обаче то може да бъде прието като естествено наследство на възрожденските традиции, контакти и участие на жители на гр. Етрополе в културния живот и борби за освобождение на хората от Средногорието. Значимо присъствие, оставило трайна следа в паметта на поколенията.
По доклада на Георги Билев „Тодор Пеев – живот и революционна дейност“ и други архивни материали.
